Решение № 10306 от 30.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14068/2009 г.

Решение № 10306 от 30.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14068/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главен експерт в Министерство на правосъдието чрез процесуалния му представител срещу решение № 54 от 13.08.2009 г. по адм. дело № 4238/2009 г. на Административен съд София-град. в отменителната му част. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се същото да бъде отменено със законните последици от това. Ответникът по делото - Вилям Костов Попов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приел, че в случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 5 и 6 от ДР на ЗДОИ. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка на решението в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Вилям Попов против решение на главния експерт в Министерство на правосъдието в частта, с която е отказан достъп до обществена информация относно информацията, обявена в Регистъра на обществените поръчки по чл. 21, ал. 1 от Закона за обществените поръчки. Наред с това е отменил решението в останалата част, като е задължил главния експерт в Министерство на правосъдието, овластен с нарочна заповед на министъра на правосъдието, да предостави обществената информация по заявление вх. N 95-00-7 от 7.05.2009 г. по описа на министерството, извън посочената в отхвърлителната част на решението. Съдът е изложил съображения, че относно договорите извън приложното поле на ЗОП, не е било налице основание за отказ за предоставяне на исканата от молителя информация. Счел е, че административният орган е бил длъжен да изготви и представи информация относно наличните договори за периода 2005 - 2008 г., а що се отнася до неналичните, след като в решението не се твърди, че органът не разполага с исканата информация, не е било налице основание за отказ. Изложил е съображения също така, че административният орган неоснователно се е позовал на възможно засягане на правата на трети лица, както и на търговска тайна и възникване на нелоялна конкуренция с разкриването на информация за договори, чието изпълнение е приключило през 2008 г. В тази хипотеза, административният орган е следвало да изиска съгласието на засегнатите лица, а не да постанови отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. Решението е правилно, липсват твърдените в касационната жалба отменителни основания. Съответен на материалния закон и на доказателствата по делото е изводът на решаващия съд, че главният експерт в Министерство на правосъдието е постановил незаконосъобразен отказ да предостави информация за наличните договори, като се е позовал на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. За да бъде законосъобразен отказът в цитираната хипотеза е необходимо исканата информация да засяга интересите на трети лица и да няма тяхно изрично писмено съгласие за предоставяне, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Процедурата по осъществяване на тази защита е уредена в чл. 31 ЗДОИ, съгласно който съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението. При неполучаване на съгласие в указания срок или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. По делото е безспорно, че административният орган не е изпълнил предвидената в специалния закон процедура и само на това основание постановеният отказ е незаконосъобразен и правилно е бил отменен от първоинстанционния съд. Неоснователно е позоваването от страна на главния експерт в Министерство на правосъдието и на понятието търговска тайна и на възможността за възникване на нелоялна конкуренция поради разкриване на информация относно процесните договори. В този смисъл правилен е изводът на административния съд, че разкриване на информация относно договори, чието изпълнение е приключило през 2008 г., без да са изложени конкретни обстоятелства, които увреждат търговската дейност на лицата, не би могло да доведат до възникване на нелоялна конкуренция (арг. от чл. 17, ал. 3 ЗДОИ). При правилно прилагане на материалния закон, първостепенният съд е приел също така, че незаконосъобразен е постановеният отказ и относно неналичните договори. След като в оспореното решение не се твърди, че органът не разполага с исканата информация, не е налице основание за отказ. В подобна хипотеза органът има две възможности, уредени в чл. 32 и чл. 33 ЗДОИ, а именно - когато не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя, и когато не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя. С оглед горното и тъй като при постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон, и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение,