Решение № 50219 от 23.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 801/2022 г.

Решение № 50219 от 23.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 801/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Жива Декова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. М. К., подадена чрез процесуални представители адв. А. и адв. Н., срещу решение от 15.11.2021, постановено по в. гр. д. № 1754/2020 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 19.12.2019 г. по гр. д. № 52619/2019 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от В. М. К. срещу Университет по архитектура, строителство и геодезия, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение № 670 от 11.08.2022 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от касатора процесуалноправен въпрос: "Допустим ли е косвен контрол за законосъобразност на влязъл в сила административен акт, който да бъде извършен инцидентно от съда в гражданския процес, воден между участниците в административното производство по издаването на акта?", за проверка в съответствие ли са дадените от въззивния съд разрешения с практиката на ВКС – посочените от касатора Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС и решение по гр. д. № 1131/2011 г. на ВКС, ІІ г. о. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по касационната жалба Университет по архитектура, строителство и геодезия, чрез процесуален представител адв. Г., оспорва жалбата като неоснователна по изложени съображения в писмен отговор. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от В. М. К. срещу Университет по архитектура, строителство и геодезия, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 148/11.07.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ от ректора на УАСГ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "Главен асистент", в катедра "История и теория на архитектурата", и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата от 9797,30 лв., ведно със законната лихва от 11.09.2019 г. /датата на предявяване на исковата молба/ до окончателното плащане на сумата. Установено е, че между страните е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение въз основа на конкурс, с взето решение на факултетен съвет на Архитектурен факултет, съгласно Протокол № 7/11.01.1994 г., като бил сключен и трудов договор № 225/07.02.1994 г., който е многократно изменян, като въз основа на решение на факултетен съвет на Архитектурен факултет на УАКГ, обективирано в Протокол № 3/04.12.2018 г. и с Допълнително споразумение № 283/18.12.2018 г. В. К. е преназначен от длъжност Асистент в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "Обществени сгради" на длъжност "Главен асистент" в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "История и теория на архитектурата". Ищецът притежава диплома за образование и научна степен "доктор" от Строителния факултет на УАСГ по научна специалност Организация и управление на производството /строителството/. Със Заповед № 148/11.07.2019 г. на Ректора на УАСГ, трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 15.07.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. В мотивите на заповедта е посочено, че е налице обективна невъзможност ищеца да заема академична длъжност, тъй като същият не отговарял на изисквания на чл. 18, ал. 1 ЗРАСРБ и чл. 45, ал. 1 ППЗРАСРБ. Посочено е, че обстоятелството било установено със Заповед № РД09-1784/03.07.2019 г. на Министъра на образованието и науката. Със Заповед № РД09-1784/03.07.2019 г. на Министъра на образованието и науката е отменен акта на работодателя - Допълнително споразумение № 283/18.12.2018 г. на Ректора на Университета по архитектура, с което ищецът е преназначен от длъжност Асистент в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "Обществени сгради" на длъжност "Главен асистент" в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "История и теория на архитектурата", с мотиви на заповедта, че кандидатът е допуснат до участие в конкурса за заемане на длъжността Главен асистент без да отговаря на изискването да притежава образователна и научна степен "доктор", която за специалностите от регулираните професии следва да съответства на обявения конкурс - нарушение на чл. 18, ал. 1 от ЗРАСРБ и чл. 45, ал. 1 ППЗРАСРБ. Заповед №РД09-1784/03.07.2019 г. на Министъра на образованието и науката, с която се отменя акта на работодателя - Допълнително споразумение № 283/18.12.2018 г. на Ректора на Университета по архитектура, С. И Г., с което ищецът е преназначен от длъжност Асистент в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "Обществени сгради" на длъжност "Главен асистент" в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "История и теория на архитектурата", е обжалвана от ищеца с Жалба от 19.07.2019 г. до ВАС. ВАС на 28.07.2020 г. е постановил решение по адм. д. № 4098/2020 г., с което е върнал преписката на Министъра на образованието и науката, за да се произнесе по Жалба вх. № 94-453/05.02.2019 г. Със Заповед на Министъра на образованието и науката № РД09-1810/01.09.2021 г., отново се отменя акта на работодателя - Допълнително споразумение № 283/18.12.2018 г. на Ректора на УАСГ, с което ищецът е преназначен от длъжност Асистент в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "Обществени сгради" на длъжност "Главен асистент" в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "История и теория на архитектурата", която се обжалва от В. К. с Жалба от 27.09.2021 г., приета като писмено доказателство от въззивния състав. Въззивният съд правилно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството, доколкото следва да бъде преценено наличието на предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 12 към момента на прекратяване на трудовия спор между страните и е оставил без уважение искането за спиране на УАСГ/определение в проведеното открито съдебно задесание по делото/. Въззивното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение, като счита, че преюдициален за настоящия трудов спор е спорът по административното дело за законосъобразността на заповедта на министъра на образованието и науката за отмяна на акта на ректора за заемане на академична длъжност по реда на Закона за развитието на анемичния състав на Република България /в случая и допълнително споразумение за заемане на длъжността от В. К. въз основа на проведения конкурс и избор/. Както е посочил и въззивният съд, законосъобразността на уволнението се преценява към момента на уволнението. Към момента на уволнението е отменен актът на ректора за заемане на академичната длъжност от В. К., с който успешно приключва производство за заемане на академичната длъжност "главен асистент" по ЗРАСРБ, въз основа на конкурс и избор. Заповедта на министъра на образованието и науката за отмяна на висящ конкурс, респективно на приключил конкурс /какъвто е настоящия случай/ подлежи на предварително изпълнение и обжалването на заповедта на министъра не спира изпълнението й – чл. 32, ал. 9 ЗРАСРБ. Правилно въззивният съд е приел, че за да се осъществи фактическия състав на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ следва да е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. Правилно въззивният съд е посочил, че в конкретния случай съгласно чл. 18, ал. 1 ЗРАСРБ /Изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г. / академичната длъжност "главен асистент" се заема само от лице, което отговаря на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3, съответно на изискванията по чл. 2б, ал. 5 и притежава образователната и научна степен "доктор", която за специалностите от регулираните професии съответства на обявения конкурс. С Решение № 619/31.07.2009 г. МС е приел Списък на регулираните професии в РБ, в който, в сектор 14 "професии в областта на архитектурата и строителството" фигурират като регулирани професии Архитект под т. 80 и Инжинер под т. 81 и т. 82. Следователно професията Архитект е регулирана професия по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗРАСРБ. Неправилно въззивният съд е приел, че липсата у ищеца на образователна и научна степен "доктор" към катедра "История и теория на архитектурата" за специалността Архитектура, каквато е била предвидена с обявения конкурс, е от обективен характер и не е възможно да изпълнява задълженията си по трудовия договор, респ. по Допълнително споразумение № 283/18.12.2018 г., поради което за работодателя е възникнало субективното право да прекрати договора с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ и по отношение на ищеца са осъществени материалноправните предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание. Както е посочено в решението на ВАС по жалбата срещу заповед №РД09-1784/03.07.2019 г. на Министъра на образованието и науката, с която се отменя акта на работодателя - Допълнително споразумение № 283/18.12.2018 г. на Ректора на УАСГ, с което ищецът е преназначен от длъжност Асистент в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "Обществени сгради" на длъжност "Главен асистент" в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "История и теория на архитектурата": За да осигури условия за обективно, безпристрастно и законосъобразно прилагане на национални изисквания към кандидатите за заемане на академична длъжност законодателят, с измененията на Закона за развитието на академичния състав в Република България – 2010 г., 2013 г. и Държавен вестник, бр. 30 от 03.04.2018 г., в сила от 04.05.2018 г., въведе изрични правомощия на министъра на образованието с оглед фазата от конкурсното производство, на която е установено нарушението, с оглед на субекта, който го сезира, и с оглед акта, действието или бездействието, което се твърди да е незаконосъобразно. Така, с оглед на чл. 32 ЗРАСРБ министърът осъществява контрол за законосъобразност върху приключили процедури за заемане на академична длъжност и за придобиване на научна степен. Производството има за предмет проверка за законосъобразност на вече постановен акт при проведена процедура за присъждане на научна степен или за заемане на академична длъжност – акт, с който се присъжда научна степен или възниква правоотношение за изпълнение на академична длъжност. В производството по чл. 32, ал. 1 ЗРАСРБ министърът, ако установи нарушение на законовите изисквания, може да отмени акта за възникване на правоотношението за заемане на академичната длъжност или за придобиване на образователна и научна степен. Гражданският съд не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му – чл. 17, ал. 2 ГПК /а относно валидността на административния акт влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд – чл. 302 ГПК/. Поради това въззивният съд неправилно се е занимал със законосъобразността на постановения акт при проведена процедура за заемане на академична длъжност и е изследвал дали ищецът притежава образователна и научна степен "доктор" към катедра "История и теория на архитектурата" за специалността Архитектура, каквато е била предвидена с обявения конкурс. Неправилно съдът е основал извода си за законосъбразност на уволнението на ищеца на приложеното от работодателя основание – чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ на незаконосъобразност на акта, с който възниква правоотношение за изпълнение на академична длъжност, в случая - Допълнително споразумение № 283/18.12.2018 г., вместо с отменения конкурс, който е обективен факт и сочи на обективна невъзможност служителят да изпълнява трудовите си задължения, като причините, породили тази невъзможност са непреодолими за страните, тъй като се касае за преценка на административен орган – заповед на министъра на науката и образованието, издадена във връзка с осъществяването на правомощията му по глава четвърта на ЗРАСРБ. Несъвместимостта за заемане на определените длъжности, следваща от чл. 18, ал. 1 ЗРАСРБ, води до прилагане на прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ поради липса на изрична уредба в ЗРАСРБ, ЗВО и КТ. Основанието по посочения текст от КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните, като субективното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител е упражнено законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини извън волята на страните по договора. Отмяната на акта на ректора за възникване на трудовото правоотношение за конкурсната длъжност /с подлежаща на предварително изпълнение заповед на министъра на науката и образованието, издадена във връзка с осъществяването на правомощията му по глава четвърта на ЗРАСРБ/ е обективен факт и сочи на обективна невъзможност служителят да изпълнява трудовите си задължения, като причините, породили тази невъзможност са непреодолими за страните - касае се за преценка на административен орган. Отмяната на акта на ректора за възникване на трудовото правоотношение за конкурсната длъжност прави невъзможно изпълнението на трудовите задължения на служителя и изходът от създадената по този начин невъзможност е в прекратяването на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е общо и широко формулирано. Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, които следва да бъдат посочени в заповедта за уволнение. – в случая заповедта на министъра на науката и образованието за "отмяна на акта на ректора за преназначаване № 283/18.12.2018 г. към трудов договор... ". Обективната невъзможност тук означава, че при създадената нова обстановка реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно. Причините, които са я породили, са непреодолими за и от страните, защото произтичат от източници и фактори, които са неподвластни на тяхната воля. Евентуална последваща отмяна на заповедта не прави уволнението незаконно /е без правно значение за законността на уволнението/, тъй като законността на уволнението се оценява с оглед наличието на съответното основание за уволнение към момента на извършване на уволнението, а не с оглед настъпилите впоследствие обстоятелства /така р. 1694-2004 г. на ВКС, ІІІг. о., р. 1694/2004 г. на ВКС, ІІІ г. о. /. Предвид изложеното, крайният извод на въззивния съд за законосъобразност на уволнението на приложеното от работодателя основание – по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, е правилен, поради което въззивното решение за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение