Решение № 2497 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10178/2016 г.

ВАСV отделение27.02.2018 г.докладчик т Донка Чакърова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73/23.06.2016 г., постановено по адм. дело № 86/2016 г. по описа на Административен съд - Я. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2497 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10178/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерство на вътрешните работи- (ГД "ГП") срещу решение № 73/23.06.2016 г., постановено по адм. дело № 86/2016 г. по описа на Административен съд - Я. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против Заповед УРИ 3282з-1097/12.04.2016 г. на директора на ГД "ГП", с която на Е. Г. К. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендират заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на другата страна. О. Е. Г. К., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 73/23.06.2016 г., постановено по адм. дело № 86/2016 г. по описа на АС - Я. е отменена Заповед УРИ 3282з-1097/12.04.2016 г. на директора на ГД"ГП", с която на Е. Г. К. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. При правилно установена фактическа обстановка по спора решаващият съд е достигнал до обосновани и правилни изводи. Правилно и законосъобразно АС-Я. е приел, че оспорената заповед № УРИ 3282з-1097/12.04.2016 г. е издадена от компетентен административен орган, в съответната писмена форма и в сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност, но при допуснати няколко съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което съставлява основание за нейната отмяна. Следва да бъдат споделени мотивите на първоинстанционният съд, че неразграничаването в оспорената заповед на отделните хипотези на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР - неупражняване на контрол над подчинени и неизпълнение на служебни задължения или заповед е съществено нарушение, доколкото те определят две различни дисциплинарни нарушения и подлежат на отделно установяване при конкретна фактическа обстановка. В случая липсата на тази яснота е ограничила правото на защита на служителя. Доводите в касационната жалба, според които от обстоятелството, че в периода, през който Е. К. е изпълнявал функциите на началник на ГПУ - Б. не е имало назначен служител на длъжността началник на група "Охрана на държавната граница" в ГПУ, следва възможност той да бъде наказан едновременно за неупражнен контрол и неизпълнение на служебни задължения не могат да бъдат споделени. Основен принцип на системата за контрол е упражняването му по отношение на подчинени лица, а не спрямо самия себе си, поради което и квалифицирането на дисциплинарните нарушения създава затруднение в разбирането им, респективно правото на защита. Настоящият съдебен състав намира, че в случая особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила се явява установеното по категоричен начин обстоятелство, че към момента на даване на обясненията от дисциплинарно привлеченото лице върху докладна записка УРИ 3282р-6146/21.03.2016 г., съдържаща предложение за налагане на дисциплинарно наказание е имало резолюция от дисциплинарнонаказващият орган за определяне на размера на предлаганото наказание "порицание". На практика това отразява предварително взето решение за налагане на дисциплинарно наказание без значение какви ще бъдат обясненията на служителя. Правилно в тази ситуация АС-Я. е приел, че е налице нарушение на процедурата чл. 206 от ЗМВР. Обоснован е и извода за допуснато още едно съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно формално приложение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Мотивите на АС-Я. не почиват на предположения, както се твърди в касационната жалба, а са в синхрон със събраните по делото доказателства. Наказаният служител в продължение на 7 месеца е изпълнявал няколко длъжности в ГПУ - Б., награждаван е през предходната година и не е бил наказван през цялата си служба, а му е наложено третото по тежест наказание "порицание", което показва, че не са съобразени цялостното му поведение и липсата на настъпили вредни последици. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и липсата на претенция за разноски от ответната страна, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,