Решение № 4960 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1498/2015 г.

Решение № 4960 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1498/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ). Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите и на "Хорайзън" ЕООД против решение № 7715 от 11.12.2014 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 989 по описа за 2013 г. на този съд. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при Централно управление на Национална агенция за приходите обжалва решението в частта му, с която е постановена отмяна на Ревизионен акт № 210-1201391/03.05.2012 г., издаден от Никола Иванов Урумов - главен инспектор по приходите в Териториалната дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - София, в частта потвърдена с Решение № 2545/26.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на НАП, в частта, с която е определен на "Хорайзън" ЕООД за данъчния период 2009 г. корпоративен данък за довнасяне в размер над 10 927,42 лв., ведно със съответните лихви. "Хорайзън" ЕООД, с ЕИК 131400577, чрез процесуалния си представител адв. Благовест Петров обжалва съдебното решение в частта му, отхвърляща жалбата на дружеството против същия ревизионен акт. Касаторите твърдят касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Претендира се и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата подадена от "Хорайзън" ЕООД и основателност на тази подадена от Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при Централно управление на Национална агенция за приходите. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество жабата подадена от Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите е основателна, а тази подадена от "Хорайзън" ЕООД е неоснователна. По касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при Централно управление на НАП: Основното оплакване в жалбата на данъчната дирекция е за реда, по който следва да бъдат приспаднати надвнесените суми от предходни години. Оплакването е основателно. С решението на Административен съд- София град, в частта му, предмет на обжалване от този касатор, е отменен Ревизионен акт № 210-1201391/03.05.2012 г., издаден от Никола Иванов Урумов - главен инспектор по приходите в Териториалната дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - София, в частта потвърдена с Решение № 2545/26.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на НАП, в частта, с която е определен на "Хорайзън" ЕООД за данъчния период 2009 г. корпоративен данък за довнасяне в размер над 10 927,42 лв., ведно със съответните лихви. За да постанови този резултат, първостепенният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при липса на процесуални нарушения, но е материално незаконосъобразен в посочената по- горе част. Съдът е анализирал релевантните за спора доказателства, събрани в хода на ревизионното производство, за процесната 2009 г. и е приел, че РА е неправилен, като е извършил прихващане между декларирания от дружеството остатък за внасяне в размер на 17 344,79 лв. и надвнесената за предходния период сума в размер на 6 417,39 лв. Решението в тази обжалвана част е неправилно. Спорът е за това следва ли да се извърши прихващане на определения за внасяне корпоративен данък за 2009 г. с надвнесен данък за предходната година. Съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК прихващане може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на ДЗЛ. В случая органът по приходите не е проявил инициатива и не е прихванал надвнесения корпоративен данък с други данъчни задължения, ДЗЛ не е поискал писмено това, поради което не може съдът да изземе инициативата на данъчните органи и да извърши прихващане. ДЗЛ има право да поиска прихващане в рамките на предвидения 5-годишен срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК, като тогава данъчните органи ще вземат отношение по въпроса за лихвата за забава, дали да се внесе реално данъка за 2009 г. и за лихвата по чл. 129, ал. 6 изр. 2 ДОПК за недължимо платения данък. Като неправилно в тази част обжалваното решение подлежи на отмяна. По касационната жалба на "Хорайзън" ЕООД. Жалбата е неоснователна. Решението в тази част е правилно постановено. Относно оплакването за нищожност на ревизионния акт, същото е неоснователно. В с. з. юрк. Бакърджиева е представила заповед, болничен лист и заповед за назначаване. От същите става ясно, че Никола Иванов Урумов - главен инспектор по приходите в Териториалната дирекция е бил в отпуск за временна нетрудоспособност в периода от 03.05.2012 до 12.05.2012 г. вкл. Обжалваният ревизионен акт е издаден на 03.05.2012 г. и е подписан със запетая от Райна Иванова Трайкова, за която са представени заповед за служителите, които изпълняват функциите на ръководители на екипи при отсъствие на титулярите. В т. 2.35 от същата става ясно, че при отсъствие на Никола Иванов Урумов следва да бъде заместван от Райна Иванова Трайкова, която според Заповед 310/30.12.2009 г. считано от 01.01.2010 г. заема длъжността "старши инспектор по приходите". С оглед гореизложеното ревизията е възложена от компетентен орган, такъв е и органът, издал ревизионния акт, с която са определени задължения от вида и за периода, за който е възложена ревизията, поради което актът не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. В съответствие със събраните по делото доказателства, обоснован и правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че финансовия резултат за 2005 - 2006 г. следва да се увеличи със сумите за правни консултации за закупуване на недвижими имоти по фактурите издадени от "Джи ти консулт" ООД и Гражданско дружество " Бизнес Кънсалтинг". Тези изводи на ревизиращите органи са подкрепени и от заключението на приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, съгласно която процесните суми представляват преки разходи по смисъла на т. 4 от Счетоводен стандарт 16 и е следвало да бъдат осчетоводени по сметка 203 - "Сгради" и съответно по сметка 201 - "Земя". Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 20 от ЗКПО (отм.) финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се увеличава с разходите, отчетени като текущи, съгласно счетоводната политика на предприятието, когато са извършени за придобиване на амортизируем актив по смисъла на този закон В цената на придобиване на ДМА, каквито са недвижимите имоти се включват всички преки разходи за каквито съгласно приложимия счетоводен стандарт се приемат възнагражденията за консултантски и правни услуги във връзка с придобиването им. За процесната 2007 г. съдът правилно е приел, че данъчният резултат е законосъобразно преобразуван, тъй като липсват доказателства за реално извършени услуги от страна на "Пропърти ин Бългерия.ком" ЕООД, "Бека" ЕООД и "Сити хотелс" ООД. Във връзка с доставките от "Пропърти ин Бългерия. ком" ЕООД съдът правилно се е позовал на липсата на договор между страните и на недоказан резултат от услугата, който да е в патримониума на получателя по доставката. Установените в хода на ревизията факти на осчетоводяване на услугите в счетоводството на двете дружества, както и приетите по делото писма са косвени доказателства, които не са достатъчни да удостоверят факта на реално осъществяване на документираните услуги. По делото няма представени доказателства кога и за покупките или продажбата на кои имот са посредничили, с кои фирми или физически лица е преговаряно, какъв е резултатът от преговорите. Тези доставчици не са намерени на посочените данъчни адреси. В съдебно заседание на 12.03.2014 г. процесуалния представител на касационния жалбоподател е представил разпечатки от ТР за въпросните 3 фирми. В приложението към ГФО за 2012 г. на "Бека" ЕООД лист. 279 е посочено, че фирмата е създадена през 2008 г. поради което не може да извършва посреднически услуги през 2007 г. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приложил нормата на чл. 16, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила в тази си обжалвана част. Разноски: С оглед изхода на спора, размерът на дължимото юрисконсулско възнаграждение за първата инстанция възлиза на 766,72 лв., т. е. присъденото от първоинстанционния съд е по-малко, поради което следва да се присъди допълнително юрисконсулско възнаграждение за първата инстанция в размер на 266,42 лв. За касационната инстанция на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София следва да бъдат присъдени разноски в размер на 766,72 лв., т. е. общо за двете инстанции следва да им бъдат присъдени 1033,14 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение