Решение № 11835 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6052/2009 г.

Решение № 11835 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6052/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Ася 90 - Милка Йорданова" - Милка Антонова Йорданова, от гр. Левски против решение № 66/16.01.2009 г. по адм. дело № 708/2008 г. на Административен съд - Плевен. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон поради неточно прилагане на чл. 53 във връзка с чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Ася 90 - Милка Йорданова" - Милка Антонова Йорданова, от гр. Левски срещу решение № 19/12.06.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен и потвърденото с него разпореждане № 307/ 7.05.2008 г. на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ, издадено за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 01/24.04.2008 г., с което търговецът е задължен да възстанови сумата 3223, 16 лева - главница и 613, 57 лева - лихви, представляваща неправилно изплатени обезщетения на осигуреното лице Дияна Христова Иванова за отглеждане на малко дете за периода 05.09.2006 г. - 25.05.2008 г. Административният съд неправилно е приел, че полагането на труд и изплащането на трудово възнаграждение по време на ползвания отпуск за отглеждане на малко дете съставляват елементи от фактическия състав, пораждащ правото на парично обезщетение по чл. 52а и чл. 53, ал. 1 от КСО. По делото не е спорно, че работничката Дияна Христова Иванова е притежавала това право, породено от качеството и на осигурено лице във връзка с правоотношенията и със стария и работодател, трудовият договор, с който е прекратен на 01.09.2006 г. На 05.09.2006 г. тя е сключила нов трудов договор с ЕТ "Ася 90 - Милка Йорданова" - Милка Антонова Йорданова, от гр. Левски и е подала молба за ползване на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, която е била удовлетворена. Ползването на отпуск по чл. 164 от КТ е законово предвидена възможност, която не зависи от продължителността на трудовия стаж на работничката - майка и за реализирането на която не са установени ограничения. Законът не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Достатъчно е валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото по чл. 164 от КТ. Съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО при ползван допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, след изтичането на срока на платения отпуск за бременност и раждане за майката възниква правото на месечно парично обезщетение от държавното обществено осигуряване, без да се изисква новопридобит осигурителен стаж. ( В този смисъл решение № 4283/31.03.2009 г. по адм. дело № 61/2009 г. на Върховния административен съд, шесто отделение) Като осигурено лице с придобит осигурителен стаж за всички осигурени социални рискове с продължителност повече от 6 месеца към датата на настъпване на осигурения риск Дияна Христова Иванова е имала право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, което осигурителят и ЕТ "Ася 90 - Милка Йорданова" - Милка Антонова Йорданова, от гр. Левски е изплатил законосъобразно за сметка на държавното обществено осигуряване. Оспорените актове, с които осигурителят е задължен да възстанови нанесени на ДОО щети от неправомерно изтеглени парични обезщетения са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и следва да бъдат отменени. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата на ЕТ "Ася 90 - Милка Йорданова" - Милка Антонова Йорданова, от гр. Левски е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което оспорените административни актове бъдат отменени като незаконосъобразни. Касаторът не претендира разноски в хода на касационното производство, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение