Решение № 9082 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14817/2008 г.

Решение № 9082 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14817/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Иван Вельов Иванов от гр. Златица против решение № 496 от 22.08.2008 г., постановено по административно дело № 429 по описа за 2008 г. на Административен съд - София област. Релевират се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - основания за отмяна съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - кмет на община Златица оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административно прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като се мотивира с обстоятелството, че в процедурата по чл. 99, ал. 1 от АПК с изтичане на едномесечния срок правото на органа да възобнови административното производство е преклудирано. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд - София област е било образуван по жалбата на Иван Вельов Иванов от гр. Златица против заповед № 18 от 11.01.2008 г. на кмета на община Златица, с която в производството по чл. 99 и следващите от АПК, е отменил предходна своя заповед № 195 от 01.08.2007 г. за настаняване на жалбоподателя в общинско жилище. В мотивите към обжалваната заповед № (11.01.2008 г. административният орган е приел, че заповед № 195/01.08.2007 г. съществено нарушава изискванията за законосъобразността й до степен водещи до липса на правно действие, т. е. до нищожност - наемна цена и срок на наемното правоотношение. Заповед № 18/11.01.2008 г. е била обжалвана като незаконосъобразна и нищожна на всички основания по чл. 146 от АПК. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд - София област е приел обжалването на законосъобразността по чл. 149 от АПК за просрочено и е оставил без разглеждане жалбата в тази й част, а относно обявяване нищожността на заповедта е счел обжалването за допустимо, като се е произнесъл по същество. Отхвърлил е жалбата за обявяване нищожност на заповед № 18/11.01.2008 г., приемайки, че органът е действал валидно, в рамките на своята материална компетентност и в изискуемата форма. Представителят на Върховната административна прокуратура навежда доводи, че заповед № 18/11.01.2008 г. е издадена извън преклузивния едномесечен срок по чл. 102 от АПК, което според него обосновава основателността на касационната жалба. Решението на Административен съд- София област е правилно, постановено е в съответствие с приложимия материален и процесуален закон и обосновано. Правилен е изводът на съда, че въпреки изричното посочване в мотивната част на обжалваната заповед, същата е постановена в производството по възобновяване на административното производство - чл. 99 и следващите от АПК. Правилно е изследвана волята на административния орган, и е установено, че в административното производство е приложена хипотезата на л. 99, ал. 1 от АПК. Административният орган е отменил заповед № 195/01.08.2007 г. поради наличие на съществено нарушение на изискванията за издаването й до степен, водещо до липса на действие, т. е. до нищожност. Правилно е било преценено и, че с обжалваната заповед № 18/11.01.2008 г. не се обявява нищожност на предходната заповед № 195/01.08.2007 г., както необосновано се сочи в жалбата пред първоинстанционния съд, а е упражнил правомощието си по отмяна на влезлия в сила административен акт. В административната преписка липсват доказателства за датата на връчване на заповед № 195/01.08.2008 г., поради което възражението за изтекъл срок по чл. 102, ал. 1 от АПК се явява неподкрепено с доказателства. Въпреки това, издаването на заповедта по чл. 99 от АПК извън преклузивния срок по чл. 102 от АПК не се отразява върху валидността на този административен акт. Нарушаването на преклузивния срок в този случай води до нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на акта, но не и до неговата нищожност. Последното е основание да се иска отмяната й като незаконосъобразна и е обвързано със сроковете по чл. 149, ал. 1 вр. чл. 104 от АПК. Валидността на заповедта в този случай не е засегната, тъй като срокът по чл. 102 не засяга материалната компетентност на органа. По отношение на заповедта по чл. 104 от АПК са приложими основанията за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК. Произнасянето извън срока от органа не води до погасяване на правомощието му да се произнесе по материалното административно правоотношение - което съставлява неговата компетентност по материя, степен и територия. В тази насока е възприета и законовата регулация на издадените извън срока административни актове - напр. чл. 172, ал. 3 от АПК. С оглед изложеното, съдът е направил правилна преценка за валидността на обжалвания като нищожен административен акт, изводи, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция. По изложените съображения решението на Административен съд I София град следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение