Решение № 66 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6103/2007 г.

Решение № 66 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6103/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационната жалба на Р. С. Д. от гр. С. против въззивното решение от 11.07.2007 г. по гр. д. № 42/2007 г. на Сливенския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 29.11.2006 г. по гр. д. № 2534/2005 г. на Сливенския районен съд. С него е отхвърлен предявения от него против Е. Р. М. иск за признаване за установено между страните, че той е изключителен собственик на извършените в имот, представляващ овощна градина в м. "Д." с площ 800 кв. м. подобрения поради пълна трансформация на негови лични средства, както и евентуалния му иск за признаване на частична трансформация на лични негови средства в извършените в имота подобрения. Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на направените от въззивния съд изводи. Моли за неговата отмяна, като вместо това постанови друго, с което уважи предявения иск с присъждане на направените по делото разноски. Ответницата Е. Р. М. не е взела становище по жалбата. Върховният касационен съд в настоящия си състав, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Не е спорно по делото, че страните са бивши съпрузи и по време на брака си са построили в описания имот вилна сграда, гараж, лятна кухня, дворна чешма, кладенец и бетонови пътеки. Ищецът, сега касатор, е поддържал, че горните подобрения са осъществени с негови лични парични средства, поради което и претендирал да е техен изключителен собственик, евентуално да се приеме, че е налице частична трансформация на личните му средства. Главният иск е по чл. 21, ал. 1 СК - пълна трансформация на лично имущество, който е отхвърлен поради липса на доказателства за оборване на презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК за съвместен принос в придобиването на имота в режим на съпружеска имуществена общност. Въззивният съд преценил събраните многобройни свидетелски показания във връзка с останалите доказателства и изложил съображения за липса на категорични доказателства за влагане на придобитите от продажба на наследствен имот парични средства, както и тези от получената от ищеца рента в извършеното строителство, като съобразил и момента на тази продажба, придобиването от него на собствен апартамент в недовършен вид, в който също е влагал средства, чието отграничаване от средствата във вилния имот не е установено по несъмнен начин. Приел, че представените многобройни фактури за закупуване на строителни материали също не установяват твърдяното влагане на лични средства, което обстоятелство не е установено и от свидетелите по несъмнен и конкретен начин, а получената от продажба на лично оръжие сума, за която е установено, че е вложена в купуване на строителни работи за вилата, съдът приел за незначителна, за да обоснове наличие на трансформация, респ. частична такава на същите в придобиването на правото на собственост. Изводите са правилни и обосновани, а оплакванията на касатора - неоснователни. Твърденията му за реализиране на лични негови средства в осъществяване строителството на вилната сграда и гаража, които представляват обособени обекти на вещно право, и в останалите подобрения в имота, съсобствен между страните до разваляне на договора за издръжка и гледане, правилно са приети за неоснователни, тъй като събраните по делото доказателства не обосновават тази теза. Представените фактури за закупуване на строителни материали в периода от 1990 г. до 1997 г. не установяват факта за произхода на изразходваните средства, като ирелевантно е оплакването на касатора, че не били оспорени от ответницата. Обстоятелството, че касаторът продал през 1988 г. наследствен имот, сумата от която според показанията на брат му, свидетелят Д., останала за ищеца, не обосновава твърдението му за влагането й в нещо конкретно по осъществяваното след 1990 г. строителство в спорния имот, а това обстоятелство е в негова доказателствена тежест. Горният извод е относим и към твърденията за вложените средства от получената рента и продажбата на оръжието, като оплакването му в касационната жалба, че въззивният съд не е имал база за сравнение между тези суми и стойността на придобитото имущество е неоснователно, с оглед липсата на ангажирани от него доказателства в тази насока. При това положение и с оглед останалите доказателства по делото, установяващи реализиране на доходи и от двете страни, данните, че ищецът е имал задължения по изплащане на заем за придобиване на друг имот - апартамент, необходимостта от довършителни работи в него, направените от съда изводи за неоснователност както на главния, така и на евентуалния му иск са правилни и обосновани. При постановяване на решението не са допуснати поддържаните касационни основания, въззивният съд подробно е анализирал събраните доказателства и е достигнал до обоснования извод за липса на доказателства за твърдяната трансформация на лични средства на касатора в придобиването на описаните обособени обекти в имота, а и останалите подобрения в него по време на брака му с ответницата, нито за частична такава. Затова и изводът за неоснователност на иска е правилен и обоснован и въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, съдът