Решение № 2603 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10119/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление.

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (РНО) на Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014-2020 чрез представител по пълномощие юрисконсулт Д. Димова-Велинова, против Решение 196/22.06.2023 год., постановено по адм. дело 79/2023 год. по описа на Административен съд Враца, с което е отменено негово Решение за налагане на финансова корекция РД-02-14-130/27.01.2023 год.

Заявено е твърдение за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, доколкото постановеното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В подкрепа на това твърдение е заявено, че мотивите на първоинстанционния административен съд са общи и бланкетни, без да кореспондират с конкретните факти по казуса и без да оборват констатациите на административния орган. Сочи, че текстът на решението e сходен с текста на друго решение постановено по идентичен казус, като съдът е възпроизвел идентични мотиви, което според оспорващият е индикация за липса на собствена воля на съда. По мнение на оспорващия, съдът не е направил собствен анализа на предмета на отделните договори, а е обобщил същият. Заявено е, че аргументите на административния орган в отмененото решение не са обсъдени, както и изложеното от негова страна относно възможността на бенефициера да раздели трите дейности като обособени позиции в рамките на една обществена поръчка, със съответните специфични изисквания за всяка от обособените позиции. Оспорва аргументите на съда, че използването на различен код по CPV от страна на бенефициера реферира към различен предмет на договора, както и възприетото от съда, че бенефициерът не е имал знание за необходимостта от възлагане на последващи поръчки със сходен предмет. Заявено е несъгласие с извода на съда за това, че административният орган недопустимо е мотивирал налагането на финансова корекция с позоваването на общите разпоредби, въвеждащи принципи за равнопоставеност и свободна конкуренция. Сочи, че е неясно позоваването от страна на съда на предходно наложена финансова корекция. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Дирекция Природен парк Врачански балкан и да се потвърди издаденият административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и държавна такса за касационното оспорване. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба Дирекция Природен парк Врачански балкан , чрез представител по пълномощия адв. Х. Петков от Адвокатска колегия - Враца, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като развива обстойни доводи, че оспореното съдебно решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. В съответствие с така заявените доводи е формулирано искане за оставяне без уважение на касационната жалба и присъждане на разноски по представен списък.

По делото е постъпила и частна жалба от Дирекция Природен парк Врачански балкан , чрез представляващият го процесуален представител адв. Х. Петков от Адвокатска колегия Враца против Определение 437/27.07.2023 год. постановено по административно дело 79/2023 год. по описа на Административен съд Враца, с което на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е отхвърлена молбата на Дирекция Природен парк Врачански балкан за изменение на Решение 196/22.06.2023 год. по адм. дело 79/2023 год. на Административен съд Враца, за изменение в частта за разноските. Частният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно липсата на материалноправните предпоставки за присъждане на разноски в претендирания размер. С оглед заявените доводи е формулирано искане за отмяна на обжалваното определение и присъждане в полза на жалбоподателя, респ. в тежест на ответника по делото сторените разноски, включващи и възнаграждение за защита от адвокат, съобразно материалният интерес по делото.

В срокът по чл. 232 от АПК, ответникът по частната жалба не е изразил становище по оспорването.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява твърдение, че в случая не са налице заявените пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага, съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно да се остави в сила. По отношение на частната жалба намира същата за основателна, доколкото счита че определението, с което е отказано изменение на решението на административния съд в частта за разноски е недопустимо и предлага да бъде обезсилено.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, като мотивите в подкрепа на този извод са следните:

С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд Враца е отменил Решение РД-02-14-130/27.01.2023 год. на РНО на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП Румъния - България 2014-2020 год. и е присъдил в тежест на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) разноски в размер на 3 905,59 лева.

За да постанови този правен резултат, от фактическа страна административният съд е установил, че Дирекция Природен парк Врачански балкан е бенефициер по сключен договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А, Румъния-България 2014-2020 с МРРБ, в качеството му на РНО на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП Румъния - България 2014-2020 год., за реализиране на проект с рег. ROBG-378 Създаване на иновативен интегриран туристически продукт между природни паркове Врачански балкан и Железни врата (Румъния) ( Creating an innovative and integrated cross border tourist product between Vrachanski Balkan ang Iron Gate natural parks ). Общият размер на бюджета на проекта, включващ средства от ЕФРР, национално съфинансиране и собствен принос е в размер на 419 379, 44 евро, като общият размер на допустимите разходи на партньора възлиза на 220 087,78 евро, от които: от ЕФРР 187 074,61 евро, съставляващи 85%; национално съфинансиране 28 609,22 евро, съставляващи 13% и собствен принос на партньора 4 403,95 евро, съставляващи 2%. По силата на договора, договарящият орган предоставя на партньора сумата от 55 953,91 лева (левовата равностойност на 28 609,22 евро).

В изпълнение на горните договори и за реализиране на проекта, бенефициерът Дирекция Природен парк Врачански балкан е възложил директно по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП, договори с обект услуга, както следва:

1. Договор ROBG378/2/ от 28.06.2019 год. с предмет Дигитализация и изработка на цифрови ортофото карти и базови триизмерни модели на ландшафта на Природен парк Врачански Балкан - Етап 1 , с изпълнител Картографско студио ДАВГЕО ЕООД на стойност 25 000 лева без ДДС или 30 000 лева с вкл. ДДС. Описанието на предмета на договора, съгласно прило­жената оферта от 25.06.2019 год., включва следните дейности: 1.1 Предварително проучване на територията въз основа на сателитни изображе­ния, анализ на пространствената структура и класификация на обектите, предмет на триизмерно моделиране на парковете; 1.2. Планиране на полети с безпилотни летателни системи за въздушно фотограметрично заснемане на териториите на ПП Врачански Балкан по райони с различни характеристики; 1.3 Маркиране и прецизно координиране на земни фотограметрични марки за георефериране на пространствените цифрови модели и продукти; 1.4. Извърш­ване на въздушно заснемане с безпилотна летателна система на териториите на ПП Врачански Балкан ; 1.5. Фотограметрична обработка на резултатите от въздушното заснемане на териториите на ПП Врачански Балкан с цел получа­ване на цифрови продукти-ЗD облак от точки, орто-фотоплан, цифров модел на повърхнините.

1. Договор ROBG378/10 от 04.03.2021 год. с предмет Изработка на високо прецизен модел на Природен парк Врачански Балкан (цифрови топографски данни (ЦТД) с висока пространствена резолюция) с изпълнител Картографско студио ДАВГЕО ЕООД на стойност 25 000 лева без ДДС или 30 000 лева с вкл. ДДС. Описанието на предмета на договора, съгласно прило­жената оферта от 01.03.2021 год. включва следните дейности: 1.1. Планиране на полети с безпилотни летателни системи за въздушно фотограметрично заснемане на териториите на Природен парк Врачански Балкан по райони с различни характеристики; 1.2. Анализ, опресняване и сгъстяване с допълнителни точки на мрежата от наземни контролни точки за георефериране на пространствените цифрови модели и продукти; 1.3 Извърш­ване на въздушно фотограметрично заснемане с безпилотна летателна система на териториите на Природен парк Врачански Балкан ; 1.4 Извършване на въздушно лазерно сканиране на избрани районни на ПП Врачански Балкан ; 1.5 Фотограметрична обработка на резултатите от въздушното заснемане на териториите на Природен парк Врачански Балкан с цел получаване на цифрови продукти - 3D облак от точки, ортофотоплан, цифров модел на повърхнините.

1. Договор ROBG378/14/ от 03.06.2022 год. с предмет Изработ­ване на подробни триизмерни модели на природни забележителности, културно-исторически обекти, сгради и паметници с изпълнител Картографско студио ДАВГЕО ЕООД на стойност 25 000 лева без ДДС или 30 000 лева с вкл. ДДС. Описанието на предмета на договора, съгласно приложената оферта от 25.05.2022 год., включва следните дейности: 1.1. Плани­ране на дигитализационни дейности за обектите, включени в Техническо задание за изработка, анализ на изходните материали и подготовка на методика; 1.2. Анализ, опресняване и сгъстяване с допълнителни точки на мрежата от наземни контролни точки за георефериране на пространствените цифрови модели и продукти; 1.3. Извършване на екстериорно въздушно фотограметрично заснемане и лазерно сканиране с безпилотна летателна техника на предвидените обекти в Техническото задание; 1.4 Извършване на интериорно фото, видео и фотограметрично заснемане на предвидените обекти в Техническото задание; 1.5 Фотограметрична обработка и съвместя­ване на резултатите от въздушното и интериорно заснемане на предвидените обекти в Техническото задание. Генериране на цифрови продукти 3D облак от точки, ортофотоплан, цифров модел на повърхнините, фото и видео библиотеки, векторни данни за интегриране в ГИС на Природен парк Врачански Балкан .

Във връзка с регистрирано при РНО уведомление за нередност от 07.11.2022 год., с писмо 99-00-3-165(4)/30.12.2022 год., бенефициерът е уведомен, че в проведената процедура за възлагане на обществена поръчка са констатирани нарушения, относно трите договора, имащи финансов ефект, изразяващи се в следното: Относно трите сключени договора, видно от апликационната форма на проекта и техническите задания за всяка от услугите, те са взаимно свързани и могат да се разглеждат като етапи на една и съща услуга. Методологията се състои в заснемане/сканиране на терена и всички обекти/забележителности едновременно, в зависимост от използваната технология, съответно чрез фотограметрия или лазерно сканиране. Всички тези етапи на обработка касаят една и съща методология интегрирана в един или няколко софтуера. От гледна точка на класификатора за CPV, кодовете и на трите договора попадат в една и съща група 71222200-2 Услуги по картографиране на селските райони. И трите услуги могат да бъдат извършвани от една и съща група икономически оператори, а в случая и трите договора са сключени с един и същи изпълнител. Възложителят е представил справка за сходни дейности по договорите, като е търсил не сходство, а на практика еднаквост в предмета на дейност. Възложителят е трябвало да избере изпълнител/и съгласно изискванията на чл. 18, ал. 1, т. 12-13 от ЗОП, тъй като общата стойност на трите услуги е в диапазона от 70 000,00 до 100 000,00 лв.

В съответствие с така развитите доводи и аргументи е прието, че са нарушени разпоредбите на чл. 21, ал. 15 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), което нарушение е квалифицирано като нередност по т. 2, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности), за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 100%.

На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, РНО е уведомил бенефициера за възможността в двуседмичен срок от уведомяването да представи своите коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер.

Във връзка с предоставената му възможност, бенефициерът Дирекция Природен парк Врачански балкан е депозирал възражение с вх. 99-00-3-165(5)/12.01.2023 год. Във възражението е заявено несъгласие с обективираните в писмото твърдения на РНО за незаконосъобразно разделяне на поръчката за услуга, в подкрепа на което за заявени конкретни доводи и аргументи. С оглед на това е обобщен извод за липса на извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 15, във вр. с ал. 16, т. 2 от ЗОП, поради което е заявено искане да не се определя финансова корекция, поради липсата на нередност.

Като е приел възражението за неоснователно, РНО на Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014-2020 е постановил Решение РД-02-14-130/27.01.2023 год., с което е определил финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (допустими разходи без собствен принос на бенефициера 29 399,70 лв. с ДДС) по Договор ROBG 378/2/28.06.2019 год., сключен с изпълнителя Картографско студио ДАВГЕО ЕООД на стойност 25 000 лева без ДДС / 30 000,00 с ДДС, (допустими разходи без собствен принос на бенефициера 29 399,70 лв. с ДДС); по Договор ROBG 378/10/04.03.2021 год., сключен с изпълнителя Картографско студио ДАВГЕО ЕООД на стойност 25 000 лева без ДДС / 30 000,00 с ДДС (допустими разходи без собствен принос на бенефициера 29 399,70 лв. с ДДС) и по Договор ROBG 378/14/03.06.2022 год., сключен с изпълнителя Картографско студио ДАВГЕО ЕООД на стойност 25 000 лева без ДДС / 30 000,00 с ДДС. В мотивите на постановения административен акт са възпроизведени доводите, обективирани в писмо 99-00-3-165(4)/30.12.2022 год., като в допълнение са описани възраженията на бенефициера, като са развити аргументи за тяхната неоснователност.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният административен съд е приел, че оспореният пред него административен акт е постановен от административен орган със съответната материална компетентност, решението съответства на изискванията за форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е приел, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. В този смисъл са оспорени изводите на органа за нарушаване на чл. 21, ал. 15, вр. с ал. 16, т. 2 от ЗОП, като съдът е приел, че с действията си възложителят не е извършил твърдяното от органа нарушение за незаконосъобразно разделяне на обществената поръчка. В този смисъл са развити мотиви, съгласно които по отношение на идентичността и сходството в договорите, органът се е мотивирал с изброяване на дейностите които се извършват по договорите, а изброяването по един и същи начин на дейностите които се извършват по договорите не може да обоснове извод, че предметите им са едни и същи. Според първоинстанционният съд не се доказа, че се касае до идентичен или сходен предмет на договора. От доказателствата по делото, вкл. и самите договори било видно, че предметите на договорите не са сходни и идентични. За да обоснове този извод, съдът е анализирал подробно предмета на всеки един договор по отделно, както и планираните за осъществяването му дейности и целения краен резултат. Допълнено е, че CPV кодовете за дейностите по трите договора са различни и следва да се вземат предвид по отношение на извършените дейности и да се направи преценка относно предмета на договора. Кодовете и номенклатурите по тези поръчки попадат в различни групи и не може да се направи извод за сходство на предмета на поръчките по смисъла на чл. 21, ал.16, т. 2 от ЗОП. Също така дейността по трите договора била свързана с различен продукт, различни експерти и различна техника. Представени били и приемо-предавателни протоколи с които изпълнението по договорите е прието без забележки и от същите се установява, че са извършвани различни дейности в изпълнение на сключените договори. От дадените разяснения към офертите също се установявало че се касае за различни дейности по договорите и не може да се обоснове категоричен извод за сходство или идентичност в предмета на трите договора, както е приел органа. Обоснован е и извод, че не може да се приеме наличието на сходство в договорите само въз основа на представената справка от оспорващия за възложени дейности.

