Решение № 761 от 24.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна, подадено от И. Рибов - изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], чрез служебно назначения му процесуален представител адв.М.Страволемов, на влязло в сила определение 1092/27.05.2021 г. по адм. дело 300/2021 г. по описа на Административен съд-Бургас. Иска отмяна на процесното определение, на основание чл.239, т.5 от АПК, като изтъква, че Рибов не е могъл да се яви лично по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани, че са били нарушени процесуалните му права и е бил лишен от правото на справедлив процес. Посочва, че Административен съд-Бургас по адм.д. 2500/2020г. по описа на съда незаконосъобразно е прекратил производството по делото поради липса на предмет и правен интерес от оспорването, без да даде възможност на обжалващия да обоснове такъв, без да проведе открито съдебно заседание и без да му даде възможност да установи съществуването на претендираната устна заповед. Сочи, че и горестоящата инстанция, с акта чиято отмяна се иска, е потвърдил прекратителното определение, без да констатира нарушаването на правата на Рибов, обосновани по-горе. В проведеното пред настоящия съд открито с.з. молителят се явява лично, отказва се от служебно назначения му процесуален представител и поддържа, че определение 1092/27.05.2021 г. по адм. дело 300/2021 г. по описа на Административен съд-Бургас е незаконосъобразно, алтернативно нищожно. Ответникът - Началник на затвора [населено място], чрез ст.юрисконсулт Георгиев, с писмено възражение, излага съображения за неоснователност на искането за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема, че искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл.240, т. 2 АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. С определение 1092/27.05.2021 г. по адм. дело 300/2021 г. по описа на Административен съд-Бургас, в производство по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.283 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, съдът е оставил в сила определение 71/13.01.2021 г. постановено по адм.д. 2500/2020 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което, на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на И.Рибов с искане за обявяване нищожността и отмяна на волеизявление на началника на затвора [населено място], с което е забранено зареждането на плодове и зеленчуци на лавката на Затвора [населено място] и е прекратено производството по делото, поради липса на устна или писмена заповед с твърдяното съдържание. При тези данни настоящият състав приема следното: Производството, по реда на Глава четиринадесета от АПК, представлява извънинстанционен контрол за отмяна на влезли в сила съдебни актове, на изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК основания за отмяна. Разширително тълкуване на хипотезите на основанията за отмяна е недопустимо. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение, които според чл. 209 от АПК са: нищожност; недопустимост и неправилност в трите форми на този порок - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, в каквато насока са оплакванията на молителя, направени в проведеното открито съдебно заседание пред настоящия съд. Отстраняване на пороци на съдебните актове, постановени в двуинстанционни производства, каквото е и развилото се производство по чл.283 от ЗИНЗС, е недопустимо по реда на чл. 237 АПК, като обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на акта, каквато нормотворецът не е предвидил. Предвид изложеното, твърденията на Рибов за незаконосъобразност, алтернативно нищожност на определение 1092/27.05.2021 г. по адм. дело 300/2021 г. по описа на Административен съд-Бургас се явяват недопустими за обсъждане в настоящото производство. Независимо от направения от молителя отказ от служебно назначения му процесуален представител, настоящият състав намира, че следва да вземе отношение във връзка с визираното от адв. М.Страволемов основание за отмяната по чл.239, ал.1, т.5 от АПК. Разпоредбата на чл.239, ал.1, т.5 от АПК предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Видно от материалите по адм.д. 2500/2020 и адм.д. 300/2021г. по описа на Административен съд-Бургас не може да се наложи извода, че Рибов е бил лишен от възможност да участва по делото. Предвид задълженията на съда да извърши проверка на редовността и допустимостта на жалбата, с която е бил сезиран / чл.158 и чл.159 от АПК/, същият е дал задължителни указания на жалбоподателя да посочи акта, който обжалва и е изискал преписката във връзка с издаването на същия. Въз основа на представените доказателства решаващия съд е приел, че Началника на затвора [населено място] не е издавал заповед за забрана за зареждане на лавката на затвора с плодове и зеленчуци нито устно, нито в писмен вид и оспорването се явява недопустимо, поради липса на предмет и правен интерес. Установено е било също така, че Началникът на затвора [населено място] няма отношение към дейността по продажба на хранителни и нехранителни стоки в лавките, находящи се в местата за лишаване от свобода, тъй като тази дейност се осъществява от Държавно предприятие Фонд затворно дело , а списъкът на разрешените за държане, от лишените от свобода, плодове и зеленчуци пък се утвърждава от Министъра на правосъдието. При констатирана недопустимост на оспорването, производството се прекратява, като съдът няма задължение да провежда открито съдебно заседание. Процесуалните права на Рибов не са били нарушени, видно и от проведения инстанционен контрол на определение 71/13.01.2021 г. постановено по адм.д. 2500/2020 г. по описа на Административен съд-Бургас. С оглед изложеното, на основание чл. 244, ал. 1 АПК, искането за отмяна, подадено от И.Рибов, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на делото, на Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр.София следва да се присъдят направените в производството по отмяна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд