Решение № 1792 от 16.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Мохамад, гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощника адв. Н. Солакова срещу решение 528 от 25.07.2022г., постановено по адм. дело 649/2022г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение 5687/09.06.2022г. на заместник-председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), обективиращо отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение касационни отменителни основания по чл.209, .т.3 от АПК. Твърди се, че Република Турция не отговаря на изискването за трета сигурна страна . Иска се отмяна на решението. Ответникът заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрк. Димитрова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Хасково е било образувано по жалба на А. Мохамад, гражданин на Сирия, срещу решение 5687/09.06.2022г. на заместник-председател на ДАБ при МС, с което на жалбоподателя на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4, във вр. чл.8 и чл.9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд, в производство по чл.84, ал.3 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма. Същият бил мотивиран с фактически и правни основания за отхвърляне на молбата за закрила на чужденеца. При постановяване на акта не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На оспорващия е разяснена процедурата, по която се подават и разглеждат молби за закрила, проведено е интервю с кандидата на разбираем за него език. Интервюто, проведено на 16.05.2022 г., е протекло при стриктно спазване на процедурите, регламентирани в закона и приложимата европейска директивна. Взети били необходимите мерки интервюто да се проведе при условия, които дават възможност на кандидата да изложи по последователен начин, максимално изчерпателно всички свои основания за търсената закрила. Не били допуснати нарушения на чл. 35 и чл.36 АПК събрани били наличните по случая доказателства, изяснени били всички заявени от кандидата обстоятелства във връзка с индивидуалното му положение, взета била предвид актуалната обща информация за държавата на произход и Република Турция, като трета сигурна страна . Относно материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, административният орган е възприел правилен извод за липса на преследване, което да се обосновава от някоя от причините, посочени в чл.8 от ЗУБ. При проведеното интервю не се установявало спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в чл.8 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Същият не изтъквал каквито и да било доводи в насока на това да е бил преследван поради своята раса, религия, националност или принадлежност към определена социална група. Кандидатът обосновавал нежеланието си да се завърне в държавата си по произход с това, че там ситуацията не била спокойна заради войната и се страхувал за живота си. Съдът е приел, че така формулирани изявленията на оспорващия не сочели конкретна причина за основателни опасения от преследване, характеризиращо се по дефиниция със специфично естество или повтаряемост или представляващо сериозно посегателство на правата на човека. На следващо място съдът е приел за правилна преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата му на произход или на пребиваване чуждия гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Първоинстанционния съд е приел, че правилно е установено, че Турция е трета сигурна държава, тъй като не са били застрашени свободата и живота на чуждия гражданин, въз основа на което не следва да се прилагат стандартите по чл.5, б. в от Директива 2004/83/ЕО във връзка с чл.9 от ЗУБ. Прието е също, че не следва да бъде пренебрегнат факта, че А. Мохамад не е бил принуден да напусне Турция, нито да се завръща в Сирия, въз основа на което е прието за обоснован извода на административния орган, че Турция се явява трета сигурна държава по смисъла на § 1, т.9 от ДР на ЗУБ. Обжалваното решение е правилно. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл.8 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай не е била установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл.8, ал.1 6 от ЗУБ. В протокола от проведеното интервюто на 16.05.2022г. пред административния орган, се установява, че чужденецът е заявил, че не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, не е имал проблеми нито в Сирия, нито в Турция заради принадлежността си към етническа грипа [етническа принадлежност] и заради изповядваната от него религия (стр. 31 от адм. дело 649/2022г.). Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване също не са били заявени от кандидата. След като подробно е анализирал всяка вероятност кандидатът за статут да е бил подложен на преследване или да е изпитвал страх от преследване по отношение на своята религия, националност, по политически причини или принадлежност към социална група, първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод за липса на предпоставките, посочени в чл.8 от ЗУБ. Законосъобразни са изводите на съда, че в случая не са налице и материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл.9 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с него интервю налагат именно направения извод за липсата на доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. По отношение на хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от А. Мохамад бежанска история и актуалната информация относно Сирия и Турция, с оглед Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело С -465/07, по дълкуване и прилагане на чл.15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Административният съд правилно е приел за установено, че обстановката по сигурността в Сирия е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, което кореспондира с изтъкнатата от чужденеца причина да напусне страната си на произход. Поради това са обсъдени и данните относно Република Турция като страната, в която той е пребивавал пет месеца след като е напуснал Сирия и е взето предвид заявеното обстоятелство, че семейството му продължава да живее в Турция. Не намира основание и твърдението на касационния жалбоподател, че административният орган и съдът неправилно са приели, че Република Турция се явява "трета сигурна държава". По делото са представени справки за актуалната обстановка и положението на чужденците, търсещи международна закрила в Република Турция, изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". Съдът е разгледал подробно данните от официалните справки за обстановката в Сирия и Турция и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденеца и в Република Турция. От тях е видно, че в Република Турция, Законът за чужденците и международната закрила и Регламентът за временна закрила, предоставят правна рамка за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Следователно, правилно е прието, че Турция се явява трета сигурна страна по смисъла на легалната дефиниция по §1, т.9 от ДР на ЗУБ. А. Мохамад е пребивавал в Турция, като семейството му още е в тази страна, при това не сочи наличие на основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не посочва, че е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а единствено заради водените в Сирия военни действия. При тези данни, правилно съдът е приел, че е налице връзка между чужденеца и Турция, където той е пребивавал и я е напуснал по икономически причини, в търсене на по-добър живот, независимо, че в Турция и понастоящем живеят съпругата и децата му. Поради това, правилно е прието, че за него тази държава представлява "трета сигурна държава" по смисъла на ЗУБ. В решението си административния съд е установил, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Сирия, нито страната, в която е живял пет месеца - Турция, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административния съд в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в Сирия и Турция и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, поради което не е нарушен и принципът "non-refoulement". По изложените съображения решението на Административен съд София град, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,