Решение № 3870 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13059/2012 г.

Решение № 3870 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13059/2012 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юр. Тихомир Ламбев, против решение № 4525 от 03.08.2012 г., постановено по адм. дело № 10779/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменено уведомително писмо изх. № 02-100-6500/4818/02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция /РА/. Със същото решение е изпратена преписката на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден оспореният административен акт. Ответникът - Димчо Борисов Стоев, чрез адв. Симеонка Манова, в отговора на касационната жалба, оспорва същата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли жалбата срещу уведомителното писмо. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против Уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/4818/02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА. С него по подадено от касационния ответник Димчо Стоев Общо заявление за единно плащане на площ за 2010 г. е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 526,88 лева и по схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ в размер на 288,23 лева, както и са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 815,11 лева, от които по СЕПП - 526,88 лева и по НДП - 288,23 лева. С решение № 4525 от 03.08.2012 г. по адм. дело № 10779/2011 г. на Административен съд София - град е отменено уведомителното писмо поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като съдът е изплатил преписката на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилното приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е немотивиран, тъй като в него били посочени възможни хипотези за недопустимост за подпомагане, без конкретна превръзка на някоя от тях към случая. Независимо от това е разгледал по същество уведомителното писмо, като е приел, че отказа за подпомагане и наложената санкция за бъдещ период са постановени, тъй като при извършване на административна проверка чрез Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) заявената площ е счетена като недопустима за подпомагане поради това, че е извън т. нар. специализиран слой "Допустими за подпомагане площи" (ДПП), като необработвана. Позовавайки се на заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза и на показанията на разпитани по делото свидетели АССГ е приел, че заявената за подпомагане земеделска земя отговаря на условията за допустимост за подпомагане. Обжалваното решение е правилно. Неправилни са изводите на административния съд, че атакуваният акт не съдържал фактически и правни основания. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, описания в таблиците имот, посочената площ, която е приета за недопустима за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Неправилно е прието, че при посочени различни хипотези в уведомителното писмо не било ясно по кое от тях е отказано финансово подпомагане. Относимите за случая са колона 5 в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо по СЕПП и изричните мотиви по СНДП. В тях са посочени по две правни основания: по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП и по СНДП - чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и чл. 2 от Наредба № 2/11.02.2010 г. Видно е обаче от колони 2 и 6 от таблицата на стр. 3 от уведомлението, че декларираните парцели съответстват на изискването за минимална площ, определена по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП. Затова е ясно, че е отказано финансово подпомагане поради наддеклариране - по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и по СНДП - чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по чл. 47, ал. 1 от ЗПЗП. Същевременно отказът за финансово подпомагане е незаконосъобразен по следните съображения: От доказателствата по делото се установява, че касационният ответник е подал заявление за подпомагане за 2010 г., с което по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по схемите за национални доплащания на площ /СНДП е заявил и по двете схеми искане за подпомагане за един блок на земеделско стопанство /БЗС/ с площ 2,88 ха. За този имот е прието от административния орган, че той не се стопанисва от касационния ответник. Този извод е неправилен. Установено е от приетата по делото експертиза, че не е налице наддеклариране за този имот. Същият представлява овощна градина, която е в добро земеделско и екологично състояние и за която са спазени всички агротехнически изисквания. Тя е била засадена през есента на 2009 г. и към момента на подаване на заявлението е била в отлично състояние. Неправилното разчитане снимката за този имот се дължи на факта, че този имот през 2010 г. е бил с овощни дървета с началния етап на развитието си. Дръвчетата са били с малки размери, крехки и недоразвити. Затова към него момент те са се възприели като малки храстчета. Това не е съответствало на обективната действителност, тъй като имота е бил с овощни дръвчета, за които са били различими редовете при засаждането им. По този начин е установено, че процесният имот е бил стопанисван. Затова заявеният имот отговаря на условията за финансово подпомагане, поради което и отказа, обективиран в уведомителното писмо е незаконосъобразен. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,