Решение № 15978 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12048/2010 г.

Решение № 15978 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12048/2010 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Пенчев Пенев от гр. Ловеч чрез процесуалния му представител адв. Мариана Василева, против решение № 121 от 13.08.2010 г., постановено по адм. дело № 90 от 2010 г. по описа на Административния съд - Ловеч. Развити са доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР - Ловеч, чрез юрк. Радослав Радков в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от страна с право на жалба по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срока по чл. 211, ал. 1 от същия, поради което е процесуално допустима. Преценявайки по същество касационните доводи Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата Иван Пенчев Пенев от гр. Ловеч срещу заповед № 260 от 12.04.2010 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Ловеч, издадена на основание чл. 226, ал. 2, т. 1 ЗМВР във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР. С оспорената заповед на инспектор Иван Пенчев Пенев - е било наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от три месеца" с предупреждение, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежкото дисциплинарно наказание. Нарушението, за което е бил наказан, е за неправомерно поведение, изразяващо се в грубо и арогантно отношение към Лиляна Христова на 13.03.2010 г. Последната била свидетел по делото, което се водело между служителя и бившата му съпруга. Съдът е приел, че фактическите основания съответстват на визираната в заповедта правна норма, че нарушението е установено и процедурата по налагане на наказанието е проведена съобразно административно производствените правилата, разписани в закона и правилника за приложение на ЗМВР. Изложени са доводи, че жалбоподателят се е държал грубо и арогантно, като спор по това няма. Съдът е приел, че в хода на административното производство дисциплинарното нарушение е установено по време и място и правилно е квалифицирано като такова. Крайният извод на съда, обусловил обжалвания резултат, е за наличие на правното основание, посочено в заповедта за дисциплинарно наказание - чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР, във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 4 ППЗМВР. Правилно съдът е извел извод, че не е нарушена формата на административния акт и специално изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за посочване на фактическите и правни основания за издаване на заповедта. От съдържанието на оспорената заповед се установява, че са посочени фактическите обстоятелства, свързани с обосноваване на налагането на наказанието от фактическа страна. Спазено е и изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, определяща реквизитите на заповедта и подробно са описани време, място и обстоятелства на извършеното. Посочването на чл. 226, ал. 2, т. 1 от ЗМВР вместо ал. 1, т. 2 правилно е прието като техническа грешка при изписване на номера на алинеята в текста. Освен това, административният орган се е позовал на чл. 226, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР, съдържаща деянието, за което се налага писмено предупреждение. Съдът обосновано е извел извод, че такова поведение е описано и в обстоятелствената част на заповедта, поради което не е налице неспазване на формата на акта, което да води до засягане правото на защита. Следва да бъде споделен и изводът на първоинстанционния съд, че наказващият орган е спазил законовата процедура за налагане на наказанието. Законодателят е уредил изчерпателно и подробно административната процедура за налагане на дисциплинарно наказание, когато има данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227 от ЗМВР, за което задължително се налага "дисциплинарно уволнение". Липсва подробно регламентирана процедура, която административно наказващият орган да спазва за налагане по-леки дисциплинарни наказания. Разпоредбата обаче на чл. 229 от ЗМВР е обща и се прилага за всички дисциплинарни производства. Съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и чл. 251, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на служителя да се защити пред административния орган като даде обяснения относно всички вменени му дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. Настоящият съдебен състав приема, че в случая такива обяснения с оглед дисциплинарното производство са докладната записка от 29.03.2010 г., в която е посочил, че се е запознал със съдържанието на жалбата на бившата си съпруга Анита Денчева и обясненията към нея и след това възражението, което е дал Иван Пенчев с дата 1.04.2010 г. Обсъдени са всички доводи, направени от жалбоподателя, включително и възражението, че един от свидетелите не е бил в България, което съдът е отхвърлил с оглед липсата на доказателства за този факт. Следователно не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и всички доводи на страните са обсъдени, както и доказателствата, събрани в хода на производството. При проведеното дисциплинарно производство е установено извършването на нарушението и Административният съд - Ловеч правилно е преценил, че от събраните по делото доказателства се подкрепят изводите на дисциплинарно наказващия орган за съставомерността на нарушението. С касационната жалба не се представиха други доказателства, които да доведат до промяна на установената фактическа обстановка по делото. Така представените доводи и оплаквания в касационната жалба са били предмет на първоинстанционното съдебно решение. Изложените в тази насока мотиви се споделят и от Върховния административен съд. Поради това сочените оплаквания на касационния жалбоподател за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон са неоснователни. Като е възприел установената фактическа обстановка и е обсъдил събраните доказателства, съдът е извел законосъобразни изводи, поради което решението му е правилно и обосновано. Спазена е разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР и правилно е преценена тежестта на нарушението. Правният извод за неоснователност на жалбата се споделя от касационната инстанция и не се нуждае от допълване. По изложените съображения, Върховният административен съд в състав на трето отделение счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение, предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,