Решение № 16826 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7927/2010 г.

Решение № 16826 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7927/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Кузман Георгиев Кузманов, от гр. Дупница, против заповед № К-4025/13.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради установяване наличието на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2, когато не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена в нарушение на материалноправните норми, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. Моли за отмяната й. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалба. Жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата настоящият състав на Върховния административен съд прие за установена следната фактическа обстановка: С влязло в сила присъда на 29.10.2001 г. Кузман Георгиев Кузманов е осъден за извършено престъпление от общ характер. На 24.03.2010 г. директорът на Областна дирекция на МВР гр. Кюстендил е направил предложение до министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР. Към административната преписка са приложени влязлата в сила присъда и свидетелство за съдимост на жалбоподателя. На 13.04.2010 г. органът по назначаването е издал оспорената заповед. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 269 от ППЗМВР. Заповедта съдържа фактическо и правно основание за издаването й, както и разпоредителна част за заплащане на дължими обезщетения. При издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В случая не е наложено дисциплинарно наказание, поради което доводите на жалбоподателя, че заповедта е издадена при изтичане на законоустановения срок за това, са неоснователни. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят е осъден за извършено престъпление от общ характер, поради което спрямо него са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" вр. чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. За Кузманов е възникнала последващата обективна невъзможност да изпълнява задълженията си като държавен служител в системата на МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР обективна невъзможност за едно лице да изпълнява задълженията си в МВР е налице, когато то е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от последващата реабилитация. Цитираната норма съдържа законови изисквания за постъпване на служба в МВР, но отсъствието на изрично изброените общи и специфични изисквания или на други условия се преценява не само при постъпване на държавна служба. Посочените изисквания следва да са налице и за назначените вече държавни служители в МВР. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради установяване наличието на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2, когато не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение, поради което се налага извода, че административния орган няма право на преценка, а действа при условията на обвързана компетентност при наличие на визираните предпоставки на чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Следователно заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми на закона. Доводите на жалбоподателя, че е реабилитиран са неотносими съм законосъобразността на оспорената заповед, тъй като изрично чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР я изключва. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - на работа в органите на МВР, предвид спецификата на работа, да работят лица, които не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер, независимо дали са реабилитирани. С оглед на изложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и с целта на закона, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ето защо жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,