Решение № 9646 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8760/2019 г.

Решение № 9646 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8760/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник чрез главен юрисконсулт Василева, срещу Решение № 110 от 02.05.2019 г., постановено по адм. дело № 693/2018 г. по описа на Административен съд Перник, в частта му, с която е уважен предявеният срещу нея иск, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявения срещу нея иск се отхвърли изцяло като неоснователен. Ответникът Я. Д. не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Перник се е развило по предявения на основание чл. 203 и сл. АПК от Я. Д. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Перник иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на служители на ответника да изпратят подадена от ищеца жалба против наказателно постановление до компетентния съд, изразяващи се в лишаване от възможността да участва в съдебен процес, лишаване от възможността да бъде отменено наказателното постановление и наложените с него наказания, довели до влошаване на здравословното състояние, причинен стрес, уплах, затруднения в придвижването, раздразнение и негативни емоции. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения иск за сума в размер на 300 лева, като го е отхвърлил до претендирания размер от 5000 лева като неоснователен. За да постанови този резултат е приел, че е установено твърдяното в исковата молба незаконосъобразно бездействие, от което са произтекли сочените в исковата молба вреди, като пряка и непосредствена последица от него. Размерът на дължимото се обезщетение е определил при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В частта му, с която предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди е отхвърлен решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението е валидно и допустимо но неправилно в обжалваната му част. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или установени незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че е налице фактическо бездействие на служители на ответника, като подадена от ищеца жалба против наказателно постановление не е изпратена до компетентния съд, след окомплектоване на преписката, в установения в чл. 60, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания срок. Въпреки че в случая първата предпоставка е доказана, то от доказателствата по делото не може да бъдат изведени останалите, изискуеми се от закона предпоставки. В производството по реда на чл. 203, ал. 1 АПК върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. При установената по делото фактическа обстановка необоснован и при неправилно приложение на закона е изводът на първоинстанционния съд за доказаност на обстоятелствата изложени в исковата молба, на които се основават претърпени от ищеца вреди. Твърдените в исковата молба обстоятелства: че неизпращането на жалбата на ищеца за разглеждане от съда е повлияла на учебния процес, тъй като е студент, довело е до влошаване на здравословното му състояние, причинен е стрес, уплах, затруднения в придвижването, раздразнение и негативни емоции. Не се подкрепят от доказателствата по делото. Причиняване на твърдените в исковата молба негативни емоции не се установяват от свидетелските показания, които показания са общи и от тях по никакъв начин не може да се изведе соченото в исковата молба обективно състояние, което обективно състояние да обуславя основателност и доказаност на претенцията. Тези показания не установяват факти, релевантни за делото и обуславящи претендираните за причинени неимуществени вреди. От тях не може да се направи обоснован извод за претърпени от ищеца конкретни вреди, тези посочени в исковата молба, които да са непосредствена последица от твърдяното бездействие, а други доказателства за установяването им по делото не са ангажирани. Това е прието и от първоинстанционният съд в обжалваното решение, но същият неправилно е счел, че въпреки това ищецът следва да бъде обезщетен за обичайно следващите се неимуществени вреди. С оглед гореизложените съображения настоящата инстанция намира предявения от Д. против ОД на МВР Перник иск изцяло за неоснователен и недоказан, а обжалваното решение за неправилно в обжалваната му част, с която искът е уважен за сума в размер на 300 лева и е осъден ответника да заплати разноски по делото съобразно уважената част от иска. В тази му част решението като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявения иск се отхвърли и в тази му част като неоснователен. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение