Решение № 35 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1110/2012 г.

ВКСIV гражданско отделение29.04.2013 г.докладчик т Светла Цачева

Диспозитив

ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 14205 от 16.08.2012 г., подадена от Б. Г. Н. и Д. В. Н., двамата от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение от 14.01.2010 г. по гр. д. № 644/2009 г. на Шуменски окръжен съд, потвърждаващо решение № 272 от 29.07.2009 г. по гр. д. № 2701/2008 г. на Шуменски районен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 35 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1110/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. С решение от 14.01.2010 г. по гр. д. № 644/2009 г. на Шуменски окръжен съд е потвърдено решение № 272 от 29.07.2009 г. по гр. д. № 2701/2008 г. на Шуменски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание 31, ал. 2 ЗС, предявен от Б. Г. Н. и Д. В. Н., двамата от [населено място] против В. Н. К. и В. Д. В. от [населено място] за обезщетение за ползване на коридор, присъединен към сутеренно помещение от триетажна жилищна сграда в УПИ III-296 в кв. 118 по плана на [населено място]. С молба вх. № 14205 от 16.08.2012 г., подадена от Б. Г. Н. и Д. В. Н. се иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 14.01.2010 г. по гр. д. № 644/2009 г. на Шуменски окръжен съд, потвърждаващо решение № 272 от 29.07.2009 г. по гр. д. № 2701/2008 г. на Шуменски районен съд. Поддържа се, че след постановяване на решението молителите са се снабдили с ново писмено доказателство, от съществено значение за делото - одобрен архитектурен проект на сградата в УПИ III-296 в кв. 118 по плана на [населено място], поради което молят за отмяна на влязлото в сила решение. Ответниците по молбата за отмяна В. Н. К. и В. Д. В. считат, че същата е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е неоснователна предвид следните съображения: За да постанови решението, чиято отмяна се претендира, съдът е приел, че ищците Б. и Д. Н. са собственици на първия етаж от триетажна жилищна сграда в [населено място] и избено помещение в сутеренния етаж, а ответницата В. Кумбулиева е собственик на гарсониера в сутеренния етаж от сградата. Входът за сутеренното жилище е от общото стълбище през коридор с три стъпала, който при строителството на сградата през 1969 г. е бил отделен с преграден зид с отвор за врата към жилищното помещение, каквото е било изпълнението и на останалите три етажа. Прието е, че коридорното помещение към гарсониерата е било ползвано само от ответницата, вкл. и в периода 27.04.2005 г. - 26.10.2008 г., без обаче това да е основание да бъде осъдена да заплати обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като не е установено, че коридорът е обща част по естеството си или по предназначение, за да служи за общо ползване от етажните собственици. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Шуменски окръжен съд. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Представеният към молбата за отмяна архитектурен проект съставлява ново доказателство, тъй като молителите не са могли да се снабдят с него своевременно, но документът не е от значение за изхода на спора. За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, съдът е приел, че няма доказателства коридорното помещение пред гарсониерата на ответницата да е обща част на сградата по естеството си или по предназначение. Този извод не е обусловен от обстоятелството дали коридорът е съставлявал обща част по архитектурен проект, а от доказателствата за фактическото изпълнение към момента на построяване на сградата през 1969 г., при което отделящият коридора зид е изпълнен на всеки един от етажите. Обусловен е от доказателствата, че дори и по архитектурен проект коридорът да е съставлявал част от помещение обща част на сградата, с изпълнението на строителството предназначението му е променено и тази промяна е била приета от етажните собственици преди придобиване на имота от ищците през 1997 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

2