Решение № 4642 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8196/2015 г.

Решение № 4642 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8196/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е образувано по жалба на Мария Владимирова Василева и Донка Иванова Василева от гр. София, срещу Решение № 438 на Министерския съвет от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 6+300 и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 0 изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София. Решението се оспорва в частта му относно определеното обезщетение за недвижим имот с номер по регистър 49206.2682.43, в землището на с. Мрамор, ЕКАТТЕ 49206, Район Връбница, Община Столична, в селскостопанска територия, нива с обща площ 6 729 дка, от които отчуждени 2 752 дка, стойност на паричното обезщетение - 36 015 лева. Твърдят, че решението е издадено при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, определената цена като обезщетение за отчуждената част от имота е занижена и не съответства на пазарните цени на имоти с подобни характеристики. Ответната страна - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители вземат становище за неоснователност на жалбата. Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. В оспорената му част Решение № 438/12.06.2015 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на част от имот с идентификатор 49206.2682.43, с. Мрамор, Район Връбница, Община Столична, в селскостопанска територия, нива с обща площ 6 729 дка, от които отчуждени 2 752 дка, стойност на паричното обезщетение - 36 015 лева, собственост на жалбоподателите. Правото им на собственост се установява от представения по делото Договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти от 27.10.2010 г. От представената и приета по делото скица № Ф00052 от 13.12.2000 г. е видно, че процесният имот, част от който е предмет на отчуждаване с обжалваното решение, с адрес с. Мрамор, район Връбница, е с трайно предназначение на територията "земеделска" и начин на трайно ползване "нива". По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имот с идентификатор 49206.2682.43 съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Вещото лице е изготвило заключение по делото, съгласно което: стойността на обезщетението, определено по пазарни аналози за земеделски земи в урбанизирана територия за Район Връбница за относимия период от 02.04.2015 г. до 02.04.2014 г., възлиза на сума в размер на 39 563 лева, при ползване на всички пазарни аналози, възприети от административния орган; като един от тях, обективиран в нот. акт № 7/2014 г. е оценяван от вещото лице като предмет на обща сделка с обща цена; без сделката, обективирана в нот. акт № 100/11.12.2014 г. 25 650 лв. Съдът възприема заключението на експертизата, като мотивирано и компетентно. Същото се основава на представените от страните доказателства, удостоверяващи извършени сделки с имоти, със сходни на отчуждавания характеристики, в относимия период, определен от ЗДС. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план /ПУП/, който предвижда изграждане на национален обект, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. В случая се касае за имот попадащ в земеделска територия в границите на район Връбница, с начин на трайно ползване "нива" и именно сключените сделки с имоти със сходни характеристики в този район, в относимия период и отговарящи на изискванията на закона следва да послужат при определяне на дължимото се парично обезщетение. Съдът намира, че равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от имота на жалбоподателите възлиза на сума в размер на 39 563 лева, определена в първи вариант от заключение на експертизата, при който вариант се ползват всички установени по делото относими сделки, съобразно посочените по-горе законови критерии. Неоснователно е твърдяното от пълномощника на ответника по жалбата, че този вариант се основава на неотносим пазарен аналог - нот. акт № 100/11.12.2014 г. В този нотариален акт е обективирана покупко-продажбата на поземлен имот с идентични характеристики на отчуждавания - с начин на трайно ползване нива, в Район Връбница, Столична община. Посочените в акта ограничения при ползването не променят трайното му предназначение. При определяне на оценката в този вариант е изключена и сделка с имот, с различни от отчуждавания характеристики. Неправилно административния орган е определил обезщетение в размер от 36 015 лева, използвайки неотносим пазарен аналог, извършена сделка с имот, който не е с подобен на отчуждавания характеристики, а именно с трайно предназначение - за ниско застрояване. С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за основателна, в конкретния случай обезщетението за подлежащия на отчуждаване имот следва да бъде определено на сума в размер от 39 563 лева, на база сключени сделки в района, в който се намира и отчуждавания имот, отговарящи на критериите на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. От жалбоподателите е направено искане за присъждане на разноски по делото в размер на 2 000 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, от които 1 800 лева адвокатско възнаграждение, 200 лева внесен депозит за вещо лице. Извършването на тези разходи е установено по делото с представени платежни нареждания и договор за правна защита и съдействие от 07.01.2016 г., по който жалбоподателите са изплатили договорена сума, съгласно направеното вписване в него. В съдебно заседание ответника по жалбата на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира възражението за своевременно направено и основателно. Процесуалното представителство в случая е възникнало в хода на делото и се изразява в участие на пълномощника в две съдебни заседания в производство, чиято фактическа и правна сложност не основава направените разноски. Ето защо платеното възнаграждение в размер 1 800 лв. е прекомерно и следва да се намали до размер, съобразен с фактическата и правна сложност на делото или на сума в размер от 900 лева, трикратният размер по чл. 7, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 8 и § 1 от ДР от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се присъдят и направените разноски за изготвяне на експертиза по делото в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение