Решение № 7553 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 616/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) против решение 7760 / 12.12.2023 г. по адм. дело 1941 / 2023 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 73, ал.1, т.7 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) Софиямед ООД, гр. София, чрез юрисконсулт С. Джилджов изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки и претендира разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че административният орган е допуснал нарушение на процедурата по чл. 74, ал.4 ЗЗО. Атакуваната заповед за прекратяване на договора за оказване на болнична помощ по КП 137 е издадена при спазване на изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 АПК, а изложените мотиви са в съответствие с точното прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение 7760 / 12.12.2023 г. по адм. дело 1941 / 2023 г. Административен съд София град е отменил заповед РД 15 192 от 07.02.2023 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса, с която е разпоредено частично прекратяване на договор 22-3981 / 27.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен между УМБАЛ Софиямед ООД, гр. София и Националната здравноосигурителна каса досежно клинична пътека (КП) 137 [диагноза] по Приложение 17 от Националния рамков договор за медицински дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г. (НРД за МД 2020 2022 г.). Административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила основание за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т.3 АПК. Решението е неправилно. Производството пред административния орган е започнало във връзка с жалба вх. 94-С-1563 / 04.10.2022 г., подадена от здравноосигуреното лице Д. С. С., в която той е посочил, че при направена справка в персонализираната информационна система на НЗОК е установил, че по отношение на него са вписани три хоспитализации по КП 137 - [диагноза] по Приложение 17 от НРД за МД 2020 2022 г., които не са били извършени. Две от хоспитализациите са били в УМБАЛ Софиямед ООД, гр. София. ЗОЛ е декларирало, че никога не му е било провеждано лечение в процесното лечебно заведение за процесните периоди и във връзка с вписаните диагнози. В рамките на разпоредената проверка контролните органи на СЗОК са установили, че за периода 06.03.2021 г. 08.03.2021 г. е отчетена и заплатена хоспитализация в УМБАЛ Софиямед ООД, гр. София с ИЗ 6939/2021 по КП 137 [диагноза] по Приложение 17 от НРД за МД 2020 2022 г. с основна диагноза с код по МКБ R04.0 [диагноза]. Данните са отчетени от д-р А. И. с УИН 2300011665. В проверената медицинска документация по ИЗ 6939 / 2021 в Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури (бл.МЗ-НЗОК 7) липсват данни в частта Преминал през лечебното заведение . За периода 10.10.2021 г. 12.10.2021 г. е била отчетена и заплатена хоспитализация в УМБАЛ Софиямед ООД, гр. София с ИЗ 31821/2021 по КП 137 [диагноза] по Приложение 17 от НРД за МД 2020 2022 г. с основна диагноза с код по МКБ Н73.0 [диагноза], като данните отново са отчетени от д-р А. И. с УИН 2300011665. ЗОЛ Д. С. С. е дал образец от подписа си в производството пред административния орган и категорично е отрекъл да е подписвал медицинската документация по двата случая. Разпитан като свидетел в първоинстанционното производство същият потвърждава изнесените от него твърдения, свидетелствайки за посочените обстоятелства. Д-р А. И. е заявил, че не си спомня за този случай, както и за случая със същото лице, което е лекувал при сходни обстоятелства в МБАЛ Света София ЕООД, гр. София и във връзка, с който са налице влезли в сила решение 4219 / 26.06.2023 г. по адм. дело 2117 / 2023 г. по описа на Административен съд София град, оставено в сила с решение 3250 / 18.03.2024 г. по адм. дело 9836 / 2023 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, касаещи също частично прекратяване на индивидуалния договор на лечебното заведение по КП 137 [диагноза] по Приложение 17 от НРД за МД 2020 2022 г. поради отчетена, но неизвършена медицинска дейност. Съгласно чл. 96 НРД за МД 2020 2022 г. при констатирани нарушения от длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 ЗЗО по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ се налагат санкции, предвидени в глава двадесет и първа, и/или глоби или имуществени санкции съгласно административнонаказателните разпоредби на ЗЗО. Съгласно чл. 59, ал.11, т.1, предл. 1, б. б от ЗЗО директорът на съответната РЗОК прекратява договора с изпълнител на болничната медицинска помощ частично за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност. Необосновани и несъответстващи на приетите по делото доказателства са изводите на административния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради нераглеждане от арбитражна комисия на възраженията на лечебното заведение във връзка с връчените му протоколи за извършени нарушения и неоснователно получени суми. Видно от протоколите на контролните органи на СЗОК същите са били връчени на представител на лечебното заведение на 09.11.2022 г. Възражението на УМБАЛ Софиямед ООД, гр. София е с изх. 513 / 16.11.2022 г., подадено е по пощата съгласно приложен плик с пощенско клеймо на 17.11.2022 г. и е постъпило в СЗОК на 18.11.2022 г. входирано под 22-3981-95 (стр.106-113 от първоинстанционното дело). Хронологията на процесуалните действия ясно сочи просрочие на упражняване правото на възражение. Законосъобразно административният орган е уведомил лечебното заведение за наличието на процесуална пречка за сезиране на арбитражната комисия с писмо изх. 22-3981-95/1 от 21.11.2022 г., отчитайки, че срокът за възражения е преклузивен. По тези съображения непроизнасянето на Арбитражната комисия при СЗОК не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административният орган надлежно е установил извършеното от лечебното заведение нарушение, изразяващо се в отчитане на неизвършена дейност и действайки в условията на обвързана компетентност законосъобразно е наложил съответстващата и предвидена в закона санкция за частично прекратяване на договор 22-3981 / 27.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен между УМБАЛ Софиямед ООД, гр. София и Националната здравноосигурителна каса досежно клинична пътека (КП) 137 [диагноза] по Приложение 17 от Националния рамков договор за медицински дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г. (НРД за МД 2020 2022 г.). Достигайки до различни от направените изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебното решение следва да бъде постановено отхвърляне на оспорването срещу заповед РД 15 192 от 07.02.2023 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. При този резултат в тежест на лечебното заведение следва да бъдат поставени сторените от административния орган разноски в размер на 200,00 лева ДТ за касационното оспорване и по 100,00 лева за всяка инстанция за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение