Решение № 384 от 14.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1915/2007 г.

Решение № 384 от 14.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1915/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на Г. Л. Б. и К. Д. Б., чрез пълномощника им адв. Р. С., срещу решение № 221 от 18.12.2006 г. по гр. д. № 728/2005 г. на Бургаския окръжен съд в частта за уважаване установителния иск за собственост на К. Т. Т. и отмяна на нот. акт № 56 от 20.10.2000 г. и нот. акт № 77 от 19.12.2000 г. по отношение на * ид. части от процесния недвижим имот. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответниците по жалбата К. Т. Т. и Е. П. Т., чрез пълномощника им адв. В. Градинарска, я оспорват по съображения в писмен отговор. Останалите ответници и трети лица помагачи не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. Неоснователен е доводът на ответниците за липса на правен интерес от обжалването. Касаторите са ответници по иска и щом като същият е уважен, то имат интерес от обжалване на неблагоприятното за тях решение. С решението по гр. д. № 728/2005 г. Бургаският окръжен съд е потвърдил решението по гр. д. № 2004/2001 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на А. Й. П. и съпругата му В. Г. П., и К. Д. Б. и съпруга й Г. Л. Б., че К. Т. Т. и Е. П. Т. са собственици на следния недвижим имот: апартамент № 11, находящ се в гр. Б., ж. к. "Лазур" бл. 69, вх. 1, ет. 3, застроен на площ 53,52 кв. м., при описани граници, ведно с избено помещение при описани граници, ведно с 1,853% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, и са отменени нот. акт № 56 от 20.10.2000 г. на нотариус Е. Б. и нот. акт № 77 от 19.12.2000 г. на нотариус О. Ж. Въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот е закупен от К. Т. и П. Т. през време на брака им. След смъртта на съпруга през 1993 г. собственици са К. Т., притежаваща * ид. части, и сина им Е. Т. с * ид. част. С нот. акт № 56/2000 г. имотът е продаден от Т. Ш. в качеството му на пълномощник на продавачите- ищците на ответниците Г, които с последващата продажба с нот. акт № 77/2000 г. са го прехвърлили на ответниците А. Въз основа на назначените в първата инстанция графологична експертиза и фотографска експертиза съдът е приел, че пълномощното от Е. Т. не е подписано от него, а от друго лице легитимирало се пред нотариуса, заверил подписа, със стар паспорт на Т. с подменена снимка. По отношение пълномощно с рег. № 908/12.10 2000 г., с което К. е упълномощила Т. Ш. за продажбата на имота, с нотариална заверка на подписа й от нотариус Б., въззивният съд е приел въз основа на събрани по приложеното сл. д. № 948/2001 г. на ОСС-Бургас доказателства - графологична експертиза, обяснения на Т. Ш. и свидетелски показания, че подписът на пълномощното не е положен от Т. Съдът е направил извод за липса на съгласие на прехвърлителите- ищци, което обуславя съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожност на договора с нот. акт № 56/2000 г., с оглед на което и последващият договор с нот. акт № 77/2000 г. не може да породи вещноправно действие. Решението в частта по исковете на Е. Т. като необжалвано е влязло в сила. Жалбата срещу въззивното решение в частта по исковете на К. Т. е основателна. Въззивният съд неправилно е приел за установено, че пълномощното с рег. № 908/12.10.2000 г. не е подписано от ищцата Т, въз основа на заключение на вещо лице, назначено по следственото дело, и на дадените по същото обяснения на Т. Ш. и показания на К. Т. ищцата. Заключение, дадено по друго дело пред съд или пред следствени органи, не може да служи като доказателство по настоящия спор. Само заключение на вещо лице, назначено от съда по конкретното дело, и събрано от съда може да бъде годно доказателствено средство. В случая такова заключение няма. Съдът неправилно се е позовал на обясненията на Т. Ш. по следственото дело, който в първата инстанция е бил привлечен като трето лице помагач на ответниците Б, но впоследствие заличен като такъв от въззивния съд с определение, което е влязло в сила, и който не е бил посочен като свидетел и не е бил разпитан от съда съобразно изискването за непосредственост. Отделно от това в тези обяснения лицето не сочи, че друго лице е подписало пълномощното, а не К. Т. Показанията на Т. в качеството й на свидетел по следственото дело не са годно доказателство за установяване на изгодни за нея факти като ищец в гражданския процес. А дори и полагането на подписа физически да е извършено от друго лице предварително, то е установено, че пред нотариуса тя е потвърдила сложения подпис. Видно от приложеното в следственото дело на л. 114 се намира копие на пълномощното, което копие нотариусът е направил при удостоверяване подписа на упълномощителя, и върху което е положен оригинален подпис на Т., който не е оспорен от нея. Освен това в регистъра на нотариуса/ л. 20 от сл. дело/ ищцата се е разписала като упълномощител по пълномощното, който подпис също не е оспорен от нея. В случая е налице валидно нотариално удостоверяване, което се ползва с обвързваща доказателствена сила относно удостовереното обстоятелство. Материалната доказателствена сила на нотариалното удостоверяване отпада ако се установи, че то е невярно, т. е. че удостовереното обстоятелство не съществува. Ищцата, на която е доказателствената тежест, не е доказала по категоричен начин невярност на нотариалното удостоверяване. Договорът за продажба с нот. акт № 56/2000 г. е сключен от надлежно овластен представител на ищцата, не е налице липса на съгласие и същият е валиден за прехвърлените * ид. ч., които тя е притежавала, за същите е произвела вещноправно действие и последващата продажба с нот. акт № 77/2000 г. Въззивният съд неправилно е уважил исковете на К. Т. По изложените съображения решението на въззивния съд в частта по исковете на К. Т. за установяване право на собственост върху процесния имот и за отмяна на посочените нотариални актове за * ид. ч. от имота следва да се отмени, вкл. и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателите съгласно чл. 206, ал. 2 във вр. с чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), и да се постанови друго по същество от ВКС, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. При този изход на делото К. Т. следва да заплати на К. и Г. Б. разноски за трите инстанции общо в размер на 1133 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.