Решение № 11988 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4332/2017 г.

Решение № 11988 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4332/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Х. И." ЕООД, гр. Ш. срещу Решение № 251 от 16.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2673/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03002716000378-091-001/16.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 282/30.08.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е обсъдил всички релевантни за спора доказателства, в резултат на което необосновано е приел, че спорните доставки не са реално извършени. Сочи, че кадровата обезпеченост на доставчика е установена както от събраните гласни доказателства, така и от справката за осигурените лица, издадена от ТД на НАП. Намира, че издаденият констативен протокол - образец 15 доказва завършването на строежа, респективно - реализирането на фактурираните услуги. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - В., чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - В. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-03002716000378-091-001/16.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 282/30.08.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В., с който на "Х. И." ЕООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за д. периоди м. 01.- м. 03.2015 г. в общ размер на 7390.40 лв. и лихви за забава в размер на 906.42 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизията органите по приходите са установили, че ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 5 бр. фактури, издадени от "Анжел проект" ЕООД, с предмет на доставките - аванс по договор за СМР, СМР и услуга с багер. Констатирали са още, че между издателя на спорните фактури и "Х. И." ЕООД е сключен договор за СМР № 1/07.01.2015 г., според Приложение № 1 към който, количествено - стойностната сметка на услугите е в по - нисък размер от фактурираните. Представени са доказателства за заплащане на две от фактурите и част от третата по банков път, а от извършената справка е установено, че към ревизираните периоди при доставчика са наети 15 лица на четири часов работен ден. Последният не е открит на заявения адрес при осъществената насрещна проверка, с оглед на което ревизиращите са приели, че не е доказана техническата и кадровата му обезпеченост за извършването на изследваните СМР. Наред с това, вписаният в ТР законен представител на дружеството - доставчик А. Б. И. е декларирал, че никога не е закупувал дружествени дялове в "Анджел проект" ЕООД и дори не знае, че е едноличен собственик на капитала му. Анализирайки събраните доказателства първоинстанционният съд е счел, че те не установяват реалното извършване на спорните доставки. Този извод е мотивиран с липсата на доказателства за чия сметка са разходваните за строителството материали, как точно е формирана цената на фактурираните СМР и кой точно ги е извършил. Решаващият състав е приел, че кадровата обезпеченост на доставчика е от определящо значение при преценката за реалното извършване на доставките, независимо от обстоятелството, че фактическото осъществяване на СМР е безспорно установено. Отчел е и обясненията на А. И., който еднозначно е заявил, че не е подписвал договора за СМР, с оглед на което е преценил, че представените приемо- предавателни протоколи не следва да бъдат кредитирани. В обобщение първоинстанционният съд е формирал извода, че фактурираните доставки не са действително осъществени от издателя на фактурите, поради което за получателя по тях не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но е необходимо прецизиране на изложените мотиви. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС и качеството на данъчнозадължено лице на получателя, включва и установяването на реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и последващото им използване за целите на извършваните от получателя облагаеми доставки. Визираните норми транспонират разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, при тълкуването на които СЕС многократно е подчертавал, че за възникването и признаването на правото на данъчен кредит е необходимо да се установи действителното извършване на доставките, по които то се претендира. СЕС разяснява, че не се допуска национална практика, съгласно която, данъчният орган отказва да признае на данъчно задълженото лице право да приспадне данъчен кредит за предоставените му услуги, поради това, че издателят на фактурите за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, разходите за услугата в счетоводната им документация са неоправдавани или в някои документи липсват подписи на посочените като доставчици лица, без да се доказва въз основа на обективни данни, че това право е упражнено с измамна цел или цел злоупотреба /С-80/11 и С-142-11, С-324/11 и С-18/13/. Тези разяснения обаче са предпоставени от преценката на националния съдия на ангажираните в конкретния спор доказателства съобразно доказателствената им сила. В частност решаващият състав обосновано не е кредитирал представените приемо - предавателни протоколи и договора за СМР, съобразявайки изричното изявление на вписания в ТР законен представител на "А. П." ЕООД, че той не е подписвал визираните частни документи. Действително, нормата на чл. 301 ТЗ предвижда, че осъществените без представителна власт действия от името на търговец се смятат за потвърдени, ако той не им се противопостави веднага след узнаването, но в случая той не само, че се е противопоставил, но и е сезирал Районната прокуратура за неправомерно изпълване на личните му данни. Съобразявайки тези релевантни обстоятелства първоинстанционният съд е формирал правилния извод, че както частичното плащане по банков път на сумите по фактурите, така и безспорното фактическо осъществяване на СМР от същия вид не доказват, че те са реализирани именно от издателя на фактурите. Независимо, че съдът не е обсъдил показанията на разпитаните свидетели, то това не е рефлектирало върху законосъобразността на крайното му заключение, че спорните доставки не са реално извършени от "А. П." ЕООД. При наличните обективни данни, че положените в приемо - предавателните протоколи и договора за СМР подписи за доставчик не са изпълнени от представляващия "А. П." ЕООД и изявлението му за липса на възникнало между страните облигационно правоотношение, следва да се приеме, че получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че спорните фактури са фиктивни и белязани с измама. Наличието на този субективен елемент на дължимо познание изключва възможността поведението на ревизираното дружество да се квалифицира като добросъвестно и е основание да се приеме, че правомерно с РА му е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до същия извод, макар и по други съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Независимо от изхода на спора и направеното искане, в полза на Дирекция "ОДОП"- В. не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждеине, тъй като ответникът по касация не е ефективно представляван от юрисконсулт. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение