Решение № 3262 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1219/2018 г.

Решение № 3262 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1219/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1962 от 14.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2495/2017 г. Административен съд – Пловдив, VIII състав, е отхвърлил жалбата на "Напоителни системи" ЕАД, ЕИК: 831160078, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор С. Динева, чрез юрисконсулт М. Димова, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 66 от 22.08.2017 г. на изпълняващия длъжността директор на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район- Пловдив, при министерството на околната среда и водите, с който на дружеството е определена такса за водовземане по Разрешително за водоползване № 1037 от 10.07.2002 г. на министъра на околната среда и водите, продължено с Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 1037 от 20.02.2007 г. на министъра на околната среда и водите, продължено с Решение № 355 от 23.11.2011 г. на министъра на околната среда и водите, за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г., в общ размер от 80 682, 97 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 22 415, 94 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Напоителни системи" ЕАД, пълномощника му юрк. С. Динева. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане № 66 от 22.08.2017 г. на изпълняващия длъжността директор на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район- Пловдив. Ответният по касационната жалба на директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез своя процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на "Напоителни системи" ЕАД, ЕИК: 831160078, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор С. Динева, чрез юрисконсулт М. Димова, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 66 от 22.08.2017 г. на изпълняващия длъжността директор на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район- Пловдив, при министерството на околната среда и водите, с който на дружеството е определена такса за водовземане по Разрешително за водоползване № 1037 от 10.07.2002 г. на министъра на околната среда и водите, продължено с Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 1037 от 20.02.2007 г. на министъра на околната среда и водите, продължено с Решение № 355 от 23.11.2011 г. на министъра на околната среда и водите, за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г., в общ размер от 80 682, 97 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 22 415, 94 лв. Административният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АУПД, основанията за неговото издаване и начина на определяне на задължението. Съдът е приложил чл. 194а, ал. ал. 1-3 от ЗВ и е приел, че в случая действителните обеми източена вода от язовир "Пясъчник" за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г. са определени, посредством водомерна рейка и чрез съпоставка на представените от дружеството справки за иззети водни количества. Посочено е, че съставените за целта 5 броя констативни протоколи са изготвени в присъствието на представител на "Напоителни системи" ЕАД и в констативните протоколи няма изрично направени възражения от страна на представителите на дружеството. По делото не са представени доказателства за направено заплащане на дължимите такси за годините 2013 г., 2014 г. и 2015 г., нито се твърди да е направено заплащане. Въз основа на приобщените общо 10 броя извлечения от банковата сметка на БДУВИБР- Пловдив, съдът е приел, че жалбоподателят е направил плащания за такса за водовземане за 2012 г. в общ размер от 30 386, 74 лв. Крайният извод на съда е за законосъобразност на оспорения АУПДВ и за съответствие на същия с изискването за форма на административните актове по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, предвид посочването на фактическите и правни основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото оспорване. Установено е, че актът е издаден и в съответствие с целта на закона, а именно да бъде осигурено достатъчно количество и добро качество на повърхностни води за устойчиво, балансирано и справедливо възмездно водоползване. Посоченото в оспорения акт, че остатъкът по дължимата главница на таксата за водовземане за 2012 г. е сумата от 3 963, 26 лв., докато действителният размер на дължимата остатъчна главница е сумата от 2 963, 26 лв., съдът е преценил като очевидна фактическа грешка, която не оказва влияние върху разпоредителната част на акта, където правилно е посочено, че общият размер на установените публични задължения е сумата от 80 682, 97 лв. Решението на Административен съд – Пловдив е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на "Напоителни системи" ЕАД се правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд – гр. Пловдив поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното възражение на касатора е, че решаващият съд не е взел предвид, че източените водни маси от язовира за напояване за периода 2012 г. – 2015 г. са 111 069 701 м, което показва, че загубите по съоръженията на напоителните системи са много големи и до крайния потребител достига изключително малък % от иззетите количества. Изложени са също така доводи, че административният акт е издаден от некомпетентен орган и следователно е нищожен – касационно основание по чл. 209, т. 1 АПК. Твърди се, че предвид статута на язовир Пясъчник като комплексен и значим, то разрешителното за водоползване на води от същия се издават от министъра на околната среда и водите, респ. актовете за установяване на публично държавно вземане следва да бъдат издадени от същия министър, а не от директора на Басейнова дирекция. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Направеното оплакване на касатора за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за компетентност на издателя на акта не може да бъде споделено. Касаторът се позовава на разпоредба от ЗВ – чл. 195б, в която е предвидена компетентността на издателя на акта, в който се определят вземанията за неплатени такси – публични държавни вземания. Според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК. Видно е, че тази разпоредба, считано от изм. в ДВ бр. 61/2010 г., предвижда актовете да се издават единствено и само от директорите на басейновите дирекции, или за процесните периоди /2012 г. и сл./ не е предвидена вече компетентност за това на министъра на околната среда и водите, както се твърди от касатора. По делото са налице и доказателства за назначаване на лицето - издател, както и за териториалната компетентност предвид структурата. Оплакването на касатора за неправилно приложение на закона и необоснованост на съдебния акт е неоснователно. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. Както е отбелязал административният съд, в констативните протоколи няма изрично направени възражения от страна на представителите на дружеството. Видно от посочената ПДИ, размерът на дължимите такси за водовземане са определени на база реално източените обеми вода за напояване през периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г. по 6 броя констативни протоколи, обобщение на който е Констативен протокол № ПВ1-089 от 20.04.2017 г. Цената на действително източената вода за напояване е определена по формулата, съдържаща се в чл. 8, ал. 1 от Тарифа-2011 г., отм. и при цена на водата за напояване от 0, 001 лв. /м3 (чл. 10, ал. 1, т. 2 от Тарифа-2011 г., отм.). Действителните обеми източена вода от язовир "Пясъчник" за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г. са определени, посредством водомерна рейка и чрез съпоставка на представените от жалбоподателя справки за иззети водни количества. От друга страна от жалбоподателя не се твърди да е направено плащане на дължимите такси за годините 2013 г., 2014 г. и 2015 г., а според извлеченията от банковата сметка на БДУВИБР-Пловдив, дружеството е направило плащания за такса за водовземане за 2012 г. в общ размер от 30 386, 74 лв., което, както правилно е отбелязал съда, не би било логично, ако същият смята, че всъщност дължи за 2012 г. такса за водовземане за иззети количества вода от 27 341 482 м3, в който случай дължимата такса би била в размер от 27 341, 48 лв. Наведените в касационната жалба доводи за големи загуби по съоръженията на напоителните системи са недоказани и освен това ирелевантни за спора, тъй като таксата се определя не на база използван воден обем от крайните потребители, а на база отнет воден обем от водния обект, за който е дадено разрешителното. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,