Решение № 428 от 16.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6946/2024 г.
ВАСПето отделение16.01.2025 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1115/30.05.2024 г., постановено по адм. д. 150/2024 г. на Административен съд - Добрич.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА/п/ ТИНКА КОСЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Х. П. от гр. Добрич, чрез процесуален представител, срещу Решение 1115/30.05.2024 г., постановено по адм. д. 150/2024 г. на Административен съд (АС) - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане ПР-ПБЗН-ДЧ1-6-16/15.03.2024 г., издадено по реда на чл. 125, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ от младши инспектор в Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението Добрич Г. Ф.. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба - младши инспектор в Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението Добрич (РС ПБЗН Добрич) - Г. Ф., в писмен отговор и молба, оспорва същата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение - оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна е прието, че административното производство е започнало по подаден от касационния жалбодател Р. П. сигнал за наличие на силно задимяване в жилището на дъщеря си имот, разположен на втория жилищен етаж от сграда, находяща се в гр. Добрич, [улица] твърдения, че същото е причинено от парен котел, изграден от собственика на жилището на първия етаж, Л. П.. Вследствие на сигнала е извършена проверка и е констатирано, че задимяването се дължи на неплътности в коминното тяло, появили се вследствие продължителния експлоатационен срок на сградата и липса на предприети мерки от собствениците за почистване и измазване на комина, който представлява обща част според Закона за собствеността. Последното води до намаляване способността за димоотвеждане и до разсейване на дима през образувалите се фуги. По повод горните констатации е издадено и оспореното пред първоинстанционния съд Разпореждане ПР-ПБЗН-ДЧ1-6-16/15.03.2024 г., издадено по реда на чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР от Г. Ф. младши инспектор в РС ПБЗН Добрич, с което на П. е разпоредено да се вземат мерки за осигуряване на достъпа до коминното тяло и да се извърши почистване на комина от сажди и отлагания, в съответствие с изискванията на чл. 38, ал. 2 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г.; Наредбата/. За да постанови процесното решение, първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Така постановеното решение е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на изискванията за съдържание и форма. Нормативното основание за издаване на оспорения ИАА са разпоредбите на чл. 125, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, предвиждащи при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението да извършват проверки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти и да издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Осъществяването на държавния противопожарен контрол е част от дейностите, чрез които се осъществява дейността на органите по пожарна безопасност и защита на населението по осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари чл. 17, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. В случая първоинстанционният съд е очертал правилно приложимите правни норми, които не следва да бъдат преповтаряни, освен основните точки от тях. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба 8121з- 882 /25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, контролни проверки на обектите се извършват за установяване съответствието им с изискванията на Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г. Според чл. 17, ал. 6 от същата резултатите от извършените контролни проверки на обекти в експлоатация се отразяват в констативен протокол с минимален обхват съгласно приложение 2, освен ако не са налице обстоятелства, налагащи издаването на други административни актове, какъвто е и процесния случай, а именно налагащ издаването на разпореждане на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Предвид изложеното и при съобразяване вида и характера на оспореното разпореждане, с което е наложена принудителна административна мярка, която е базирана на направената при извършената проверка констатация за липсата на предприети мерки за почистване на процесното пред АС коминно тяло от сажди и отлагания в съответствие с чл. 38, ал. 2 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г., която констатация не се оспорва от страните в производството обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение за законосъобразност на оспорения пред него акт. Още повече, че в случая не е оспорена и констатацията, че посоченото неизпълнение на цитираната норма е довело до образуване на фуги в коминното тяло, които са станали причина и за въпросното задимяване на втория жилищен етаж от сградата. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че издаденото разпореждане е в несъответствие с целта на закона и по-конкретно с текста на чл. 125, ал. 1 от ЗМВР, както и че с издаването на същото не се предприети мерки за гарантиране на пожарната безопасност. В случаи като този, именно поддържането на коминните тела в добро експлоатационно състояние е това, което ограничава риска от пожари, респ. с издаването на процесното пред решаващия съд разпореждане, административният орган е изпълнил дадените му от закона правомощия, като е разпоредил какво следва да бъде изпълнено с цел гарантиране на пожарната безопасност. От изложените до тук, се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АС - Добрич. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение