Решение № 2669 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11614/2008 г.

Решение № 2669 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11614/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Димчо Желязков Ненов срещу решение № 703 от 24.07.2008 г. по адм. дело № 746 по описа за 2008 г. на Административния съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 2000353 от 27.02.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-133 от 23.04.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол е бил РА № 2000353 от 27.02.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-133 от 23.04.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето, което е регистрирано лице по реда на чл. 96 от ЗДДС, във връзка с упражнено от него право на приспадане на данъчен кредит за налични активи преди регистрацията по чл. 75 от ЗДДС. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора, а именно че през първия данъчен период след регистрацията, лицето е упражнило това право включително и по фактура № 22633 от 19.07.2005 г. Тя е издадена от "Инвест комплекс" ЕООД и е с предмет "продажба на недвижим общински имот гр. Сливен, кв. 134". Установено е, че по силата на договор от 29.07.2005 г. за замяна на недвижим имот-частна общинска собственост, община Сливен е прехвърлила на Димчо Желязков Ненов и съпругата му Мария Петкова Ненова правото на собственост върху недвижим имот, представляващ първи етаж от масивна триетажна сграда, състояща се от седем кабинета, сервизни помещения, коридор, 1/2 ид. част от фоайе и входно стълбище и складови помещения с обща РЗП от 240.78 кв. м., находяща се в УПИ VIII-2015, в кв. 134 по плана на гр. Сливен. В замяна посочените физически лица са прехвърлили на община Сливен собствеността върху недвижим имот, представляващ втори етаж от същата масивна триетажна сграда, състояща се от седем кабинета, сервизни помещения, коридор, фоайе, стълбище и складови помещения със ЗП от 235.74 кв. м. и 19.04 кв. м. от общите части на сградата, находяща се в УПИ VIII-2015, в кв. 134 по плана на гр. Сливен. Решаващият съд е приел като основен спорен момент този относно обема на придобитата собственост, което рефлектира върху възможността на ревизираното лице да упражни правото на данъчен кредит в пълен размер, което той е и осъществил. Приел е, че органът по приходите е постановил законосъобразен РА, понеже е отчел факта, че описаният недвижим имот е придобит от посочените физически лица, включително ревизираното лице, в режим на СИО. Поради това той е придобил 1/2 ид. част от описания имот и съответно има право да упражни правото на данъчен кредит в съответния размер, а именно 1/2 от начисления ДДС и конкретно 7 934.68 лв. за данъчен период м. май 2007 г. Съдът е обсъдил подробно възраженията на жалбоподателя, които са идентични с касационните възражения. Те се свеждат до твърдението, че след като придобитият актив служи за осъществяване на дейността на същия като нотариус, то с оглед на чл. 20, ал. 2 от СК, той е негова изключителна собственост и правилно е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит в пълния съответен на собствеността обем, съобразно с разпоредбата на чл. 75 от ЗДДС. Недвижимият имот, който е бил предмет на замяна е бил негова изключителна собственост, поради което и придобитият имот е също такава собственост. Аргументира се и с ТР № 2 от 27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС. Следва да се има предвид, че задълженото лице не е ангажирало доказателства, които да обосноват твърдението му, че замененият недвижим имот е бил изключителна негова собственост. Цитираната разпоредба от СК е относима към движимите вещи, които служат за обикновено ползване или за упражняване на професия. По делото не са ангажирани доказателства и във връзка с оборване презумпцията по чл. 19, ал. 3 от СК за съвместния принос на съпрузите при придобиването му. Представената декларация в тази насока не е годно доказателство, поради което и в цитирания договор от 29.07.2007 г. като страна, която предоставя този недвижим имот в замяна на получения са записани и двамата съпрузи. Това обуславя и определянето по равно на участието им в бездяловата семейна имуществена общност, което се подкрепя и от факта, че задълженото лице не е декларирало недвижимия имот по реда на чл. 17 от ЗМДТ, а по чл. 14 от с. закон. Доколкото презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност, според ТР № 2 от 27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС, то следва да се има предвид, че задълженото лице не е едноличен търговец, а данъчнозадължено лице по силата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. При съобразяване с изложеното следва да се приеме, че към датата на регистрацията по ЗДДС, съгласно чл. 74 от ЗДДС, лицето е имало право на данъчен кредит само за 1/2 от начисления ДДС по сделката. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение