Решение № 3748 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11321/2020 г.

Решение № 3748 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11321/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Хортензия 88" ЕООД – гр. Бургас, чрез процесуалния си представител адв. С. Е. срещу решение № 1123/27.08.2020 г., постановено по адм. дело № 1156/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ФК-63-0347696/01.06.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин за цветя, находящ се в гр. Бургас, ул. "Георги Сава Раковски" № 49 и стопанисван от същото дружество и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното оплакване в касационната жалба е, че към датата на издаване на процесната заповед, не е издадено наказателно постановление и не е наложена на дружеството имуществена санкция за установеното нарушение. В тази връзка счита, че в случая неправилно е приложен материалния закон – чл. 187, ал. 4 ЗДДС. На следващо място касаторът излага възражения относно липсата на мотиви в оспорения акт, което от своя страна счита за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не дава възможност за извършване на преценка дали са налице установените в закона предпоставки за налагане на принудителните административни мерки (ПАМ). Излага доводи и за несъобразяване от страна на решаващия състав при постановяване на решението с целите на ПАМ, като в тази връзка, според касатора, с оглед обстоятелството, че нарушението е довършена към момента на извършване на проверката, то запечатването на обекта не би довело до предотвратяването или преустановяването на същото. Твърди се, че липсва и преценка за съответствие на ПАМ с целта на закона и е наложена в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Оспорва изводите на първоинстанционният съд и досежно липсата на обвръзка между извършената контролна покупка от страна на приходните органи и представената от страна на дружеството фискална касова бележка. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба, с което се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Хортензия 88" ЕООД срещу цитираната по-горе заповед за налагане на ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин за цветя, находящ се в гр. Бургас, ул. "Георги Сава Раковски" № 49 и стопанисван от същото дружество и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са наложили процесната мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съдът е преценил установените факти по делото относно извършената проверка в процесния търговски обект, при която при контролна покупка от органите по приходите при плащане не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредбата. Относно възражението на жалбоподателя за липсата на издадено наказателно постановление, съдът изрично е изложил мотиви, че основанието за прилагане на ПАМ не е обвързано с административно-наказателното производство. Според съда ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС материалноправни предпоставки и в тази връзка обоснова извод, че нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС касае изпълнението на наложената ПАМ, а не нейната законосъобразност. В решението съдът е изложил съображения, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с целта на закона, като определеният срок на мярката е правилно обоснован с необходимостта от защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Във връзка с представеното от дружеството копие на фискален бон за извършена продажба на стойност 4 лв. (а не 14 лв), съдът намира, че същият не може да бъде свързан по категоричен начин с извършената контролна покупка на орхидея. Що се касае до представените в хода на проведеното съдебното заседание резолюция за освобождаване от административно-наказателна отговорност с отправяне на предупреждение от 13.07.2020 г. и резолюция за прекратяване на административно-наказателно производство от същата дата - 13.07.2020 г., то според състава първата от тях касае извършено на 27.05.2020 г. друго административно нарушение, а именно нарушаване на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., а втората извършено нарушение на дата 22.05.2020 г., като производството е прекратено именно поради несъответствие на констатациите в съставения ПИП от 27.05.2020 г. и последващия АУАН. В заключение съдът посочва, че от страна на задълженото лице не са представени каквито и да е доказателства, които да опровергаят констатацията на административния орган за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, като представените от него копие на фискален бон за 4, 00 лв., резолюция за прекратяване на административно-наказателно производство от 13.07.2020 г. и резолюция за освобождаване от административно-наказателна отговорност с отправяне на предупреждение, решаващият състав намира за ирелевантни. С оглед изложеното по-горе, първоинстанционният съд обосновава извод, че при постановяване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност. Същата е съобразена и с целта на закона, предвид което жалбата на "Хортензия 88" ЕООД е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно постановено. Материалноправните разпоредби на ЗДДС и цитираната по-горе Наредба задължават всяко лице, което извършва продажби на стоки или услуги във или от търговски обект да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от кочан. Издаването на такъв документ е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект при получаване на плащане. Неизпълнението на нормативното задължение правилно е определено от административния орган като нарушаване на държавен интерес, а в случая това означава, че дружеството не е отчитало приходи и по този начин е целяло отклонение от данъчно облагане. Безспорно установено е в конкретния случай, че при извършената контролна покупка от приходните органи на 1 бр. орхидея на стойност 14 лв., заплатена в брой от проверяващия екип, не е издаден фискален бон или касова бележка. Видно от отпечатания дневен финансов отчет контролната продажба не е отразена. Съдът правилно е установил фактическата обстановка, вкл. и установеното наличие на разлика в касовата и фактическата наличност в размер на 15 лв., което от своя страна е индиция за създадена организация в обекта при покупки на стоки да не се издават фискални касови бележки. Установяването на неиздаване на фискален бон или касова бележка при контролната покупка е доказано и жалбоподателят не е доказал положителният факт на издаването на такива задължителни документи по силата на материалноправните разпоредби на ЗДДС и Наредбата. Относно възраженията на касатора за срока на запечатването на обекта, следва да се отбележи, че определянето на срока на мярката е в дискреционната власт на административния орган и определянето му е в зависимост установената фактическа обстановка за всеки конкретен случай. Като се има предвид, че разпоредбата на чл. 186 ЗДДС определя, че максималният срок на принудителната административна мярка е 30 дни, определеното в процесната заповед запечатване е за 14 дни и е към средния, а не към максимално предвидения в закона срок. Оспореният акт съдържа конкретните обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и данните за конкретното местоположение на търговския обект, средно – дневните обороти и декларираните финансови резултати, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ е в рамките на законоустановения максимален срок, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Неоснователни са оплакванията на касатора за неспазване на принципите на съразмерност и законност съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 АПК и съдът се е съобразил с тях при преценката за законосъобразност на оспорения административен акт. Обосновани са изводите на съда, че налагането на принудителна административна мярка не е обвързано с издаването на наказателно постановление. Налагането на принудителна административна мярка не е обвързано с образуването на административнонаказателно производство. Двете производства са самостоятелни и не е налице преюдициалност на административнонаказателното производство спрямо това за налагане на принудителна административна мярка. Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Прекратяване действието на наложената мярка зависи от проявена от страната активност и изпълнение на наложената административна санкция, но посочените обстоятелства са ирелевантни при преценката за законосъобразността на заповедта за налагане на принудителната административна мярка. В тази връзка, обосновано първоинстанционният съд е приел за ирелевантни и представените от страна на задълженото лице резолюции за освобождаване от административнонаказателна отговорност с отправяне на предупреждение и за прекратяване на административнонаказателно производство. Неоснователно е и възражението на касатора досежно достигнатия от съда извод за липса на обвръзка между представения от дружеството фискален бон и извършената контролна покупка. Представения по делото касов бон с дата 27.05.2020 г. не установява процесното плащане. В касовия бон е посочена сумата от 4 лв., а не сумата от 14 лв., каквато е сумата от извършената контролна продажба, и в тази връзка изводите на съда за законосъобразност на издадената заповед за ПАМ, са правилни и обосновани. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение