Решение № 16639 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11197/2010 г.

Решение № 16639 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11197/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава тринадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Дора Цанева Тончева като наследница на Димитър Бонев Ковачев, чрез адвокат Юлия Стоянова Конаклиева от АК Търговище против решение № 58 от 14.06.2010 г. на Административен съд Търговище по адм. дело № 67/2010 г. С него се отхвърля жалбата й срещу Заповед № 3-01-54/15.01.2009 г. на Кмета на Община Търговище, с която на основание § 62, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ е признато правото на наследниците на Димитър Йорданов Костадинов да придобият собствеността по реда на § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ върху 1 дка земеделска земя в местността "Драката", гр. Търговище, както и да се извърши процедура по оценка на земята. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение нематериалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Твърди се, че неправилно административният орган и съда приемат възможността за встъпване на наследниците в правата на починалия наследодател и да продължат процедурата по придобиване на собствеността по реда на § 62, ал. 3 ПЗРППЗСПЗЗ. Материалните предпоставки за провеждане на тази процедура не са налице за наследниците поради което придобиването на това право следва да им бъде отказано. При издаване на административният акт материалните предпоставки следва да се преценяват като настъпващи във времето до издаване на акта, а не само към момента на образуване на производството. Ответникът, Кметът на Община Търговище не се представлява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни, Марийка Костадинова, Десислава Русева, Йорданка Димитрова, Стефан Ковачев, Богдан Ковачев и Керка Ковачева не се представляват и не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Оспорената заповед е законосъобразна. Наследодателят Димитър Костадинов е имал право да придобие собствеността върху ползвана от него земеделска земя, тъй като е отговарял на кумулативно предвидените предпоставки, визирани в § 4б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите на касатора, че е нарушен материалния закон, тъй като наследниците на ползвателя не отговарят на изискванията на § 4б, ал. 1 от ЗСПЗЗ за постоянно живеене в населеното място, в което е имотът. Наследниците наследяват в пълен обем правата на наследодателя си и след като последният е отговарял на законовите изисквания за признаване на собствеността върху ползваната от него земя, то това важи и за наследниците му. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу заповед на кмета на община Търговище, издадена по реда на § 62, ал. 3 ПЗРППЗСПЗЗ. С нея се признава правото на наследниците на Димитър Й. Костадинов да придобият собствеността по реда на § 4 от ПЗРЗСПЗЗ върху 1 дка земеделска земя в местността "Драката", гр. Търговище, както и да се извърши процедура по оценка на земята. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й поради нарушения свързани с липса на мотиви, форма, противоречие материално правни разпоредби, съществено нарушение на административно производствените правила и противоречие с целта на ЗСПЗЗ. Съдът е разгледал жалбата по същество която приел за неоснователна и като такава я е отхвърлил. За да постанови решението си е установено от фактическа страна, че за процесния имот е започнало административно производство по реда на § 62, ал. 3 ПЗР ППЗСППЗЗ по придобиване на правото на собственост от Димитър Йорданов Костадинов на когото е било учредено право на ползване. Установено е, че материалните предпоставки за това са били налице при подаване на заявлението, като в хода на административното производство ползвателят е починал преди произнасянето от административния орган. Установено е, че наследниците на Димитър Костадинов са встъпили в правата му и в тяхна полза като адресати на обжалваната заповед е признато правото да придобият собствеността върху имота. При тези данни възраженията на касатора са били приети за неоснователни и жалбата отхвърлена. Съдът е извел правен извод, че няма пречка наследниците да встъпят в административното производство. На следващо място, е прието за неоснователно възражението, че неправилно посочено правно основание за придобиване на собствеността е нарушение водещо до отмяна на акта, тъй като от фактическа страна фактите са установени и спорното право се определя от съда. При установеното от фактическа и правна страна е постановено решението. Жалбата е частично основателна. Приложимата уредба се съдържа в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за приложението му. В рамките на преценката на основанията за отмяна е останал спорен въпросът какви са правата на наследниците на ползвателя Димитър Йорданов Костадинов, починал в хода на административното производство и следва ли да са налице и за тях предвидените в закона материални предпоставки за възникване и придобиване на правото на собственост по реда на § 62, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ признато с обжалваната заповед на кмета на общината. Съдът правилно е приел, че материалните предпоставки за придобиване на правото на собственост следва да са налице за ползвателя при подаване на заявлението и това не се отнася за наследниците му. Материалните предпоставки по § 61 и сл. ПЗР ППЗСППЗЗ следва да са налице при подаване на заявлението, тъй като към този момент законът ги изисква. Тези материални предпоставки са изначални и абсолютно условие за възникване на правото да се иска от административния орган издаване на административен акт със съдържание признаване на правото му да придобие собствеността върху имота. След като това административно право вече е възникнало и упражнено от ползвателя, то е годен предмет на наследяване от неговите наследници както е в настоящият случай. Поради това, те имат право при вече образувано административно производство по придобиване на собствеността да вземат участие в него и да искат издаване на заповед по реда на § 62, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ на собствено основание без да е нужно, тъй като не е предвидено в закона, и те да отговарят на изискванията по § 61 ПЗР ППЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Разширителното тълкуване на разпоредбата в случая е недопустимо, тъй като се уреждат абсолютни предпоставки за придобиване на гражданско право по административен ред, което производство е специално спрямо редовните правни способи за придобиване на право на собственост и нормата следва да се прилага точно. При тези съображения правилно е прието, че процедурата по § 62, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ следва да бъде завършена с участието на наследниците на Димитър Йорданов Константинов. При преценяване на материалните предпоставки за това обаче се установява, че на него е било учредено право на ползване върху имот земеделска земя с площ от един декар, а в заявлението си до кмета на общината той е поискал да придобие собствеността върху 900 кв. м от същия имот. В обжалваната заповед е признато право за един декар, което е в разрез с направеното искане и заповедта в тази част е незаконосъобразна. При тези съображения решението в частта с която се отхвърля жалбата за разликата над 900 кв. м е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което заповедта бъде изменена като площта на имота бъде намалена от 1 декар на 900 кв. м. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,