Решение № 6059 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13041/2009 г.

Решение № 6059 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13041/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК , във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП и на Снежанка Михайлова Илиева от гр. Пловдив срещу Решение № 1083 от 29.07.2009 г. по адм. д. № 2269/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, четиринадесети състав. С първата касационна жалба се атакува решението в частта му, с която Ревизионен акт № 160800937 от 5.09.2008 г. издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция гр. Пловдив, потвърден с Решение № 766 от 31.10.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП е бил отменен, в частта му, с която на Снежанка Михайлова Илиева от гр. Пловдив са определени задължения за ДОО за периода 1.10.2000 г. - 31.12.2000 г. и за периода 1.01.2001 г. - 31.12.2001 г. в размер на 734.86 лв. и 1059.40 лв. лихва, както и вноски за фонд "Здравно осигуряване" за периода м. 10 - м. 12.2000 г. и м. 1. до м. 11.2001 г., ведно с лихвата. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С втората касационна жалба се атакува съдебният акт в частта му, с която жалбата е била отхвърлена. Оплакванията са за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Последните са постъпили в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадени са от надлежни страни и процесуално са допустими, а разгледани по същество са основателни. Видно от ревизионен акт № 160800937 от 5.09.2008 г. на главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив ревизионният период обхваща 1.10.2000 г. до 31.10.2007 г. и съдържа следните задължения: вноски за ДОО, вноски за здравно осигуряване, вноски за ДЗПО за универсален пенсионен фонд, вноски за ДЗПО за професионален пенсионен фонд и вноски за ГВРС при несъстоятелност. С Решение № 766 от 31.10.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП цитираният данъчен орган е признал за погасени по давност установените осигурителни вноски за ДОО за периода 1.10.2000 г. до 31.12.2002 г. в размер на главници 1387.66 лв. и лихви 1899.15 лв. и установени осигурителни вноски за здравно осигуряване за периода 1.10.2000 г. 31.12.2001 г. в размер на главници 154.08 лв. и 118.76 лв. лихви. Признавайки за погасени по давност по малки суми от тези, които е признал данъчния орган и отразявайки ги в диспозитива на решението съдът е нарушил правилото да не влошава процесуалното положение на обжалващия. Освен това съдът изобщо не е съобразил, че във връзка с давността данъчният орган се е позовал на заповед за възлагане на ревизия от 23.05.2008 г., като е приел както спиране, така и прекъсване на давността при условията на чл. 172 ДОПК - виж стр. 5 от Решение № 766 от 31.10.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Административният орган обаче не е изложил никакви мотиви от кой момент счита че давността е спряна и към кой момент е прекъсната. В мотивите към обжалваното съдебно решение е посочен като начален момент на спиране на давността заповед за възлагане на ревизия от 28.12.2007 г. Заповед за възлагане на ревизия от тази дата липсва. Такава има от 20.12.2007 г. Не са обсъдени резултатите от тази ревизия, които са в смисъл, че ревизионните актове са били отменени при обжалването им по административен ред. Липсват каквито и да са мотиви дали е налице прекъсване на давността, респ. спиране и към кой момент е станало това. Съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК, ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. Касае да обстоятелства, които касаят както размера на главниците, така и този на лихвите. По първоначалното дело е било безспорно установено, че д-р Снежанка Илиева е упражнявала трудова дейност по свободна професия от 1.10.2000 г., а от 19.02.2003 г. - като едноличен търговец. Основанието й за социално осигуряване е чл. 4, ал. 3, т. 1, респ. т. 2 КСО, а за здравното осигуряване чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. Съгласно чл. 6, ал. 7, т. 1 КСО осигурителните вноски за лицата, регистрирани като упражняващи трудова дейност като свободна професия или едноличен търговец са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. С оглед на давностните срокове трябва да се има пред вид момента, от който те са станали изискуеми. Съгласно чл. 7, ал. 3 КСО за авансовите вноски за сметка на самоосигуряващите се лица това е 10-то число на месеца, следващ този за който се дължат. Окончателният размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица се определя на основание чл. 9, ал. 6 /ред. 31.12.2001 г./ КСО и чл. 6, ал. 8 КСО, след 1.01.2002 г., и е с оглед годишната данъчна декларация по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.). За вноските върху окончателния размер на осигурителния доход срокът е 30-дневен от датата на подаване на данъчната декларация за съответната година - чл. 2, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Годишната данъчна декларация по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. е подадена на 26.03.2003 г., т. е. срокът за внасяне на годишната осигурителна вноска е 26.04.2003 г. От тогава започва да тече 5-годишния давностен срок по чл. 115, ал. 1 КСО и той изтича на 26.04.2007 г. Съдът не е изложил никакви аргументи защо е приел, че вземанията за ДОО за 2002 г. не са погасени по давност, въпреки че приема, че давността се прекъсва на 28.12.2007 г. В ЗЗО липсват разпоредби, които да определят как тече погасителната давност за здравноосигурителните вноски. По своя характер те представляват държавни публични вземания по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 ДПК (отм.). В тази връзка приложима е нормата на чл. 140 ДПК, действащ до 1.12. 2005 г. Съгласно този текст тези задължения се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1.01. на годината следваща годината, през която е трябвало да се плати публичното задължение. В тази връзка неправилно е пресмятането на давностния срок с оглед момента на подаване на годишната данъчна декларация за 2001 г. Към съдебният акт липсват мотиви относно задълженията за здравноосигурителни вноски за 2002 г. след като се приема, че давността се прекъсва на 28.12.2007 г. Изчисленията на данъчния орган по отношение на давността също са неправилни, тъй като са свързани с момента на подаване на годишната данъчна декларация. Освен това в мотивите към съдебния акт е отразено, че за м. януари и февруари 2001 г. са внесени сумите за ДОО, докато в ревизионен акт № 160800937 от 5.09.2008 г. на главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив изрично е записано, че липсват платежни документи удостоверяващи плащането на спорните суми. По изложените съображения обжалваното решение се отменя като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Давностните срокове трябва да бъдат изчислени съгласно посочените в настоящите мотиви правни норми. Съображенията на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно института на погасителната давност не се споделят от настоящия тричленен състав на ВАС. Съгласно чл. 109, ал. 1 ДОПК не се образува производство, когато са изтекли пет години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. След като в ревизионен акт № 160800937 от 5.09.2008 г. на главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив са включени и вземания, които са погасени по давност, в тази му част ревизионния акт е издаден при наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и незаконосъобразно е бил потвърден с Решение № 766 от 31.10.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП в тази му част. Действително субективното право не се е погасило, тъй като ако независимо от изтичане на давностния срок длъжника осъществи плащане, то не би било недължимо. Но се е погасило правото на кредитора да иска принудително осъществяване на своето право, погасило се е правото му на иск, правото да се търси защита на нарушеното субективно материално право. Следователно погасителната давност може да бъде определена като право на длъжника да погаси с волеизявление пред компетентен държавен орган за защита правото на иск или правото на принудително изпълнение поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Не се споделя и тезата на касаторката Снежанка Михайлова Илиева от гр. Пловдив, че процесните задължения засягат правото й на собственост. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. Освен за данъците и таксите, неотменно право на гражданите е да плащат и осигурителните вноски, които са установени със закон. Основанието за социално осигуряване на Илиева е чл. 4, ал. 3, т. 1, респ. т. 2 КСО, а за здравното осигуряване - чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. Задължението за плащането на вноските за социално осигуряване и за здравно осигуряване кореспондират в правото на обществено осигуряване и на здравно осигуряване, прогласени в чл. 51, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 от Конституцията. Съгласно чл. 14 ДОПК задължени са: 1. физическите и юридическите лица, които са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски; 2. са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски; отговарят за задължението на тези лица. Задължението за плащане на осигурителни вноски е лично. Според чл. 16, ал. 1 ДОПК задължено лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК е лице, което в предвидените от закона случаи има задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок. Счетоводителката Величка Драгиева не е от кръга на тези лица, тъй като задължението й не произтича от закон. По изложените в настоящите мотиви съображения обжалваното решение се отменя, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - гр. Пловдив. Разноски не се присъждат предвид предстоящето разясняване на спора от фактическа страна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,