Решение № 125 от 29.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3400/2019 г.

Решение № 125 от 29.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3400/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К. М. срещу решение № 100/24.06.19 по г. д. № 103/19 на ОС Кърджали – с което, след частична отмяна на решение № 26/8.03.19 по г. д. № 15/19 на РС Ардино, предявеният от касатора иск с правно основание чл. 30, ал. 1 СК за сумата 9001 лв. -част от паричен влог, открит на името на Г. Ф. М. в "Банка ДСК"ЕАД клон Ардино, е отхвърлен като неоснователен, а в останалата му - отхвърлителна част /за разликата до пълния предявен размер 16000 лв. /, първоинстанционното решение е потвърдено. Излагат се съображения за незаконосъобразност на атакувания акт; моли се за отмяната му, уважаване на иска и присъждане на разноски. Ответната страна Г. Ф. М. оспорва жалбата; претендира разноски. С определение № 206/16.03.17 е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос във връзка с предпоставките за уважаване на иска по чл. 30 СК. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че претенцията за заплащане на част от стойността на открития по време на брака на името на ответницата паричен влог е неоснователна. Изложил е мотиви, че изводите на първата инстанция, че волята на двамата съпрузи е била влогът да е общ и съответно да имат право на по 1/2 ид. ч. от намиращата се по него сума, е неправилен. От друга страна, независимо от това, че са налице данни за изпращане на средства на съпругата, условията на чл. 30, ал. 1 СК за уважаване на иска не са налице. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното: Предпоставки за уважаване на иска по чл. 29 СК 1985 (отм.); , чийто аналог в новия Семеен кодекс от 2009 г. е чл. 30 СК, са следните: 1 да е съществувал брак и този брак да е прекратен поради развод; 2 по време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи за упражняване на професията му /включително и хипотезите на имущество-вещи и/или вещни права, придобито като едноличен търговец и включено е неговото търговско предприятие по см. на чл. 15 ТЗ/ или влогове /в т. ч. вземания, произтичащи от дялове или акции в търговски дружества/; 3 придобитите имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност; 4 претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си или с работа в домакинството /реш. № 249/16.07.10 по г. д. № 268/09, ІІ ГО, реш. № 264/21.03.17 по г. д. № 2060/16, ІV Г0/. По основателността на касационната жалба: Страните са бивши съпрузи, чийто брак - сключен през 2005 г., след започнало през 2001 г. фактическо съжителство на съпружески начала, е прекратен през 2018 г. /с влязло в сила решение № 19/6.03.18 на РС Ардино/ и имат две деца /родени съответно на 18.06.2002 г. и 10.09.12/. На 4.03.14 в "Банка ДСК"ЕАД, клон Ардино, е била открита безсрочна сметка "ДСК Стимул плюс" с титуляр съпругата Г. Ф. М.. На 21.03.15 и 10.05.15 ищецът – който работел в Германия, изпратил на съпругата си чрез "У. Ю. " общо 4000 евро /по 2000 евро на всяка дата/. Свидетелите Х. М. и С. С. дават показания, че от работата си в Германия Н. М. изпратил по тях пари-5500 евро, които първият свидетел предал лично на ответницата на 5 или 6 май 2017. Свидетелите Ф. М. /баща на Г. М. / и Ш. М. /нейна сестра/ заявяват, че когато първият свидетел се разболял лошо, решил да даде спестените си пари на дъщерите си-като през март или април 2014 им дал по 15000 лв.; Г. постепенно внесла своите 15000 лв. в банковата си сметка в ДСК; Ш. й предала нейните, за да ги съхранява /тъй като нямала открита банкова сметка/, и тя й ги върнала през март 2018 /когато Ш. ги поискала, тъй като имала абитуриентка/. По горецитираната сметка от ответницата са били внасяни суми както следва: при откриването й на 4.03.14 - 5075, 30 лв., на 23.03.15 - 2000 лв., на 11.05.15 - 3000 лв., на 23.12.15 - 8779, 50 лв., на 19.12.16 - 1222 лв., на 12.05.17 - 8000 лв. /т. е. общо 28076, 80 лв. /; на 19.12.16 по нея е постъпил 6000 лв. превод от Н. М.; на 19.01.18 Г. М. е превела 2000 лв. от безсрочната по разплащателната си сметка; имало е и тегления /13 бр., считано от 21.08.14 до 17.11.17/; на 28.02.18 сметката е била закрита от титуляра с изтегляне на 18002 лв. /удост. № 61/6.06.18 на "Банка ДСК"ЕАД/. В открито съдебно заседание на 31.05.18 пред първоинстанционния съд ищецът изрично заявява, че не иска предадените 5500 евро, както и извършения банков превод, който е наредил за текущи нужди на децата и семейството му. За периода м. 08. 15-30.04.18 Г. М. е получавала брутно трудово възнаграждение както следва: за 2015 г. – 1955, 04 лв., за 2016 - 5633, 22 лв., за 2017-5234, 94 лв., за 2018-2196, 48 лв. /т. е. общо 15019, 68 лв. /, а за времето м. 10. 14-м. 08. 15 - обезщетение за безработица - общо 1679, 70 лв. По сега действащия СК /обн. ДВ бр. 47/23.06.09, в сила от 01.09.09 паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност и се считат лична собственост на съпруга, на чието име са придобити-независимо от това дали са придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Предвид разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР СК /съгласно който правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове/, след влизане в сила на действащия СК паричните влогове стават лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали преди това режимът на съпружеската имуществена общност се е разпростирал и по отношение на тях по силата на чл. 19, ал. 1 СК (отм.);. Поради това по отношение на тях установените в чл. 21, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 СК правила относно съпружеската имуществена общност са неприложими. В случай, че съпругът, който не е титуляр на влога, е допринесъл за набирането на наличните по него средства, той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 от СК /в този смисъл и реш. № 264/21.03.17 по г. д. № 2060/16, ІV Г0/. Такава е и разглежданата хипотеза. От събраните по делото доказателства се установява, че визираните в чл. 30 СК предпоставки - да е съществувал брак и този брак да е прекратен поради развод; по време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи за упражняване на професията му, или влогове; придобитите имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност; претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си или с работа в домакинството – са налице. Н. М. безспорно е допринесъл с изпращаните и превеждани от него средства за вземането на ответницата по разкрития на нейно име влог, който е на значителна стойност. По делото безсъмнено е установено, че на 21.03.15 и 10.05.15 - по време на брака, впоследствие прекратен, той й е изпратил по "У. Ю. " по 2000 евро – общо 4000 евро, като веднага след получаването им - на 23.03.15 и 11.05.15, тя е внесла по разкритата на нейно име банкова сметка съответно 2000 лв. и 3000 лв. Предвид изложеното настоящият състав намира, че ищецът има право да получи по реда на чл. 30 СК общата сума от тези внасяния – 5000 лв., като се има предвид и, че от една страна целият размер на трудовите възнаграждения и обезщетения, начислени на ответницата за периода на съществуване на влога, е много по-малък от внесените от нея средства, а от друга страна, дори да се приеме, че тя е получила от ищеца и 5500 евро през месец май 2017, то тогава следва да се приеме и, че е получила и общо 30000 лв. от баща си и сестра си-като същевременно ищецът изрично лично заявява в съдебно заседание на 31.05.18, че не търси тези 5500 евро, както и преведените от него по сметката на ищцата, които са били дадени, за да се грижи за семейството; други доказателства за изпращани средства не са ангажирани. Предвид изложеното съдът намира, че искът е основателен за сумата 5000 лв. – за която следва да се уважи ведно със законната лихва от датата на предявяването му 18.04.18 г. до окончателното изплащане, а в останалата част претенцията е неоснователна. С оглед изхода на спора и съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска, ищецът има право на 940, 63 лв. разноски за всички инстанции /от общо направени 3010 лв. (640 лв. ДТ искова молба, 400 лв. адв. хонорар; 180 лв. ДТ въззивна жалба, 400 лв. и 300 лв. адв. хонорар; 180 лв. ДТ втора въззивна жалба, 300 лв. адв. хонорар; 30 лв. и 180, 02 лв. ДТ касационна жалба, 400 лв. адв. хонорар)/, ответницата - на 140, 25 лв. /от общо направени 2040 лв. (960 лв. адв. хонорар; 180 лв. ДТ въззивна жалба; 180 лв. ДТ втора въззивна жалба; 720 лв. адв. хонорар)/ - или при условията на компенсация на Н. М. трябва да се присъдят 800, 38 лв. Предвид изложеното въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното в частта за сумата 5000 лв. и искът по чл. 30, ал. 1 СК за същата е отхвърлен, ведно с присъждане на 821, 36 лв. разноски на ответницата, следва да се отмени – вместо което в тази част претенцията се уважи ведно със законната лихва и на ищеца се присъдят 800, 38 лв. разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- а в останалата част-да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,