Решение № 12589 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8319/2016 г.

Решение № 12589 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8319/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "Д. А." ООД - гр. С. против Решение № 3761/2.06.2016 г., постановено по адм. дело № 2586/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 22221415001952-091-001/16.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 224/11.02.2016 г., поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 611/15.04.2016 г., издадени от директора на Дирекция "ОДОП" - С. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. На първо место, касатора твърди, че в нарушения на съдопроизводствените правила съдът е постановил съдебния си акт в деня, когато по делото са били депозирани писмени бележки от страна на жалбоподателя и без да вземе предвид последните, както и че съдът е приел в мотивите на съдебния си акт установена данъчна измама без в самото ревизионно производство да е имало подобни твърдения. На второ място, касаторът счита, че в нарушение на материалния закон съдът приема, че представените от жалбоподателя договори и фактури не са достатъчни писмени доказателства за установяване реалност на доставките, поради което неправилно е приел за законосъобразен отказа на приходната администрация за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт, в обжалваната му част, да бъде отменен. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Станчева оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение на АССГ, както и присъди в полза на дирекцията разноски за касационната производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество - за неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил Ревизионен акт (РА) № 22221415001952-091-001/16.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 224/11.02.2016 г., поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 611/15.04.2016 г., издадени от директора на Дирекция "ОДОП" - С., с която на "Д. А." ООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 5 100 лева по пет броя фактури, издадени от "Авицена 9000" ЕООД и в размер на 2 065 лева по една фактура, издадена от "Авто трак" ЕООД, както и увеличен финансовия резултат на дружеството по ЗКПО за 2012 г. и 2013 г. със стойността по фактурите, за които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, издадени от "Авицена 9000" ЕООД и "Авто трак" ЕООД. С обжалваното в настоящото производство решение, АССГ е отхвърлил жалбата на "Д. А." ООД срещу обжалвания РА и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. разноски за първоинстанционното производство в размер на 688 лева. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост в частта по ЗДДС, АССГ е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство писмени доказателства - фактури, договори и копие от рекламни материали, въз основа на които приел, че правилно е отказано правото на данъчен кредит по петте фактури, издадени от "Авицена 9000" ЕООД и една фактура, издадена от "Авто трак" ЕООД, доколкото при липса на доказателства за извършване и предаване на фактурираните услуги, реалността на фактурираните услуги не се установява, както и поради липса на доказателства за индивидуализация на предмета на доставките по процесните фактури. В частта по ЗКПО, съдът приел, че доколкото не се установява реалност на доставките по посочените фактури, правилно е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи по тези фактури, поради което законосъобразно е установено и задължението за корпоративен данък. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилност на решението, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото и при постановяване на съдебния акт. Не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, обявяването на съдебния акт на датата, на която са постъпили писмените бележки от страна на жалбоподателя, тъй като е спазена разпоредбата на чл. 172 от АПК, съдебния акт да е постановен след като е приключило разглеждането на делото. В случая, разглеждането на делото е приключило на 26.05.2016 г., а съдебния акт е постановен на 2.06.2016 г., поради което не е допуснато твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила. Обстоятелството, че съдебния акт е постановен на датата, на която жалбоподателят е депозирал допълнителни писмени бележки по делото - 2.06.2016 г. не представлява нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като с оглед естеството на писмените бележки, същите не въвеждат нови фактически твърдения и основания за оспорване, а от друга страна на основание чл. 168 от АПК, първоинстанционния съд е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а не само посочените от оспорващия в жалбата му. Не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, приетото в мотивите на съдебното решение заключение на съда, че в конкретния случай, издаването на фактурите не доказва реално извършване на услуги, поради което са налице обективни данни за наличие на данъчна измама по смисъла, приет в решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 на СЕС. Касаторът твърди, че такова нарушение е налице, тъй като за първи път в решението на АССГ се приема наличие на данни за данъчна измама, при липса на такива твърдения, направени от приходната администрация в хода на ревизионното производство. Напротив, видно от издадения РА и решението на директора на дирекция "ОДОП", правото на данъчен кредит на ревизираното лице е отказано именно поради липса на реалност на фактурираните доставки на услуги, с което още в хода на ревизията е прието, че процесните фактури не отразяват реални доставки на услуги. Факта, че в мотивите на оспореното решение съдът се позовава на приложима за случая практика на СЕС, която не е цитирана от приходната администрация не означава, че първоинстанционния съд е въвел нови фактически твърдения или утежнил положението на ревизираното лице. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на АССГ за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по петте фактури, издадени от "Авицена 9000" ЕООД с предмет: изработване на рекламни материали по договор № 28/1.11.2013 г., доплащане по този договор, публикации и ПР материали в списание "Здраве и Бизнес", участие в списание "Здраве и Бизнес", участие в семинар и тиймбилдинг, както и по фактурата, издадена от "А. Т." ЕООД с предмет: дизайн и изработка на билборд винил, спорен момент е налице ли е реалност на доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки. Както правилно е приел първоинстанционният съд, наличието на издадена фактури и счетоводното им отразяване при получателя не доказва, че доставките на стоки и услуги са били извършени. Обосновано АССГ е приел, че представените по делото фактури, договори за услуги и копие от флаери и рекламни материали не доказват реални доставки на услуги, при липса на доказателства за извършване и предаване на фактурираните услуги. Обосновано съдът е приел, че от представените по делото копие от флаери и рекламни материали не може да се приеме за доказан факта, че същите са изработени и предадени от сочения доставчик, доколкото по делото е установено, че за същите данъчни периоди, същите услуги са фактурирани към ревизираното лице и от други доставчици. На следващо место, настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че представените фактури и договори за услуги не съдържат релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. В случая, не само процесните фактури, не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията, но такава информация не се съдържа и в представените от ревизираното лице договори за услуги, а други доказателства, които да индивидуализират престацията като съпътстващи доставката документи безспорно по делото не са събрани. С. Р. от 8.05.2013 г. по дело С-271/12, постановено от СЕС по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. По аргумент на по-силното основание, след като не само фактурата, но и представените към нея доказателства не съдържат допълнителна информация за конкретизация на престацията, това обосновава законосъобразния отказ на данъчните органи на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. След като е достигнал до същите правни изводи за законосъобразност на РА, в тази му част, съдът е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон. В частта по ЗКПО, правилно съдът е приел, че доколкото не се установява реалност на доставките по посочените фактури, правилно е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи по тези фактури, поради което законосъобразно е установено и задължението за корпоративен данък. Настоящата инстанция счита, че не следва да преповтаря мотивите на АССГ, в тази им част, тъй като от една страна изцяло ги споделя, а от друга страна липсват конкретни твърдения за неправилност при касационното оспорване на решението в тази му част. По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото, а на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответната Дирекция "ОДОП" - С. следва да се присъдят разноски за юрисконсулт и за касационното производство в размер на 688 лева, определени на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение