Решение № 4026 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11973/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез процесуалния представител юрисконсулт Е. Миткова, против решение 6212 от 23.10.2023г., постановено по адм. дело 2082/2023г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяна на съдебния акт и за произнасяне по същество за отхвърляне на жалбата срещу оспореното решение на органа. Считат се за недоказани предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на гражданина на Руската федерация. В съдебно заседание, касаторът чрез пълномощника си, поддържа доводите и исканията в жалбата. Ответникът И. Плясухин, гражданин на Руската Федерация, чрез пълномощника си адв. Мадин, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за обосновано и правилно и прави искане да бъда оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил решение 3420/20.02.2023г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на И. Плясухин, гражданин на Руската федерация, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, като е върнал преписката на органа за ново произнасяне съгласно дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема за установено от събраните доказателства, че Плясухин, роден на [дата]. в обл. Тюмен, [населено място], Русия, гражданин на Руската Федерация, руснак по народност, [вероизповедание], неженен, отслужил редовна военна служба през 2016-2017г. като редник, е напуснал легално Русия на 04.03.2022г. в посока Република България, след като на 28.02.2022г. по негови твърдения, е получил призовка да се яви във военно окръжие, което е породило у него опасения, че ще бъде мобилизиран и изпратен да воюва. По делото е представена призовка, в заверен превод, видно от която, въз основа на указа на президента на Руската федерация за обявяване на мобилизация и решението на призивната комисия по мобилизацията, на Плясухин е наредено до 23 септември 2022г. да се яви на адрес Тюменска област, гр. Тюмен. От страна на органа е представена административната преписка, вкл. протокола от преведеното интервю с кандидата, в което същият заявява, че е напуснал страната си по произход след като е бил призован във военното окръжие и е получил информация за свои познати, които са били призовани и изпратени да воюват срещу Украйна. Приложена е и справка от дирекция Международна дейност на ДАБ при МС относно актуалната ситуация в Руската федерация с данни включително за военната служба и законодателните мерки при отклонение от същата. При горните доказателства, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че обжалваният административен акт е издаден, без да е изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, а само формално и бланкетно е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила. Отречени са като неправилни изводите на органа за отсъствие на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съдът сочи, че е налице основният елемент на фактическия състав, за да бъде прието, че следва да се предостави убежище на бежанец и хуманитарен статут на Плясухин доказателства за основателни опасения от преследване по см. на чл.8, ал.5, т.5 вр. с ал.4 от ЗУБ. Наличието на действия на преследване по отношение на кандидата е обосновано с представената призовка, която е преценена като установяваща реална възможност за мобилизиране и включване във военни действия, както и с данните в справката за актуалната ситуация в Руската федерация за обявена частична военна мобилизация, увеличени наказания за военни престъпления в Наказателния кодекс на Руската федерация и множеството граждански и административни ограничения при отказ за явяване в армията, промяната на възрастовите граници за мобилизация на резервистите. С доказателствата за горните обстоятелства, съдът е приел, че са налице хипотезите на т. 169 т. 171 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН, както и основанията за предоставяне на хуманитарен статут на Плясухин поради реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след внимателно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, административният съд е достигнал до обоснован извод, че обжалваното решение на заместник-председателя на ДАБ е незаконосъобразно. При преценка на наличните доказателствени средства, е прието за доказано, че в случая са налице основанията по чл. 8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на гражданина на Руската федерация, а формираните изводи в обратен смисъл на административния орган са отречени като необосновани и незаконосъобразни. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно Закона за убежището и бежанците, е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. Понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, е дефинирано като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 т. 3 от ЗУБ. За да се квалифицират като преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, събитията, които са претърпени или представляват заплаха, трябва да са достатъчно тежки, според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека, например живота, свободата или физическата цялост, или след преглед на всички елементи в досието се установи, че те очевидно не позволяват на лицето, което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход, и се основават на една от причините за преследване по чл. 8 от ЗУБ - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. Предвид нормативната рамка и с оглед изложените в случая данни от търсещия закрила чужд гражданин, доказани се явяват действия на преследване спрямо него по см. на чл.8, ал.5, т.5 от ЗУБ, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни и в противоречие с данните в представената от него актуална справка за ситуацията в РФ. Видно е, че Плясухин не одобрява войната в Украйна и не желае да участва във военни действия, като сочи, че възможността за него да участва против волята си във войната в Украйна не е нито хипотетична, нито абстрактна, а е съвсем реална възможност. Действително, принципното неприемане на войната и военните действия извършвани от една държава, само по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец, по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут е необходимо да бъде безспорно установено, че лицето има основателни опасения от преследване заради тях. От Плясухин не се твърди да е бил преследван в Русия поради тези свои убеждения. Същевременно обаче изпращането и получаването на призовка /повиквателна/ за явяване във военния комисариат и неявяването в указания срок, след като Плясухин е напуснал Русия, би могло да се приеме, че го излага на реална опасност от преследване. Съгласно призовката, същият е следвало да се яви до 23.09.2022г. във военния комисариат, към който момент, според справката на ДАБ за актуалната ситуация в РФ, вече е бил обнародван указът на президента на Руската федерация, който е от м.02.2022г. за преминаване на гражданите на РФ, които са в резерва, на военно обучение. В същата справка се сочи, че такъв указ е издаден и през м. май 2023г., като наред със задължението за явяване за военна подготовка на резервистите, е предвидено и наказание глоба при неявяване. Безспорно е, че Плясухин е от категорията на резервистите, тъй като е отслужил редовна военна служба, а повиквателната е документът, с който според Федералния закон от 28 май 1998г., се извършва изпълнението на военната служба/вж. т. 2 в Справката/. От друга страна, в същата Справка се цитира Указ за обявяване на частична мобилизация от 21.09.2022г., който е последван от приемане на поправки в Наказателния кодекс на РФ за засилване на отговорността за някой престъпления срещу военната служба, включително за неявяване на призованите на военно обучение от запаса, съобразно които са завишени сроковете на наказанието лишаване от свобода за действия като неизпълнение на заповед на командир, дезертьорство, нарушаване на правилата за бойно дежурство, отказ от участие във военни или бойни действия, самоволно напускане на поделение по време на мобилизация или във военно време или бойни действия и др. Извън горното, в Справката на ДАБ се сочи закон от 11.04.2023г. за създаване на цифров единен регистър на гражданите на Русия, годни за военна служба, според който призованите лица не могат да напускат Русия и трябва да се явят в съответната служа в 20-дневен срок от повикването, като се вземат временни мерки, с цел осигуряване на тяхното явяване, след които са: ограничение на правото на управление на превозни средства; ограничение на плащанията и обезщетенията и др. С оглед на изложеното и доколкото е безспорно, че Плясухин не се е явил във военния комисариат, както до посочената дата, така и до настоящия момент, спрямо него биха били приложими посочените мерки, които са ограничителни. Изложената информация в официалния документ, съставен от дирекция при касатора и събраните доказателства установяват наличие на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на кандидата, както правилно е констатирал административният съд в обжалваното решение, обосновавайки приложимостта на т. 169, т. 170 и т. 171, всички от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. От данните в подадените до ДАБ молби и в проведеното интервю с Плясухин, е видно, че той осъжда политиката на агресия срещу Украйна и войната на Русия срещу Украйна, като не желае да воюва срещу украинския народ. В този аспект, правилно съдът е приел, че същият е положил всички усилия по см. на т. 170 от Наръчника, да докаже, че военните действия, в които има вероятност да участва, противоречат на неговите действителни морални убеждения. Безспорно е също, с оглед публично известни актове на международни организации и органи, че водената от Русия война срещу Украйна е осъдена от международната общност, като противоречаща на основните правила за човешко поведение, поради множеството свидетелства за военни престъпления /например Резолюция от 19.01.2023 г. на Европейския парламент/, с което е изпълнено и изискването на т. 171 от Наръчника и за чуждия гражданин е налице реална опасност от преследване. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел за доказано, че И. Плясухин основателно се страхува от преследване в държавата си по произход, по причина неговата националност гражданин на Руската федерация, и принадлежност към определена социална група лице от мъжки пол, на възраст при която подлежи на военна служба и е призовано за явяване във военния комисариат. За него е налице преследване по см. на чл.8, ал.5, т.5 от ЗУБ, или като риск от осъществяване на такова при завръщането му в държавата по произход, с което са осъществени основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Доколкото съгласно чл. 1а, ал. 2 от ЗУБ международната закрила включва освен статут на бежанец и хуманитарен статут, съдът е обсъдил и приложението на разпоредбите на чл. 9 от ЗУБ, които регламентират този хуманитарен статут. Обосновани от събраните доказателства са изводите, че за кандидата съществува реална възможност, при завръщането си в страната по произход, да бъде мобилизиран, изпратен да се обучава и да участва във военни действия. В този смисъл са данните за укази на президента на РФ, с които се призовават руските граждани, които са в резерва да преминат на военно обучение във въоръжените сили, промените в законодателството за завишаване на наказанията във връзка с призоваването за военно обучение и при неявяване и др. Изложеното сочи на основанието "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход, които административният орган следва да прецени при ново разглеждане, както е постановил административният съд. По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното с нея съдебно решение е правилно и поради това следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода по делото, на касатора не се следват разноски, а ответникът не е предявил искане за разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение