Решение № 98 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2008 г.

Решение № 98 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по член 231 и сл. от ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 12 от ПЗР на ГПК. Образувано е по молба, подадена от Н. Й. А. от гр. Г. за отмяна на влязлото в законна сила решение № 139/21.12.2007 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по касационно гражданско дело № 150/2007 г. по описа на същия съд, с което е оставено в сила решението от 16.06.2007 г. на Великотърновски окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 373/2007 г. по описа на съда, като е отменено решение № 118/1.03.2007 г., постановено по гр.д. № 1885/2006 г. по описа на Г. районен съд и са отхвърлени предявените от Н. Й. А. против СОУ "Г" гр. Горна О., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1 от КТ, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, по член 344, ал. 1, т. 2 за възстановяване на ищцата на заеманата преди това длъжност"начален учител" и по член 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 225 от КТ за заплащане на обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа в размер на 2400 лева, като неоснователни и недоказани. В молбата за отмяна се твърди, че преди постановяване на горепосоченото решение на Великотърновски апелативен съд, е налице влязло в законна сила на 8.12.2006 г., решение № 1016/17.11.2006 г. на Г. районен съд, постановено по гр.д. № 797/2006 г. по описа на същия съд, произтичащо от един и същ правопораждащ факт-наличие на експертно решение на ТЕЛК, като и по двете дела предмета е един и същ, че ищцата като инвалидизирана не може да работи на длъжността"начален учител", поради което е налице сила на пресъдено нещо и счита, че второто решение, постановено по горното дело от Великотърновски апелативен съд му противоречи и следва да бъде отменено. В писменото си възражение, ответника по молбата за отмяна СОУ"Г" гр. Г., счита че молбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Молбата за отмяна е подадена в срока, предвиден в член 232, ал. 1 от ГПК /отм./ и е процесуално допустима. Подадената молба за отмяна е неоснователна. С решение № 1016/17.11.2006 г. на Г. районен съд, постановено по гр.д. № 797/2006 г. по описа на съда, в производството по делото по предявен иск с правно основание член 74, ал. 4 вр. с ал. 1 пр.1 вр. с чл. 118, ал. 1 от КТ, е обявено допълнително споразумение № 755/24.03.2006 г. към трудов договор № 156/27.08.1999 г., сключен между Н. Й. А. и СОУ"Г" гр. Г. за недействително, поради противоречие със закона. По силата на това споразумение е била изменена длъжността на ищцата А от "начален учител" на "възпитател" при срок на договора- 3 години и при запазване на основното месечно трудово възнаграждение. Предмета на спора в настоящия случай е възникнал при наличие на трудово правоотношение между работодателя - ответника по иска и ищцата, в качеството и на страна по същото, като със сключеното допълнително споразумение е било изменено съществуващото такова по сключения трудов договор, което е било признато от съда с горното решение за недействително поради противоречие със закона. При този спор тази промяна е била отменена от съда и не е налице прекратяване на съществуващото трудово правоотношение. Решението на Великотърновския апелативен съд, постановено по горното дело, чиято отмяна се иска с подадената молба, е свързано с възникнал трудов спор, по повод издадената от работодателя на ищцата З/12.12.2006 г., с което на основание член 325, ал. 1, т. 9 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните и предявените в тази връзка обективно съединени искове, които съдът е разгледал са с правно основание член 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Предмета на делото в случая се отнася до издадената заповед за уволнение, чиято отмяна се иска като незаконна, възстановяването на работа на предишната длъжност, заемана от ищцата и искане за изплащане на дължимо обезщетение на ищцата, за времето през което последната е останала без работа, които претенции са били отхвърлени от съда, като неоснователни, в резултат на което трудовото правоотношение между страните вече не съществува, тъй като същото е прекратено с горепосочената заповед. Ето защо, това второ решение, чиято отмяна се претендира не е постановено по идентичен спор, и не може да се приемат твърденията на молителката за сила на пресъдено нещо, както и че е налице постановяване на последващо решение, което противоречи на предишното, поради което не е налице хипотезата на чл. 231, ал. 1 в."г" от ГПК /отм./ В. от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд