Решение № 1425 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4928/2007 г.

Решение № 1425 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4928/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Катя Щерева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 1164 от 20.06.2007 г. по гр. д. 1024/2007 г. П. окръжен съд е оставил в сила решение № 18 от 9.03.2007 г. по гр. д. № 62/2006 г. на РС - А., с което е отхвърлен предявеният от В. А. С. против Т. И. Г. положителен установителен иск по чл. 97 от ГПК за земеделски имот от 600 кв. м в землището на гр. А., кв. Долно В., м."В", представляващ имот № 27 в масив № 40 по одобрения със заповед № 696/15.12.2004 г. на областния управител на П. област план на новообразуваните имоти. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от В. А. С.. Основанията развити в касационната жалба са за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение - касационно основание по чл. 218б, ал. 1 б. "в" ГПК. Ответникът по касация не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1, ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на касационната жалба по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът приема за установено следното: Спорът между страните касае част от имот, възстановен с решение на ОСЗГ (б. ПК) А. на наследниците на А. Н. П. в стари реални граници, за който имот ответникът твърди, че e придобил право на собственост на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. С решение № 906А от 24.02.1993 г. на ОСЗГ (б. ПК) А. на наследниците на А. Н. П., са възстановени земеделски земи, включително лозе с площ от 1.500 дка, девета категория, м."Д". От удостоверение за наследници №/24.01.2006 г., издадено от община А. се установява, че ищцата В. А. С. е наследник по закон - дъщеря на А. Н. П. От удостоверение № 362/1994 г., издадено от община А. се установява, че на ответника Т. И. Г., на основание ПМС № 11, е предоставено право на ползване на земеделска земя-нива с площ 800 кв. м, имот № 362 по парцеларния план, находяща се в землището на с. Д., м. "В". С молба-декларация от 16.07.1992 г. Т. Г. е искал да бъде изготвена оценка на предоставения му за ползване имот. Такава е изготвена с оценителен протокол от 20.09.1994 г. и утвърдена със заповед № А-935/29.09.1994 г. на кмета на община А. С. заповед № 696/15.12.2004 г. на О. управител на П. област е одобрен план на новообразуваните имоти на земеделски земи предоставени за ползване на граждани, въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в м. "Г.", м. "Д." и "К." в землището на кв. Д. в., община А. От заключението на вещото лице, прието при разглеждането на делото от първоинстанционния съд се установява, че с плана на новообразуваните имоти, одобрен с посочената по-горе заповед, за наследниците на А. Н. П. е отреден имот № 21, с площ от 900 кв. м, а за Т. И. Г. е отреден имот № 27 с площ от 600 кв. м. С решение № 797/10.11.2005 г. по адм.д. № 89/2005 г. на П. окръжен съд, влязло в сила с решение № 4379/26.04.2006 г. на ВАС на РБ по адм. д. № 2193/2006 г., е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № 696/15.12.2004 г. на О. управител на област П., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти. За да остави с сила първоинстанционното решение, състав на четвърто отделение на ВАС на РБ е приел, че в производството по реда на § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ съдът не може да обсъжда наличие на условията за трансформиране правото на ползване в право на собственост. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че правото на ползване на ответника е трансформирано в право на собственост по осъществен фактически състав, на основание стабилен административен акт - заповед № А-935/29.09.1994 г. на кмета на община А. П. е и, че ищцата не е установила по несъмнен начин твърдението си, че процесният имот на ответника Г. е част от възстановеното на наследници на А. Н. П. лозе, както и последното да е възстановено в стари реални граници и е оставил решението на РС-А., с което предявеният положителен установителен иск е отхвърлен, в сила. Касационната жалба е основателна: Съгласно разпоредбата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на държавните органи, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1.03.1991 г. и заплатят същата по цени определени от Министерски съвет. С обжалваното решение неправилно е прието, че правото на ползване на ответника е трансформирано в право на собственост със заповед №А-935 от 29.09.1994 г. на кмета на община А.. Д. съгласно разпоредбата на § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ правото на собственост върху новообразувани имоти се придобива със заповед на кмета на съответната община, но приложената към делото не е такава. Заповедта по § 4к, ал. 7 се издава въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти и съдържа реквизити индивидуализиращи имота. В случая такъв е одобрен със заповед на О. управител на област П. през 2004 г., докато заповедта на кмета на община гр. А. е от 1994 г. и не съдържа предвидените в Закона реквизити. С обжалваното решение, неправилно е прието и, че правото на собственост на наследниците на А. П. не е възстановено в стари реални граници - приложеното решение е такова по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства относно идентичността на имота предмет на исковата молба и този предоставен на ответника за ползване, а и при съмнение е следвало служебно да назначи експертиза по този въпрос. В нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) въззивният съд не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка със същественото за изхода на спора обстоятелство - налице ли са предпоставките на Закона за трансформиране правото на ползване в право на собственост, а именно построена ли е сграда в процесния имот, в установения от закона срок. Наличието на условия за трансформиране правото на ползване в право на собственост не могат да бъдат предмет на производството по § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ, което е административно по своя характер, а споровете за собственост се решават по общия исков ред. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, четвърто гражданско отделение