Решение № 3482 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10349/2009 г.

Решение № 3482 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10349/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Съби Шидеров Събев против решение № 346 от 18.05.2009 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение по адм. дело № 774/2006 г. С него се прекратява производството по отношение на Сийка Аведисова Карахристова, Димитър Вангелов Карахристов и Валентин Вангелов Карахристов, в която част не е обжалвано, и се отхвърля жалбата му срещу заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. на Областния управител на област с административен център Варна с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 за местност "Траката", землище кв. Виница, община Варна в частта за имот № 3263 от този план. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, а от съдържанието на жалбата се извлича и необоснованост, с искане за отмяната му. Свеждат се до необоснован извод на съда, че местности "Каврашик" и "Манастира" са съседни и се припокриват, която констатация на експертизата е била оспорена от него. Поддържат се и доводи за нарушение на материални разпоредби по отношение придобиването на собствеността от ползвателя на имот № 3263 от Плана на новообразуваните имоти. Ответната страна, Областният управител на Варна взема становище чрез юрисконсулт Радостина Енева в писмен вид за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни Васил Шидеров Събев и Вихра Янкова Желязкова не се представляват и не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Решението е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, материалния закон и е обосновано поради което не се констатират сочените касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството окръжния съд е образувано по жалба от касатора срещу заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. на областния управител, издадена по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея се одобрява план на новообразувани имоти на селищно образувание местност "Траката", землище кв. Виница, общ. Варна, област Варна. Възраженията са били за незаконосъобразност, тъй като за негов бивш имот № 10573 от КП Траката от 434 кв. м. не се предвижда имот, а на ползвател се отрежда 600 кв. м., прокарва се нов път и се унищожава стар такъв, за който са отстъпили място и имотът попада в част от парцел 3263. С молба от 9.05.2006 г. жалбата се конкретизира като се поддържа, че за бившият имот, попадащ в имоти № 3263 и № 6206 от ПНИ остатъците след отреждането за ползвателите следва да бъдат предоставени на бившите собственици ако са с обща площ повече от 250 кв. м. В случая от бившия имот се придава площ към нов имот № 6206 и за прокарване на път към него като се иска отмяна на плана на новообразуваните имоти само по отношение на имот № 3263. Отделно се констатира, че в заседание, проведено на 19.10.2007 г. адвокат Янкова като пълномощник на касатора е направила уточнение по жалбата, че не възразяват и неоспорват правото на собствениците да ползват новообразуван имот № 3263, като получат полагащите им се 600 кв. м., а се оспорва заповедта като се предлага да се намалят съразмерно съседните имоти, тъй като същите имоти са предоставени на ползватели и всеки един от тях се надвишава площта която може да получи. Уточнява се, че претенцията касае имоти 3260 и твърди, че бившият имот № 10573 е разположен върху имоти № 6206 и част от имот № 3260, по голяма част от имот № 3263 и 3276 съгласно стария КП от 1956 г. При така заявена претенция съдът е разгледал по същество жалба с предмет имот № 3263 от плана на новообразуваните имоти съгласно уточнението на жалбата от 9.05.2006 г. и е установил, че с решение № 518/15.06.1998 г. на ПК Варна е признато на наследниците на Анастасия Шидерова правото на собственост в съществуващи/възстановими/ реални граници върху нива от 0.434 дка в землището на кв. Виница, местност Каврашик, имот № 10573 от КП от 1956 г. Също така е установено, че с нотариален акт от 1993 г. Вихра Янкова Желязкова е призната за собственик на имот 600 кв. м. ид. части на основание § 4а, от ПЗР на ЗСПЗЗ в местността "Манастира" имот № 163 и е записана като собственик на имот № 3263 от ПНИ въз основа на оценителен протокол, послужил и като основание за издаване на нотариалния акт. Установено е, че бившият имот на касатора от 0.434 дка попада според ПНИ в имоти № № 6206, 3263, 9620 - път и 3278. Установена е идентичност между имот № 163 по н. а. № 72/1993 г. и имот № 3263 от ПНИ както и между местностите "Манастира" и "Каврашика" които се припокриват. При установените факти съдът е извел извод за неоснователност на жалбата и като такава я е отхвърлил, а производството частично е прекратено в която част не е обжалвано. Решението в обжалваната част е правилно. Поддържаните доводи в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда за припокриване на местностите "Манастира" и "Каврашика" са неоснователни. Съдът в изводите си се е позовал на констатациите на заключението на съдебно техническа експертиза което е в смисъл, че тези местности са различни но частично се припокриват, с уточнение в съдебно заседание, че граници между тях не съществуват. Жалбоподателят е оспорил заключението с твърдения, че местностите са различни, но искане за допълнителна или тройна експертиза не е направено от него или процесуалния му представител. Поисканото удостоверение за снабдяване с друго в твърдения от него смисъл от общината е издадено, но този твърдян от него факт не е бил установен пред съда, поради което твърденията за необоснованост на изводите на съда по така събраните доказателствата не се основават на доказани факти по делото, водещи до друг извод, различен от този на съда в мотивите към обжалваното решение. В касационната жалба се поддържа нарушение на материалния закон по отношение на изводите на съда, че ползвателят, собственикът на имот № 3263 от ПНИ не е трансформирал надлежно правото на ползване в право на собственост. Такива доводи са неоснователни като неотносими към настоящия спор, тъй като се отнасят към друго административно производство, различно от настоящето. В касационната жалба липсват оплаквания на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и няма жалба против решението за прекратяване на производството, поради което няма процесуална възможност в касационното производство да се констатира с последици отмяна на решението. Такива нарушения са налице но без цитираните последици, а само за служебно отбелязване, че съдът е следвало при констатация как се идентифицира бившият имот с имотите от ПНИ да установи какви площи попадат под всеки един имот за ползватели и път и да изчисли има ли остатъци след отреждането за ползвателите, от които да се образува имот за касатора с площ не по малка от 250 кв. м. Такова искане е правено в уточнената жалба, но искането е било ограничено само до имот № 3263 от ПНИ, в хода на делото претенцията е била променена и за други имоти от ПНИ под които имота според експертизата не попада. При така формулирана жалба съдът е следвало да даде указания на жалбоподателя да я прецизира, но както се посочи тези нарушения не могат да бъдат констатирани в настоящето производство при липса на касационно оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила за които съдът не следи служебно. При изложените съображения решението като правилно в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение