Решение № 13476 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5805/2019 г.

Решение № 13476 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5805/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 61 от 22.03.2019 г., постановено по адм. д. № 539/2018 г. Административен съд – Стара Загора, е отменил по жалба на "Патерков" ЕООД – гр. Стара Загора, ЕИК 123677749, изцяло ревизионен акт (РА) № Р-16002417006548-091-001/18.05.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 499/30.08.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС както следва: главница в размер на 8060.00 лв. за данъчен период 1.05. -31.05.2015 г., главница в размер на 4260.00 лв за данъчен период 1.06. -30.06.2015 г., главница в размер на 6261.20 лв. за данъчен период 1.08. -31.08.2015 г., главница в размер на 3134.20 лв. за данъчен период 1.09. -30.09.2015 г., главница в размер на 3833.34 лв. за данъчен период 1.02.2016 г. - 29.02.2016 г. или в общ размер от 25 548.74 лв., ведно с начислени лихви върху всяка главница до датата на издаване на РА в общ размер от 7233.62 лв., като общият размер на задълженията е 32 782.36 лв. С решението съдът е осъдил Национална агенция за приходите гр. София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 4 284 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. Арнаудов, в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Стара Загора и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди изцяло оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и направените разноски за държавна такса. Ответното по касационната жалба дружество "Патерков" ЕООД чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – гр. Стара Загора е отменил по жалба на "Патерков" ЕООД – гр. Стара Загора, ЕИК 123677749, срещу ревизионен акт (РА) № Р-16002417006548-091-001/18.05.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 499/30.08.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС както следва: главница в размер на 8060.00 лв. за данъчен период 1.05. -31.05.2015 г., главница в размер на 4260.00 лв за данъчен период 1.06.-30.06.2015 г., главница в размер на 6261.20 лв. за данъчен период 1.08.-31.08.2015 г., главница в размер на 3134.20 лв. за данъчен период 1.09.-30.09.2015 г., главница в размер на 3833.34 лв. за данъчен период 1.02.2016 г. - 29.02.2016 г. или в общ размер от 25 548.74 лв, ведно с начислени лихви върху всяка главница до датата на издаване на РА в общ размер от 7233. 62 лв., като общият размер на задълженията е 32 782.36 лв. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма, и при ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения, но съдът е приел, че обжалваният акт е постановен в противоречие с материалния закон – чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. След това съдът е възпроизвел /стр. 5 – 14 от решението, л. 703 – 707 от делото/ констатациите в ревизионния доклад на ревизиращите органи по ЗДДС и основанията за определяне на допълнителни задължения за ДДС в резултат на непризнаване на право на данъчен кредит по отделни доставчици. Съдът е изложил и всички твърдения от писмената защита на жалбоподателя /стр. 14 – 22 от решението, л. 707-711 от делото/, както и становището на ответника. Решаващите мотиви относно материалната законосъобразност на акта са изложени от стр. 23 и сл. от решението. Съдът на първо място е изложил принципните си съображения, че единственото действие на доставчика, от което зависи правото на данъчен кредит на получателя по доставката, е издаването на данъчен документ със законоустановеното съдържание и че по тази причина съдът е обсъдил онези фактически въпроси, които касаят поведението на ревизираното лице, обусловило извода на ответника, че същото знае или би трябвало да знае, че не е получило стоките и услугите от издателите на фактурите. Съдът е тълкувал разпоредбите относно приспадането на данъчен кредит и е приел за безспорно, че всички фактури, по които е отказано правото на данъчен кредит отговарят на изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, счетоводството на лицето е водено редовно, като стоките и услугите-предмет на фактурите са свързани с основната икономическа дейност на лицето, и са използвани за нейното осъществяване. Прието е, че спорът по делото се свежда до изискването лицето да е получател на доставките по фактурите и налични ли са документи, които да удостоверяват този факт. Установено е, че в ревизирания период дружеството-жалбоподател е имало качеството на собственик, съответно на наемател на МПС, които са предмет на услуги по издадените от "ЕН БИ ЕР ТРАНСПОРТ" фактури общо седем на брой в периода от 4.05.2015 г. до 27.06.2015 г., като съдът се е позовал на съставен учредителен акт за възникване на ЕООД "ТРАНССВЯТ" - гр. Стара Загора на 4.05.2015 г., в което ревизираното дружество прави апортна вноска в размер на 1 000 000 лв., представляваща вноска на правото на собственост върху недвижими имоти и движими вещи, сред които 44 броя леки, товарни автомобили, мотоциклет, влекачи, полуремаркета и ремаркета, същите наети от ревизираното лице по силата на договор за наем на превозни средства от 19.05.2015 г. Съдът е приел за неоснователен изводът на органите по приходите, че услугите не са извършени от "ЕН БИ ЕР ТРАНСПОРТ" ЕООД поради това, че дружеството не разполага с материална и кадрова обезпеченост, тъй като няма данни ревизираното лице да е знаело за този факт, нито да е знаело, че предходните доставчици на прекия му доставчик също нямат регистрирани трудови договори и обекти на дейност, нито че "ТИ ДЖИ ЕНТЪРТЕЙМЪНТ" ЕООД И "КЛИМАТ ТРЕЙД" ЕООД, имащи качеството на предходни доставчици на машината за монтаж и демонтаж на гуми, предмет на последната фактура, по която не е признато право на данъчен кредит, подават СД по ЗДДС от един и същи електронен адрес, който ползва и "ЕН БИ ЕР ТРАНСПОРТ" ЕООД. Според съда ревизираното лице е длъжно да установи единствено, че такива услуги са му извършени. В тази връзка е посочено, че съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, обосновано с установените конкретно по вид и материали подобрения на превозните средства посочени във фактурите, същите съответстват на Наредба № 7/27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари в сила в РБ от 20.05.2018 г. Изложени са мотиви, че основната дейност на дружеството е превоз на оръжие и бутилки газ, които стоки изискват сигурност на превозвания товар и от тази гледна точка има икономически оправдано получаване на услугата – допълнителна окомплектовка и ползване на превозните средства през 2015 г. за превоз на оръжие и газ. Прието е, че фактурите и съответстващите плащания по тях сочат на извод, че ревизираното лице е заплатило за услуги, чието извършване се доказва от проверката на място, осъществена от вещото лице. Относно мястото на извършване на услугата са изложени доводи, че ревизираното лице не е длъжно да проверява дали това място е наето от доставчика или дали е негова собственост. Установено е, че на посочения адрес - Чепинско шосе № 36, има шест сгради, като няма данни някоя от сградите да е наета от "ЕН БИ ЕР ТРАНСПОРТ" ЕООД, съответно от "КОЛОРИ 1" ЕООД. Въпреки това, съдът е приел за достатъчно за упражняването на правото на данъчен кредит това, че услугите са платени, ДДС по доставките е начислен, а оборудваните превозни средства са налице при ревизираното дружество. За доставката по фактура № 1000000407/27.06.2015 г., издадена от "ЕН БИ ЕР ТРАНСПОРТ" ЕООД, съдът е приел, че е придружена с приемо-предавателен протокол от същата дата за предаване на Машина за монтаж и демонтаж на гуми, натоварена на камион СТ 0236 ВК. Съобразно заключението на вещото лице е посочено, че машината е платена на 3.07.2015 г. с касов бон № 000024. В тази връзка са изложени мотиви, че "АТЕК МАШИНА" ЕООД - гр. Пловдив /трето проверено лице, което осъществява поддръжка на машините, произведени от АТЕК, Турция/ е заявило в писмено обяснение, че тази машина не е закупена от дружеството. Ревизиращите органи са установили, че същата е налична при ревизираното лице, както и че от "АТЕК МАШИНА" ЕООД през 2014 г. е закупена резервна част за Машина за монтаж и демонтаж на гуми, която според заключението на вещото лице се използва и за Машината за нарязване на грайфери, закупена от "АТЕК МАШИНА" ЕООД през 2013 г. Според съда воденото редовно счетоводство не дава основание да се приеме заключението на ревизиращите органи, че машината е съществувала още през 2014 г., но е посочена в съответните счетоводни документи за ДМА едва през юни 2015 г. Изложени са аргументи, че съвместимостта на закупената през 2014 г. тръба за АЛЕГРО с машината за грайфери, закупена през 2013 г., изключва безусловния извод на органите по приходите, че машината по фактурата от 27.06.2.0156 г. е налична преди тази дата. По отношение на доставките от "КОЛОРИ-1" ЕООД по пет фактури за резервни части и добавка АД БЛУ в бидони, в периода от 17.08.2015 г. до 25.08.2015 г., решаващият съд е приел, че същите са заплатени по издадени касови бонове, описани в заключението на вещото лице по СИЕ. Съдът е взел предвид, че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно и по отношение на тези доставки, като доставените резервни части и добавка за гориво са ползвани за нуждите на транспортните средства на ревизираното лице. Приел е, че за реалното постъпване на стоките при получателя им свидетелстват плащанията, заприходяването в неговото счетоводство и изписването на всички части по фактурите, съгласно описаните в СИЕ сервизни карти. За доставките на гуми " ФАРМА ВИТА 09" ЕООД по процесните фактури също е установено, че са придружени от приемо-предавателни протоколи, с което вещите се считат отделени и предадени на получателя по фактурата. Прието е, че доставките са платени в брой след получаването им с посочени в заключението на СТЕ номера на касовите бонове, а гумите по трите фактури от този доставчик са изписани в счетоводните статии като вложени в транспортната дейност на дружеството. Като е посочил, че и по тези доставки плащанията следват датите на фактурите, съдът е приел, че получателят първо е получил стоките и после е платил. На последно място съдът е изложил мотиви по отношение транспорта на резервните части, добавката и гумите, като е преценил, че ревизираното дружество притежава собствени транспортни средства – влекачи, ремаркета и полуремаркета, с които доказва способност да транспортира закупените стоки до базата си. Прието е, че изискването да представя товарителници означава условие да договаря сам със себе си, при което достоверността на диспозитивното му изявление не би имало по-голяма стойност от извършените плащания и влагане на стоките в икономическата му дейност, което е установено от заключението на вещото лице. Като краен извод е прието, че са налице изискванията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като доставчиците са имали задължение за начисляване на ДДС, което е сторено от тях правомерно и не е налице основание да се откаже на получателя на доставката правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. По изложените мотиви решаващият съд е приел, че ревизионният акт е изцяло незаконосъобразен. Решението на Административен съд – Стара Загора е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя, съдът е възприел погрешно фактическата обстановка, което е довело до неправилни и незаконосъобразни извода. Излагат се аргументи, че доставчиците на ревизираното дружество не са разполагали с материална и техническа обезпеченост, за да извършат фактурираните услуги и да доставят процесните стоки. Защитава се тезата, че не са налице убедителни доказателства за реалното извършване на доставките, като в представените от "Патерков" ЕООД документи са налице редица несъответствия. Навеждат се конкретни доводи за отделните доставчици. Твърди се, че съдът необосновано се е позовал на тълкуването на материалния закон, дадено в решенията на СЕС. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Решаващият съд след излагане на установената в хода на ревизията фактическа обстановка, констатациите на приходния орган за непризнаване на право на данъчен кредит, събраните в хода на съдебното производство писмени и устни доказателства и заключенията на вещите лица, е направил верни изводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Правилно е очертано значението на реалността на доставката като кумулативно условие за възникване на правота на данъчен кредит, както и е посочено какви точно обстоятелства следва да бъдат установени предвид предмета на доставка. В случая не е спорно обстоятелството, че през ревизирания период дружеството извършва транспортни услуги, ремонт на автомобили и подвижен състав, ГТП, и продажби на горива. За получените приходи от тези дейности са издавани данъчни фактури и е начисляван дължимия ДДС при сделки в страната. Основни клиенти на дружеството през 2015 г и 2016 г. са: "АРМИТРАНС" ООД – превоз на специална военна продукция, "АРСЕНАЛ" АД – превоз на специална военна продукция, "ЛИНДЕ ГАЗ БЪЛГАРИЯ" – превоз на втечнена газ в бутилки. Изброените дружества възлагат на ревизираното лице превози на товари, които се извършват при специфичните условия "АДР" с оглед на тяхната повишена опасност от изтичане на газ или взривяване на продукцията. Товари се превозват при съблюдаването на строги правила, а част от тях и под охрана на външни фирми. За получените доставки и данъчен кредит в хода на ревизията е установено приспадане на данъчен кредит по фактури за покупки на горива, резервни части, консумативи и др., като за доставките от "ЕН БИ ЕР ТРАНСПОРТ" ЕООД, "КОЛОРИ -1" ЕООД и "ФАРМА ВИТА 09" ЕООД с издадени фактури през ревизираните периоди е прието, че доставчиците неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС са начислили данъка и на това основание е отказано правото на ревизираното лице на данъчен кредит. Доставчиците не са платили сумата на ДДС по фактурираните доставки, след издаване на фактурите са дерегистрирани служебно по чл. 76 от ЗДДС, нямат материална и кадрова обезпеченост, не са разполагали със стоката – предмет на доставките. Спорът се свежда до това дали тримата доставчици действително са извършили тези доставки, за които са издадени процесните фактури. По направените с касационната жалба оплаквания относно липсата на кадрова обезпеченост на доставчиците на "Патерков" ЕООД следва да се посочи, че ревизираното лице като получател на доставката няма задължение да установи материално-техническата и кадрова обезпеченост на своите доставчици, а само факта на предаване на стоката или услугата. Това обстоятелства е установено чрез събраните по делото многобройни писмени доказателства и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза и на съдебно-автотехническата експертиза, които като обосновани и обективни, са възприети от първоинстанционния съд. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд необосновано се е позовал на тълкуването на материалния закон, дадено в решенията на СЕС. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че издателят на процесните фактури не разполага с кадрова обезпеченост да изпълни услугите противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. По делото са налице доказателства, установяващи обективното извършване на услугите, в това число заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-автотехническа експертиза. Налице са и доказателства за разплащане на дължимите сумите и издадени са съответни касови бележки, което би било лишено от стопанска логика, ако услугите не са реално изпълнени от доставчика. С оглед на събраните доказателства в хода на ревизията, а в последствие и при административното и съдебното обжалване, първоинстанционният съд правилно е приел, че процесните фактури установяват реално извършени услуги, извършено е разплащане между страните по сделките, за които на задълженото лице се следва право на данъчен кредит, което необосновано и в противоречия с материалния закон не е признато от приходния орган. Правилно съдът е приел, че "Патерков" ЕООД е имал качеството на собственик, съответно на наемател на МПС, които са предмет на услуги по издадените от "ЕН БИ ЕР ТРАНСПОРТ" фактури, като се е аргументирал с учредителния акт за възникване на ЕООД "ТРАНССВЯТ" гр. Стара Загора на 4.05.2015 г., в което ревизираното дружество прави апортна вноска в размер на 1 000 000 лв., представляваща вноска на правото на собственост върху недвижими имоти и движими вещи, сред които 44 броя леки, товарни автомобили, мотоциклет, влекачи, полуремаркета и ремаркета, същите наети от ревизираното лице по силата на договор за наем на превозни средства от 19.05.2015 г. Не могат да бъдат споделени възраженията на касационния жалбоподател, че в обжалваното решение съдът не е преценил доказателствата, не е изложил констатации по фактите и не е направил правни изводи по съществото на спора. Изводите на първоинстанционния съд, че е налице реална доставка на стоките и услугите са изградени въз основа на анализ на всички доказателства събрани по делото, както въз основа на фактурите, приемо-предавателните протоколи и касовите бележки, така и предвид двете приети по делото експертизи и събраните гласни доказателства. По отношение транспорта на резервните части, добавката и гумите, правилно е преценен факта, че ревизираното дружество притежава собствени транспортни средства – влекачи, ремаркета и полуремаркета, с които доказва способност да транспортира закупените стоки до базата си. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд – Стара Загора не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Национална агенция по приходите гр. София следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски по делото в размер на 2880 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,