Решение № 7449 от 21.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6165/2015 г.

Решение № 7449 от 21.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6165/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Касационното производство по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на началник на 01 сектор "Контрол на пътното движение и отчет на водачи" (КПД и ОВ) при отдел "Пътна полиция" - СДВР, против решение № 2607/15.04.2015 г., постановено по адм. дело № 393/2015 г. от Административен съд С. - град. Наведени са доводи за неправилност на решението. Ответната страна - младши автоконтрольор А. Д. М., служител във 02 група "Специализирана група за контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия" - отдел "Пътна полиция" при СДВР взема становище по касационната жалба с молба да бъде потвърдено решението на Административен съд С. - град. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е допустима. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), съдът отменя по жалба на А. М. заповед № 4332з23/04.12.2014 г. на началник на 01 сектор КПД и ОВ при отдел Пътна полиция - СДВР, с която на основание чл. 204, т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Съдът излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 37, ал. 1 и сл. във вр. с чл. 204 от ЗМВР, но при липсата на фактическото основание на приложимия материален закон по чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Съдът приема за недоказано вмененото на ответника по касация нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че при съставяне на акт за установяване на административно нарушение не е отразил факта на напускане на настъпило ПТП на един от участниците му. Решението е правилно. Съдът установява правнорелевантните факти за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК, като излага подробни и задълбочени правни съображения относно всички оплаквания в жалбата. По делото пред първата инстанция са допуснати и събрани относимите към спора доказателства, необходими за установяване на фактическата обстановка по делото и за правилното приложение на материалния закон. Законосъобразни са изводите за недоказаност на хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция не са представени доказателства въз основа на които дисциплинарнонаказващият орган приема неизпълнение на служебно задължение, изразяващо се в незаписване в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) на факта на напускане на мястото на настъпилото ПТП на един от участниците в него. Обратно, доказателствата сочат, че на мл. автоконтрольор А. М. му е разпоредено от началника на ВНД да не отразява в АУАН факта на напускане на настъпилото ПТП на един от участниците му, а не поради непознаване от него на разпоредбите регламентиращи служебната му дейност. Не се споделят изводите изводите на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на административната процедура при произнасяне на оспорената заповед. В разглеждания казус не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Справката с рег. № 857643, индивидуализираща извършеното деяние и неговия извършител е изготвена на 08.10.2014 г., дисциплинарнонаказващият орган се запознава с нея на 09.10.2014 г. видно от отбелязването върху нея, а обжалваната заповед е издадена на 04.12.2014 г., следователно в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението, поради което е спазен двумесечният преклузивен срок за издаването й. Изложеното не променя крайния, правилен извод на административния съд за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед на началник на 01 сектор КПД и ОВ при отдел Пътна полиция - СДВР. По изложените съображения решението, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено с настоящето. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,