Според първоинстанционния съд не е налице и нарушение на чл. 21, ал. 16, т. 2 от ЗОП за забраната за разделяне на обществената поръчка на части. В случая от данните по делото се установявало, че оспорващия не е имал знанието и увере­ността, че ще възложи втората и третата обществена поръчка по сключения втори и трети договор. Установява се, че системата LIDAR , във вр. с която е сключен втория договор е извън задълженията по проекта на оспорващия, както и че е закупена и доставена на оспорващия през м. 02.2021 год. Органът не оспорва този факт, но твърди, че възложителя е имал знанието към момента на разписване на субсидията 09.05.2019 год. от необходимостта от провеждането на обществената поръчка. В случая знанието за необходимостта от процесиите обществени поръчки от 04.03.2021 год. и от 03.06.2022 год. е необходимо да се преценява към момента на стартиране на предходната обществена поръчка с идентичен или сходен предмет, а не към момента на разписване на субсидията и откриване на самата процедура. Ако няма необходимост от провеждането на процедурата, бенефициентът не би я стартирал. Сам по себе си фактът, че в рамките на периода м.06.2019 год. - м.06. 2022 год., оспорващият е осъществил три обществени поръчки, за които органа твърди, че са със сходен или идентичен предмет не е основание да се приеме нарушение на чл. 21, ал. 15, вр. ал. 16, т. 2 от ЗОП. Според първоинстанционният съд е налице съществено различие в целта и предназначението на тези услуги по трите договора, независимо, че касаят летателни средства. Посочено е, че единственото общо между тях е, че трите поръчки касаят услуги, както и обекта на поръчката е един и същ - Природен парк Врачански Балкан , но същото не може да обоснове категоричен и безспорен извод за сходство или идентичност на предмета на поръчките по процесните договори.

Съдът е посочил, че на Дирекция Природен парк Врачански балкан е издадено предходно решение за налагане на финансова корекция РД-02-14-1256/22.12.2022 год., с което е определена финансова корекция по първите два договора предмет на решението, също в размер на 100%. От страна на органа не са представени доказателства и не е видно, дали втората финансова корекция поглъща първата или обратното, което е в нарушение на чл. 71, ал. 4 от ЗУСЕФСУ. Отделно от това е посочил, че при осъществения контрол, от органа не са констатирани нарушения, видно от приложените сертификати за първо ниво на контрол и контролни листове към въпросните три договори. Това предходно решение за налагане на финансова корекция РД-02-14-1256/22.12.2022 год. не е влязло в сила, същото е оспорено от жалбоподателя, по което оспорване е образувано адм.д. 16/2023г. по описа на АдмС Враца, което не е приключило с окончателен влязъл в сила съдебен акт.

В съответствие с горните мотиви, съдът е приел, че констатираните от РНО обстоятелства не могат да бъдат квалифицирани като нарушения на разпоредбите на ЗОП, поради което и не съставляват нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ. С оглед на това и като е приел жалбата за основателна, съдът е отменил решението на РНО и е присъдил в полза на Дирекция Природен парк Врачански балкан разноски в размер на 3905,59 лв.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

На първо място, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания за постановяването му. При постановяване на акта не са допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.

По приложението на материалния закон, настоящата касационна инстанция приема следното:

Решаващият съд правилно е установил релевантните за спора факти, въз основа на които е изградил своите правни изводи.

Съгласно твърдяната за нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 15 от ЗОП, не се допуска разделяне на обществена поръчка на части, с което се прилага ред за възлагане за по-ниски стойности, освен в случаите по ал. 6. Доколкото прогнозната стойност на настоящата обществена поръчка е под тази по ал. 6 на чл. 21, изключението не е налице. От друга страна, нормата на чл. 21, ал. 16, т. 2 от ЗОП указва, че не се смята за разделяне възлагането в рамките на 12 месеца на две или повече поръчки с идентичен или сходен предмет, които не са били известни на възложителя към момента, в който са стартирали действия по възлагането на предходна обществена поръчка с такъв предмет.

Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, съгласно който, за да е изпълнен фактическият състав на вменената на възложителя нередност е необходимо осъществяването на следните кумулативни предпоставки: 1. да са възложени две или повече поръчки в рамките на 12 месеца; 2. тези поръчки да са със сходен или идентичен предмет; 3. към момента на стартиране на дейностите по възлагане на първата поръчка възложителят да е наясно, че в рамките на 12 месеца ще трябва да възложи и други поръчки със същия или със сходен предмет; 4. към същия този момент възложителят да е запознат с обстоятелството, че общата стойност на поръчките би била основание за преминаване към друг ред за възлагане, приложим към по-високи стойности на поръчките.

От приложената по делото справка за проведените обществени поръчки е видно, че първата обществена поръчка, която е описана в акта, е възложена директно на 28.06.2019 год., втората поръчка е възложена на 04.03.2021 год. и третата е възложена на 03.06.2022 год., т.е. между възлагането на отделните поръчки са изминали повече изискуемите се 12 месеца. В този смисъл не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки, поради което следва, че възлагането на трите поръчки не попадат в обхвата на забраната, регламентирана в чл. 21, ал. 15 във вр. с ал. 16, т. 2 ЗОП. Доколкото изискванията на чл. 21, ал. 15 във вр. с ал. 16, т. 2 ЗОП са кумулативни липсата на което и да е от тях е достатъчно, за да не е налице твърдяното незаконосъобразно разделяне на обществената поръчка.

Доколкото в случая липсва съществен елемент от състава на вмененото нарушение по чл. 21, ал. 15, във вр. с ал. 16, т. 2 от ЗОП /възложени две или повече обществени поръчки в рамките на 12 месеца/, то безпредметен се явява направения от органа и от първоинстанционния административен съд анализ на предмета на трите договора, респ. на заложените за тяхното изпълнение дейности с цел установяване наличието, респ. липсата на идентичност или сходство.

В съответствие с така развитите мотиви, законосъобразен се явява извода на първоинстанционния съд за липса на незаконосъобразно разделяне на обществената поръчка в нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 15 от ЗОП. Доколкото наличието на нарушение на националното или общностното право съставлява съществен елемент от състава на понятието за нередност, то липсата на такова нарушение обосновава извод за липса и на нередност. В този смисъл, решението на РНО с което е определена финансова корекция за твърдяната нередност се явява неправилно. Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционният административен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

По отношение на частната жалба, след анализ на заявените в нея твърдения и относимите правни разпоредби, съдът намира същата за основателна, но по съображения, различни от заявените от частния жалбоподател. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:

След постановяване на оспореното Решение 196/22.06.2023 год. по адм. дело 79/2023 год. по описа на Административен съд Враца, по делото е постъпила молба от жалбоподателя Дирекция Природен парк Врачански балкан за изменение на решението в частта за разноските, като е формулирано искане за присъждане на такива, в съответствие с пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение. По повод така подадената молба и след надлежното й администриране по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК, с Определение 437/27.07.2023 год., съдът е отхвърлил молбата. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че определеният от него в съдебното решение размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност, както и че не са налице основанията за изменение на решението в тази част.

Настоящият касационен състав приема така постановеното определение за недопустимо.

В т. 9 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. д. 6/2012 год., ОСГТК, е прието, че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), е недопустима. В настоящият случай, видно от доказателствата по делото, пред първоинстанционния съд от страна на жалбоподателя Дирекция Природен парк Врачански Балкан не е приложен списък на разноските, изготвен по реда и при условията на чл. 80 от ГПК.

Съобразявайки горните фактически установявания следва, че първоинстанционният административен съд не е следвало да разглежда по същество подаденото пред него искане за изменение на решението в частта за разноските, а в съответствие с цитираното тълкувателно решение да остави това искане без разглеждане като недопустимо.

По изложените съображения и с оглед обстоятелството, че първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по недопустимо искане, частната жалба се явява основателна, а оспореното определението следва да се обезсили.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер 9 600,00 лева, съгласно представения списък, договор за правна защита и съдействие и фактура, удостоверяващи реалното заплащане на сумата.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 изречение първо, предложение първо и чл. чл. 221, ал. 3, вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,