Решение № 655 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1475/2008 г.

Решение № 655 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1475/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. Д. от с. Г., община Т., срещу решение № 7 от 28.01.08 г. по гр.д. № 245/05 г. на Л. окръжен съд. В жалбата се съдържат общи оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата по делото, както и за нарушения на приложимия материален закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът неправилно отхвърлил иска за делба на процесния апартамент, приемайки, че жалбоподателката следва да бъде възмездена парично за накърнената и запазена част от наследството със сумата от 1510 лв. Ответниците в производството - С. М. Д. и В. Н. Н. не вземат становище по жалбата. Третото лице помагач С. М. Т. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение състав на Л. окръжен съд е отменил решение № 166/28.04.2005 г. по гр.д. № 397/2004 г. на Т. районен съд и е постановил друго, с което е намалил с 2/8 ид.части завещателното разпореждане по саморъчно завещание от 30.08.99 г., извършено от наследодателя Н в полза на съпругата му С. М. Д.; възстановил е запазената част на законните наследници Ц. Н. Д. и В. Н. Н. на стойност 1520 лв. за всяка от тях и е осъдил С. М. Д. да им заплати посочените суми. Отхвърлил е иска за делба на процесния апартамент, находящ се в гр. Т., ул. "Х" № 49, ет. 1, ап.12. Въззивният съд е приел, че ищците Ц са дъщери на общия наследодател Н, починал на 26.09.99 г., а ответницата С. М. Д. е негова преживяла съпруга от втори брак. По време на брака, наследодателят и ответницата придобили в режим на съпружеска имуществена общност процесния апартамент в гр. Т. С. саморъчно завещание от 30.08.99 г., обявено на 09.03.2000 г., Никола Д. завещал на съпругата си С. Д. собствената си част от процесния апартамент. С нотариален акт № 160 от 20.10.2000 г. С. Д. е дарила апартамента на внука си С. Т. По направеното от ищците искане за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената част от наследството съдът е приел следното: разполагаемата част от наследството на Н. Д., съответно - запазените части на съпругата и двете му дъщери е по 1/4 ид.част, съобразно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ЗН. В масата по чл. 31 от ЗН се включва следното имущество: завещаната 1/2 ид.част от процесния апартамент, на стойност 7800 лв. към момента на откриване на наследството; 1/5 ид.част от две дворни места в с. Г. на стойност съответно 480 лв. и 200 лв.; 1/5 ид.част от възстановени земеделски земи на стойност общо 531 лв.; както и възстановени гори на стойност 4069 лв. или общо имущество на стойност 13080 лв. От това имущество разполагаемата част на наследодателя в стойностно изражение е 3270 лв., толкова е и запазената част на всяка от трите наследници. Свободното имущество, без завещаната 1/2 ид.част от процесния апартамент, възлиза на 5280 лв. /480 лв. +200 лв.+531 лв. +4069 лв./. От тази стойност всяка една от трите наследници има по 1/3 или по 1760 лв. Тази сума не е достатъчна, за да попълни запазената част от наследството - 3270 лв. За всяка една от двете дъщери недостигът е по 1510 лв. Направен е извод, че със саморъчното завещание наследодателят е накърнил запазените части от наследството на двете си дъщери и тези части следва да бъдат възстановени. При преценката дали завещаното имущество следва да се върне в наследството, или дъщерите да бъдат възмездени с пари, съдът е отчел обстоятелството, че заветницата е наследник с право на запазена част и е приел, че са налице условията на чл. 36, ал. 2 от ЗН за задържане на имота, като двете дъщери следва да бъдат възмездени в пари - по 1510 лв., съответстващи на стойността на запазените им части - 1/4 ид.част от собствената на наследодателя 1/2 ид.част от апартамента, или по 1/8 ид.част от целия апартамент. Прието е, че искът за делба на апартамента е неоснователен, тъй като ответницата С е собственица на 1/2 ид.част от него по силата на прекратената съпружеска имуществена общност, а по отношение на другата 1/2 ид.част са налице условията на чл. 36, ал. 2 от ЗН за задържане на полученото по завещание, тази част не е върната в наследството и следователно - липсва съсобственост, която може да бъде прекратена чрез делба. В частта, с която е намалено саморъчното завещание и е прието, че следва да се възстанови запазената част от наследството на двете дъщери, както и в частта, с която е отхвърлен искът за делба, решението е правилно. То е неправилно в частта, с която е определено какви суми следва да бъдат заплатени, за да бъдат възмездени двете дъщери затова, че имотът не се връща в наследството. При определяне размера на разполагаемата част, съответно - на запазените части на наследниците въззивният съд правилно е приложил чл. 29, ал. 3, изр.2 и 3 от ЗН. Частите са определени правилно - 1/4 разполагаемата и по 1/4 - запазените части на всяка една от трите наследници. Правилно е формирана и масата по чл. 31 от ЗН, като в нея е включено имуществото, останало след смъртта на общия наследодател, оценено към момента на откриване на наследството. Общата стойност на това имущество - 13080 лв. е правилно определена. Правилно е определена в стойностно изражение разполагаемата, съответно - запазените части от наследството - по 3270 лв. За да определи дали са накърнени запазените части на двете дъщери, въззивният съд правилно е преценил каква е стойността на свободното имущество - 5280 лв., каква част от него следва да получи всяка една от трите наследници, съобразно наследствените си права - 1760 лв., съотнесъл е тази част към размера на запазените части - 3270 лв. и правилно е приел, че те не могат да бъдат попълнени от свободното имущество. Правилно съдът се е насочил към преценката дали са налице условията на чл. 36, ал. 2 от ЗН за запазване на имота от заветницата, която е и наследник с право на запазена част. Самата преценка обаче е неправилна. Неправилно е прието, че са налице условията на чл. 36, ал. 2 от ЗН и С. Д. може да задържи завещаното имущество. Това имущество е на стойност 7800 лв. към момента на откриване на наследството, колкото е оценена завещаната1/2 ид.част от процесния апартамент. Сборът от стойността на разполагаемата част на наследодателя и запазената част на С. Д. е 6540 лв. /3270 лв. + 3270 лв./. Тъй като стойността на завещания имот надвишава сбора от запазената и разполагаемата част, условията на чл. 36, ал. 2 от ЗН в случая не са налице. Оттук следва, че завещаното имущество следва да се върне в наследството, при съответно приложение на чл. 36, ал. 1, изр.1 от ЗН, а заветницата да получи стойността на разполагаемата част в пари. Това разрешение обаче в случая е неприложимо, предвид обстоятелството, че завещаният имот е бил прехвърлен на трето лице, при това след изтичане на една година от откриване на наследството и преди да е направено възражението за намаляване на завещанието. С други думи - след като завещаният имот е прехвърлен на трето лице и след като не са налице условията за предявяване на иск по чл. 37 от ЗН, имотът не би могъл да бъде върнат в наследството. Той се задържа от третото лице, което, без успешно проведен срещу него иск по чл. 37 от ЗН, не може да бъде задължено да възмезди двете дъщери за накърнените им запазени части. Това означава, че възмездяването следва да се извърши от заветницата С. Д., както е приел и въззивният съд, макар и по други съображения, които са неправилни. Неправилно е определена и сумата, която тя следва да изплати - 1520 лв. на всяка една от дъщерите. Тази сума е стойностно изражение на частите им от завещаното имущество, които не могат да се върнат в наследството - по 1/4 ид.част от завещаната 1/2 ид.част от апартамента, т.е. по 1/8 ид.част от целия апартамент. Сумата обаче е изчислена по цени към момента на откриване на наследството, а според изричната разпоредба на чл. 36, ал. 1, изр.2 от ЗН, която намира съответно приложение в случая, тя следва да бъде определена към момента на намаляването - т.е. към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Въззивният съд не е събрал доказателства за стойността на процесния апартамент към този момент, което налага отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част и връщане на делото за ново разглеждане в тази част, при което сумите за възмездяване на двете дъщери да бъдат определени съобразно указанията на настоящата инстанция. За прецизност, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е определена в стойностно изражение възстановената част от наследството и тя да се определи като квота. Въззивното решение следва да се остави в сила в частите, с което е допуснато намаляване на завещанието, както и в частта, с която е отхвърлен искът за делба на процесния апартамент. Този апартамент е собственост на трето лице, срещу което не е проведен иск по чл. 37 от ЗН, а и такъв иск не би могъл да бъде успешно проведен по изложените по-горе съображения. Апартаментът не е съсобствен на страните по настоящото дело и не може да бъде допуснат до делба. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, пр.2 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на II ГО,