Решение № 2242 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4191/2013 г.

Решение № 2242 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4191/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Кирил Тодоров Циканделов, от гр. Петрич, подадена чрез адв. Петър Болчев, срещу решение № 492 от 23.01.2013 г., постановено по адм. дело № 10436/2011 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА) в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Кирил Тодоров Циканделов срещу решение № 272 от 18.10.2011 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена и обявена неговата принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия ЗДРДОПБГДСРСБНА). За да постанови този резултат, съдът е приел, че като лице, включено в списъка на регистрираните в ОИК при община Петрич кандидати за общински съветници, кметове на населени места и кметове на община Петрич за изборите на 23.10.2011 г., оспорващият попада под хипотезата на чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и поради това се явява лице, за което е предвидено задължително установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от същия закон. Дейността като агент, за какъвто бил обявен оспорващият, била форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА и попадал в кръга на дейностите, извършвани от лицата, оказвали негласна помощ на посочените в чл. 1 от Закона органи. Това обстоятелство се установявало въз основа на изрично и изчерпателно изброените в нормата на чл. 25, ал. 3 от Закона документи, като изброяването им било алтернативно, а не кумулативно. В случая наличните документи, приложени към административната преписка, според съда, били достатъчно основание за обявяване принадлежност на Кирил Тодоров Циканделов към органите по чл. 1. С оглед на това, че при издаване на процесното решение, комисията действала при условията на обвързана компетентност и като административен орган нямала възможност да прави свободна преценка по отношение на проверяваното лице, единствената възможност била да обяви принадлежността на жалбоподателя към ДС. Съдът е отхвърлил като неоснователни и наведените в хода на съдебното производство твърдения за нищожност на обжалвания акт и на писмените доказателства, като е направил извод за спазена при постановяването на акта законова процедура. По повод твърденията за нищожност на приложените по преписката документи, съдът е отбелязал, че не може да извърши инцидентен контрол върху тях, предвид доказателствената им стойност в административното производство. Решението е правилно. По силата на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, установяване на принадлежност към органите по чл. 1 е задължително за лица, регистрирани от избирателните комисии за участие в избори за президент и вицепрезидент, народни представители в Народното събрание и в Европейския парламент, кметове и общински съветници. По делото не се спори, че жалбоподателят е включен в списък на регистрираните в ОИК при община Петрич кандидати за общински съветници, кметове на населени места и кметове на община Петрич за изборите на 23.10.2011 г. В мотивите към решението първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по основното възражение в жалбата, което се явява основно възражение и в касационната жалба, касаещо документите, на които се е позовал административният орган в преценката си да обяви принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от закона. Според приложимата за конкретния случай разпоредба на чл. 25, т. 3 установяването на дейност като секретен сътрудник се извършва на базата на следните документи, съдържащи се в информационните фондове: собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител; наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че изброяването на тези документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е тях, в случая - е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на специалния закон. Изброените в решението на комисията документи, обосноваващи издаването му, са безспорно от кръга на посочените в чл. 25, т. 3 на закона. Затова и правилно съдът е приел, че наличието на регистрационен дневник, карти обр. № 4 - 2 броя, картон обр. 5, доклади, протоколи за вербуване и сваляне в архив, саморъчно написано сведение, може да обоснове извод за принадлежност на това лице към органите на Държавна сигурност. Правилни са изводите на съда и относно условията на обвързана компетентност, при които административният орган упражнява правомощията си в процесното административно производство. При осъществяване на своята дейност комисията няма възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като изискващите се по чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС. Според закона, административният орган и съдът нямат процесуалната възможност да установят дали действително съставените документи по отношение на лицето, до което се отнасят, са с истинско съдържание или не и дали заинтересованото лице на практика е извършвало дейност на секретен сътрудник или не, а те само констатират, че такива документи има съставени и те се отнасят до това лице. До правилни изводи е стигнал съдът и при преценка на валидността на оспорения административен акт, като е приел, че същият е издаден от компетентен орган и при изискуемия по закон кворум и мнозинство. Следователно административният орган правилно и в съответствие със ЗДРДОПБГДСРСБНА е разкрил принадлежността на жалбоподателя към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, поради което и съдът правилно е отхвърлил оспорването на този административен акт. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,