Решение № 7845 от 14.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1771/2025 г.

от 26.07.2024 г. на кмета на район Лозенец - Столична община с произтичащите от това правни последици. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател, А. Д. Б., редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуалния си представител адв. Т. Мончева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното съдебно решение по съображения, развити в касационната жалба и устно в хода по същество. Ответникът, кметът на район Лозенец - Столична община, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрк. Христова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно в хода по същество. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата съдебен акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

от 26.07.2024 г. на кмета на район Лозенец - Столична община. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на А. Д. Б. срещу цитирания по-горе изричен отказ като неоснователна. За да стигне до този правен резултат, административният съд е установил от фактическа страна, че със заявление вх. РЛЦ24-УГ01-6843/18.07.2024 г. до Столична община, р-н Лозенец жалбоподателят е поискал предоставяне на копие от личния регистрационен картон (ЛРК) на В. В. Д.. Заявлението е било подадено чрез системата са сигурно електронно връчване (ССЕВ) чрез пълномощника на Б. адв. Т. Мончева, като е подписано с нейния електронен подпис. Към заявлението е приложено нотариално заверено пълномощно, както и удостоверение за родствени връзки на А. Б., видно от което същият е син на А. В. Б. (починала). Въз основа на искането е постановен изричен отказ, обективиран в Решение РЛЦ24-УГ01-6843-

от 26.07.2024 г. на кмета на район Лозенец - Столична община, мотивиран с довода, че приложеното към заявлението пълномощно от А. Б. не е изрично такова съгласно изискванията на чл. 5, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението /Наредбата, Наредба РД-02-20-6/, тъй като обемът на представителна власт на упълномощения адвокат не включва подаване на искане за предоставяне на копие от ЛРК, както и с довода, че общинската администрация няма правомощието да издава копия на ЛРК, тъй като разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) предвижда единствено възможността да се издават съответните удостоверения въз основа на регистъра на населението. АССГ е приел, че оспореният изричен отказ е издаден от надлежен орган, притежаващ необходимата компетентност, в изискуемата писмена форма и съдържа всички разписани в закона реквизити, включително и фактическите обстоятелства, които обуславят съдържанието на отказа и биха могли да служат като база за преценка на материалната му законосъобразност. Административният съд, преценявайки материалната законосъобразност на изричния отказ и базирайки се на представените по делото доказателствата, е заключил, че изброените правомощия в представеното пълномощно са общи и не отговарят на изискването за изрично упълномощаване за извършване на конкретната административна услуга по смисъла на чл. 5, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Отделно от това административният съд е приел за правилен извода на административния орган за това, че законът не оправомощава длъжностните лица при общината да предоставят копие от ЛРК, доколкото извършването на подобна услуга не фигурира в изчерпателно изброените такива по глава II от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. Заключил е, че съществува възможност копие от ЛРК да се представи по искане на съответна държавна институция или правораздавателен орган, но не и въз основа на заявление от физическо лице. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло решаващите фактически и правни изводи на първоинстанционния административен съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Редът за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението и техните образци е уреден в Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата посочва изчерпателно лицата, оправомощени да искат издаването на предвидените удостоверителни документи това са лицата, за които се отнасят, законните им представители или техните наследници. В ал. 2, изр. първо от същата разпоредба е посочено, че удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. Удостоверения се издават и по реда на АПК, ГПК и НПК. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредбата заявителят удостоверява самоличността си с документ за самоличност. Производството пред административния орган е инициирано от упълномощения от заявителя адвокат ,като за целта и по аргумент от разпоредбата на чл. 5, ал. 2, изр. първо, предл. второ от Наредбата. адвокатът следва да разполага с изрично, нотариално заверено в негова полза от своя клиент пълномощно. Въведеното правило в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата, даващо право на адвокатът или адвокатът от Европейския съюз да представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно е общо и касае необходимостта от надлежно упълномощаване, но то не дерогира изискването на приложимата в случая Наредба РД-02-20-6 относно начина, по който трето лице, вкл. адвокат, може да се снабди с удостоверение, тъй като разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата се явява ограничителна. Целта ѝ е да защити личните данни на гражданите, доколкото предоставянето на лични данни на физически лица, съдържащи се в различните видове удостоверявания, на друг правен субект, различен от субекта на данните, ще представлява "обработване" по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), подчиняващо се на специални правила, имащи за цел предотвратяване на нарушения на сигурността на личните данни и постигане на целта на ЗЗЛД по чл. 1, ал. 3 от същия. Нормата на чл. 5 от Наредбата не може да се тълкува разширително дори в светлината на Закона за адвокатурата, уреждащ отношенията клиент - адвокат с оглед начина на упражняване на адвокатската професия. Изискването за представяне на изрично нотариално заверено пълномощно не може да се счита изпълнено чрез представяне на писмено пълномощно в полза на избрания адвокат, без то да е нотариално заверено от една страна , а от друга без да съдържа упълномощаване за заявяване на конкретната административна услуга по ЗГР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, какъвто е конкретният случай. Правилни са развитите от административния съд доводи за липсата на правно основание, въз основа на което да бъде удовлетворена заявената административна услуга. По горните съображения обосновано АССГ е заключил, че административният орган не разполага с правомощия да издаде копие от личния регистрационен картон на В. В. Д.. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че административната преписка не съдържа доказателства за това, че самият заявител А. Б. попада сред правоимащите да искат удостоверителни документи по чл.5, ал.1 от Наредбата относно данните,вписани в ЛРК на В. В. Д.. От представеното удостоверение за родствени връзки на А. Б. е видно, че същият е син на А. В. Б. (починала), но същото не удостоверява, че той е наследник по закон на В. В. Д.. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника, на основание чл. 143 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Столична община - район Лозенец разноски за касационната инстанция в размер на 100 лeва юрисконсултско възнаграждение.