Решение № 11428 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4919/2017 г.

Решение № 11428 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4919/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация– Варна" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Прилеп" № ЗЗ срещу Решение № 397 от 08.03. 2017 г., постановено по административно дело № 2620/ 2016 г. на Административен съд- Варна (АС Варна), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 18/ 2016/ 24.08.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" (БДЧР). С жалбата са релевирани доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател моли да се отмени изцяло съдебното решение и се отмени обжалвания АУПДВ, като незаконосъобразен или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответникът- Директора на Басейнова дирекция Черноморски район Варна в писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за постановено при изяснени фактически и правни обстоятелства и правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение на АС Варна е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на "Водоснабдяване и канализация– Варна" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Прилеп" № ЗЗ, против АУПДВ № 18/ 2016/ 24.08.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с който за дружеството е установено публично задължение в размер на 239.79 лв. главница, представляващо непогасен остатък от такса за периода 01.01.2014 г.- 31.12.2014 г. за правото на ползване на водите за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 2371 0090/ 27.05.2014 г. за ползване на воден обект "Юрук дере", поречие на р.Камчия, за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на обект "Канализационна система на гр.Дългопол", заедно със законната лихва, считано от 01.04.2014 г. до окончателното й плащане. За да постанови този правен резултат, административният съд намира, че адм. акт е издаден от компетентен орган, Директора на БДЧР, съгласно нормата на чл. 195б, ал.1 от ЗВ. Счита, че същият е издаден в писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 59 от АПК, постановен е при спазване на особените административнопроизводствени правила на специалния закон – чл. 195б, ал.2 от Закона за водите (ЗВ), въз основа на относими писмени доказателства– констативни протоколи от извършения контрол и представени от дружеството– дневник на обекта за заустените количества отпадни води, справки, декларации. Счита, че "В и К- Варна" ООД следва да заплаща такса за заустване на базата на заустеното водно количество, отчетено чрез измервателно устройство и изчислено по формулата на чл. 12 от Тарифата, не и това, което е доставено /фактурирано/ на крайния потребител. Административният съд намира законосъобразно определен размера на дължимата такса на база заустеното количество вода, отчетено чрез измервателни устройства, поради което счита предявените възражения в жалбата за неоснователни. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АС Варна е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради това, че не са обсъдени доводите развити в жалбата. АС Варна детайлно е разгледал всички възражения от подадената жалба, като е отговорил на спорните въпроси изчерпателно и в съответствие със закона. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и е разгледал случая с оглед приложимия материален закон. Спорът по делото е дали изчисляването на дължимата такса за периода 01.01.2014 г.- 31.12.2014 г., следва да е въз основа на реално заустеното годишно количество отпадъчни води или да е въз основа на фактурираното количество вода, доставено от оператора на ползвателите, доколкото оспорващият се явява В и К оператор. Останалите обстоятелства не са спорни по делото. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт. Заустването на отпадъчни води в повърхностни води представлява многокомпонентно въздействие върху водния обект- § 1, ал. 1, т. 12, т. 25 ЗВ. Това обуславя и необходимостта дейността да се извършва на база издадено разрешително- чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗВ, с "индивидуални емисионни ограничения" - чл. 56, ал. 4, т. 3 и 4 и § 1, ал. 1, т. 11 от ЗВ и количества на заустваните отпадъчни води- 56, ал.4, т.5 ЗВ. Налага и акумулиране на средства, които след това да се изразходват целево за опазване и пречистване на водните обекти- чл. 192 ЗВ. На основание чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, индивидуално използване на водите и водните обекти е налице, когато съответното право се осъществява от определен титуляр. Целите на разрешителните за ползване са посочени в чл. 46, ал. 1, т. 1- т. 10 от ЗВ и имат обуславящ характер, при определяне на дължимата такса по чл. 194 от ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а"от ЗВ и § 9 от ПЗР на ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за замърсяване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. В съответствие с приложимия закон и доказателствата по делото адм. съд е преценил, че в случая с оспорения АУПДВ правилно е определен размерът на дължимата такса. Настоящият съдебен състав счита, че при издаване на процесния АУПДВ на основание чл. 195б от ЗВ, не е допуснато съществено процесуално нарушение. В случая, на основание приложимата нормативната база, правилно от административния орган е определен размерът на дължимата такса за ползване на води. Съобразно чл. 194, ал. 5, т. 1 от ЗВ (ДВ, бр. 61 от 2010 г.) таксата по ал. 1, т. 3, буква "а" се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. Обосновано решаващият съд намира за неоснователни възраженията на В и К оператора за недължимост на таксата за времето от 01.01.2014 г. до влизане в сила на разрешителното – 12.06.2014 г. Предмет на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3, б."а" от Закона за водите за замърсяване е заустването на отпадъчни води. Дължимостта на таксите за визирания период е обусловена от § 9 от ПЗР на Закона за водите, според който когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Тази разпоредба категорично регламентира дължимост на таксата при реално ползване на воден обект при висяща адм. процедура по издаване на разрешително. При изчисляването на таксата за периода от 01.01. 2014 г., до 31. 12. 2014 г., правилно от АС Варна е прието, че обемът на отпадъчните води следва да се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства– чл. 194а, ал.1 от ЗВ. От решаващия съд е обсъдено възражението за колизия в текстове за критериите за определяне количества вода, върху които се дължат такси в тарифата, като подзаконов нормативен акт и в по- високия по степен Закон за водите. Съобразно чл. 194, ал.5, т.1 от ЗВ правилно таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води е изчислена въз основа на реално заустените водни обеми. Предвиденото в разпоредбата на чл. 12, ал.1 от Тарифата правило за изчисляване на таксите за заустване, касаещо всички "В и К" оператори, а именно, че те следва да заплащат такси не въз основа на заустеното количество вода, отчетено чрез измервателни устройства, а въз основа на фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателя, е в противоречие с горецитираната разпоредба на Закона за водите. Правилно административният съд е приел, че доколкото това условие на чл. 12 от Тарифата, противоречи на предвидената в чл. 194, ал. 5 и чл. 194а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите база за изчисляване на таксата за замърсяване, то съгласно принципа за йерархията на нормативните актове, прогласен в чл. 15, ал. 3 от ЗНА, приложение намира законът, а не тарифата. Таксата има реципрочен характер и нейния размер е обвързан с количеството на водните обеми, които са заустени във водния обект. Фактурираните водни обеми нямат същото пряко съответствие с реалното ползване- чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗВ, тъй като отчитат доставените водни количества, а нямат за предмет крайните отпадни води. Правилно дължимата такса заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти от ПСОВ "Дългопол" е изчислена на база заустени водни количества, които са отчетени по разходомерно устройство, в съответствие с показанията отразени в дневника на обекта- чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ. Предвид отхвърлянето на жалбата АС Варна е постановил правилен и обоснован съдебен акт. Съобразно изложеното обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение