Решение № 2701 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16094/2010 г.

Решение № 2701 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16094/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светлана Йонкова Виктор Стоев Бозуков е направил искане за отмяна на влезлите в сила решения от 16.12.2009 г. по адм. д. № 182/2009 г. на Смолянския административен съд и от 4.05.2010 г. по адм. д. № 1482/2010 г. на Върховния административен съд. В искането се твърди, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е било известно на молителя при решаването му. Ответниците по искането за отмяна са на становище, че е неоснователно. Върховният административен съд обсъди доводите в искането за отмяна и прие за установено следното: С решение от 16.12.2009 г. по адм. д. № 182/2009 г. Смолянският административен съд е отменил заповед № ДК-10-15 от 12.06.2009 г. на началника на РДНСК Смолян и акт за узаконяване № 1/13.04.2009 г. на главния архитект на община Чепеларе. Върховният административен съд е оставил в сила решението на Смолянския административен съд с решение от 4.05.2010 г. по адм. д. № 1482/2010 г. Искането е за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК. Молителят представя удостоверение № 142/25.11.2010 г. на районен съд гр. Чепеларе. Със същото е установено, че в регистъра за нотариалните заверки под № 18/5.05.1980 г. Стойчо Бозуков и Йордан Щерев Кехайов си дават взаимно съгласие да си построят гаражи в парцел VII-98, но не е посочено на какъв документ е извършена заверката на подписите на посочените лица. За да е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 за отмяна на влязло в сила решение е необходимо да се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Представеното удостоверение от районен съд Чепеларе не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Не е имало обективна причина това удостоверение да не бъде представено от молителя при решаване на делото по същество. Могъл е да се снабди с него така, както го е направил, за да го приложи към искането си за отмяна. Неполагането на добра грижа при водене на делото не е основание за отмяна на решението по реда на чл. 239, т. 1 АПК. Независимо от изложеното, с представеното удостоверение не се установяват обстоятелства, които имат съществено значение за правилното решаване на делото. Установява се уговорка между наследодателите на страните за изграждането на гаражи, но не и на постройки, предмет на отменения акт за узаконяване. Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, петчленният състав на Върховния административен съд,