Решение № 12088 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5875/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" (ОД) Велико Търново, в главна дирекция "Фискален контрол" (ГД ФК) при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Колев, против решение 1282 от 12.04.2024 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. д. 781/2023 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) 11642/07.12.2023 г. на началник отдел ОД Велико Търново в ГД ФК на ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на стопанисвания от Холидейс и Ко ЕООД търговски обект механа Чифлика, находящ се в гр. Велико Търново, площад Майка България и забрана на достъпа до него за срок от 10 (десет) дни. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до извода на първоинстанционния съд, че не е доказано извършеното нарушение, който противоречи на доказателствата по делото и показанията на свидетелите. Сочи се, че оспорената заповед не противоречи на решение на СЕС по дело С-97/21, като наложената ПАМ е мотивирана и в съответствие с принципа за съразмерност и няма основания да се смята, че преустановяването на търговска дейност в този обект на дружеството е в противоречие с Конституцията на РБ и разпоредбните на ЕКПЧ и Директива 2006/112/ЕО. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прилага се писмена защита. Ответникът - Холидейс и Ко ЕООД, чрез адв. Костадинов, изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба в депозиран по делото писмен отговор. Претендира разноски за адвокатски хонорар съгласно представен списък. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била ЗНПАМ 11642/07.12.2023 г. на началник отдел ОД Велико Търново в ГД ФК на ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на стопанисвания от Холидейс и Ко ЕООД търговски обект механа Чифлика, находяща се в гр. Велико Търново, площад Майка България и забрана на достъпа до него за срок от 10 (десет) дни, поради извършени нарушения на чл. 25, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Цитираните нарушения се изразяват в неиздаване на фискална касова бележка за извършено плащане на капаро на обща стойност 40 лв. във връзка с направена резервация, което впоследствие е върнато на проверяващите и за констатирана разлика в наличностите в касата, съпоставени с дневния отчет. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че ЗНПАМ е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Приел е, че предварително заплатената от проверяващите сума от 40 лв., която впоследствие е върната изцяло, не представлява авансово плащане, а депозиране на парични средства, гарантиращи присъствието на съответното мероприятие, поради което не е налице твърдяното от органа нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Относно второто нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. са изложени мотиви, че това нарушение, макар доказано не съответства на правното основание за налагане на ПАМ чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, тъй като цитираната норма касае единствено неиздаване на фискален бон. Допълнително съдът е приел, че изложените в заповедта мотиви относно продължителността на наложената мярка са бланкетни и в тях липсва индивидуализация във връзка със спецификите на конкретния случай, както и заповедта е издадена в противоречие с чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 от АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат за засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта. Изложени са подробни мотиви, че определената продължителност на срока от 10 дни, засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ, както и нарушава принципа на съразмерност и пропорционалност. Съдът е обсъдил и решение на СЕС по дело С-97/21, като е извел извод, че са налице данни за издаден АУАН за същото нарушение, поради което наложената принудителна мярка се явява непропорционално ограничение спрямо преследваните легитимни цели. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. сочи, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпа до обекта. В случая правилно първоинстанционният съд е стигнал до извод за недоказаност и липса на извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Видно от установената фактическа обстановка, проверяващите предварително са заплатили капаро от 40 лв. за резервация в механа Чифлика, за което им е издаден първичен счетоводен документ. На 13.10.2023 г. са посетили обекта, като са поръчали храна на обща стойност 104,70 лв., за което е издаден фискален бон, а сумата от 40 лв. за резервацията е върната на проверяващите. Следователно заплатената сума от 40 лв. не е свързана с получаване на стока или услуга, а е служела за гаранция и има характер на неустойка в случай, че резервираната маса не бъде заета. Съгласно нормата на чл. 84 от ЗДДС за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им, което в случая е сторено. В тази връзка следва да се посочи, че задължение за начисляване на ДДС възниква само при възникнало данъчно събитие за облагаема доставка или предварително плащане за облагаема доставка, като ДДС се начислява върху данъчната основа на доставката. В случая не е налице възникнало данъчно събитие и липсва задължение за издаване на фискален бон. Споделят се и изводите на съда, че ПАМ е материално незаконосъобразен по отношение на второто констатирано нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., тъй като то не съответства на правното основание на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на ПАМ, което касае неиздаване на фискален бон при облагаема доставка. Правилно първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е достигнал до извод, че запечатването на обекта и забраната на достъп до него не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а на практика се превръща в санкция, която не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели, както и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер за същото деяние и срещу същото лице. В този смисъл е и постановеното от СЕС решение по дело С-97/21, в което е посочено, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимата допълнителна тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В случая се установява, че за същото деяние е ангажирана административнонаказакателната отговорност на дружеството, като му е издадено НП 749164-F745813/11.01.2023 г., предмет на образувано АНД 129/2024 по описа на РС Велико Търново. Следователно, въз основа на един и същи факт, са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС) и като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. Изводите на съда за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването с принципа на пропорционалност изцяло съответстват на приетото от СЕС в неговото решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 (т. 47, т. 51 и т. 56). Още повече твърдяното нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е недоказано и несъставомерно. Решението на административния съд е правилно и съответно на приложимия материален закон. Същото е обстойно мотивирано и с него е даден отговор на всички, относими към спора въпроси, предвид което следва да се остави в сила. При този изход на спора ответника има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски в претендирания размер от 700 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие 138741/27.05.2024г. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,