Решение № 5188 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5403/2015 г.

Решение № 5188 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5403/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общинския съвет - Н. подадена чрез пълномощника В. Т. И. срещу решение № 134 от 30.03.2015 г., постановено по адм. д. № 996/2014 г. по описа на Административен съд - П.. Касаторът твърди неправилност и необоснованост на решението - касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска съдебното решение да бъде отменено като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго с което да обезсили решението на Административен съд - П., като постановено по недопустима жалба или да отмени решението и да постанови друго с което да отхвърли жалбата на Кмета на О. Н.. Развива подробни доводи, че обжалваното Решение на ОбС няма характер на индивидуален административен акт и че жалбата е просрочена, защото при приемането на решението на 28.11.2014 г. на заседанието кметът на общината е присъствал и тогава е узнал за решението. Счита, че срокът следва да се чете от тази дата. Ответникът - Кметът на община Н., редовно призован, не се представлява и в представено писмено становище по същество, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалба на кмета на Община - Н. срещу Решение № 535 от 28.11.2014 г. на Общински съвет - Н. в частта му, в която на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 във връзка с чл. 29а от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, общинският съвет е задължил кмета на общината да сключи договор с "Интерлега консулт" ЕООД за оказване на правна защита и съдействие в работата на Общинския съвет - Н.. С обжалваното в настоящото производство решение АС - П. е обявил решението за нищожно, като е приел, че то е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като липсва правно основание за приемането му. За да стигне до този правен резултат, съдът е заключил, че е сезиран с допустима жалба, тъй като същата е подадена от правно легитимирано лице. Приел е също, че по силата на разпоредбата на чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА кметът може да оспорва пред административния съд законосъобразността на решенията и актовете на общинския съвет. В случая с оспореното решение общинския съвет е задължил кмета на общината да сключи договор за правно обслужване с посочено дружество и го е упълномощил да сключи договора т.е. създават се права и задължение за адресатите на решението и затова то има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. От тук е направен извода за допустимост на съдебния контрол и че жалбата не е просрочена с оглед установената дата на изпращане на решението на кмета на общината - 5.12.2014 г. и подаването на жалбата на 15.12.2014 г. АС - П. е приел от фактическа страна, че с приемането на това решение органът на местната власт и местно самоуправление е излязъл извън нормативно определените му правомощия и компетентност. Общинския съвет няма материалноправна компететност да приема решения, с които да регулира сключването и съдържанието на договори за услуги възложител по които договори е съответната община и да задължава кмета като представляващ общината да ги подписва. Компетентността на ОбС е законово определена в разпоредбата на чл. 21 от закона, поради което съдът е приел, че в ЗМСМА не съществува изрична законова разпоредба, която да оправомощава ОбС да приеме оспореното решение и то се явява издадено без каквото и да е материално-правно нормативно основание. От друга страна, съдът е приел, че задълженията на кмета на общината изрично и подробно са посочени в разпоредбата на чл. 44 от ЗМСМА и единствено в чл. 21, т. 8 от закона е предвидено ОбС да определя конкретни правомощия за кмета на общината, но те са свързани с управлението на общинската собственост. Посоченото в решението правно основание не дава право на Обс да определя конкретно задължение за вмета на общината, в какъвто смисъл е приетото и обжалвано решение. Доколко са налице средства за сключването на договор за правно обслужване е без значение, тъй като разходването на средствата по бюджета на общината са изцяло в компетентността на кмета. Съдебното решение е правилно. Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, че обжалваното решение на ОбС е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като липсва правно основание за приемането му. Безпорно е, че ОбС няма самостоятелен щат и неговата дейност се подпомага и осигурява от общинската администрация. В структурата на на общинската администрация се създава звено, което подпомага и осигурява нормалната работа на ОбС. П. силата на чл. 29а от ЗМСМА кметът на общината по предложение на председателя на ОбС назначава и освобождава служителите от общинската администрация, подпомагащи работата на ОбС. О. съвет като орган на местно самоуправление в съответствие с нормите на Конституцията за разделение на властите и на ЗМСМА взема решения, които кметът, като орган на изпълнителната власт и разпоредител на бюджета на общината изпълнява. В случай на нужда ОбС да бъде подпомаган в работата си от юрист, кметът на общината ще счете за нужно да сключва или не договор за правно обслужване (ако има или не назначен юрисконсулт) по какъв ред и заплащане може да стане това. Това е въпрос на оперативна самостоятелност на органа на изпълнителната власт. Следователно, като е взел оспореното решение О. Н. е иззел нормативно установената компететност на кмета на общината. Неоснователни в тази връзка са доводите на касатора за това, че с оглед разпоредбата на чл. 29а от ЗМСМА, тъй като общинската администрация подпомага дейността на общинския съвет, а общинският съвет няма собствена администрация, липсва и сформирано звено, то при наличие на средства в бюджета за заплащане на персонал извънтрудови правоотношения, то няма пречка да бъде взето това решение. Общинският съвет е орган, различен от длъжностните лица и органите на общината, независимо кой и как обезпечава техническото му функциониране, но неговата работа по силата на закона се обезпечава от администрацията на общината и това следва да става в рамките на ЗМСМА. Неоснователни са и доводите за недопустимост на съдебното производството поради просрочие на жалбата . Вслучая се касае до обявена нищожност на решението на ОбС, а съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Съгласно чл. 168 АПК правилно първоинстанционния съд е проверил законосъобразността на оспорения акт на всички основания и като е констатирал липса на компетентност обосновано е обявил нищожността на спорното пред него решение. С оглед на гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение