Решение № 6447 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9506/2017 г.

Решение № 6447 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9506/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. Георгиев от [населено място] чрез адв. И. Меледжиева срещу решение № 4712 от 13.07.2017 г., постановено по адм. дело № 5669 от 2017 г. по описа на Административния съд – София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение на бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът П. Георгиев не се явява. Представлява се от адв. И. Меледжиева, която поддържа касационната жалба, представя доказателства, а по същество твърди основателност на жалбата, съответно – неправилност на атакуваното съдебно решение по съображения, подробно развити в представени по делото писмени бележки. Ответникът по касационната жалба, кметът на район "Красна поляна" при СО, редовно призован, не се явява. Представлява се от юриск. Диканарова, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила по съображения, изложени в депозиран от доверителя й писмен отговор на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение АС - София град в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на П. Георгиев от [населено място] срещу заповед № РКП17- РД56-131 от 12.05.2017 г. на кмета на район "Красна поляна" - СО, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от НРУУРОЖТСО е прекратено наемното правоотношение, възникнало от Заповед № ЖН 04-73 от 19.11.1998 г. на кмета на район "Красна поляна" за настаняване на П. Георгиев и членовете на домакинството му в общинско жилище, находящо се в [населено място], [адрес], състоящ се от две стаи, кухня-бокс и обслужващи помещения. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че атакуваната заповед съставлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен по закон административен орган и при спазване на изискуемите административнопроизводствени правила. Административното производство по издаването й е отпочнало с уведомление до П. Георгиев, връчено му в хипотезата на отказ да получи уведомлението. Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59 от АПК и също е връчена при отказ – обстоятелство, което процесуалният представител на жалбоподателя не бил оспорил в становището си по същество. Неподписването на известието за дължими суми и на оспорваната заповед от страна на жалбоподателя според съда не съставляват порочни процесуални действия на администрацията, от които да са настъпили неблагоприятни последици за оспорващия. Заповедта според АССГ е издадена и при спазване на приложимите материалноправни разпоредби – по делото безспорно се установява, че процесното жилище е общинска собственост; в него са настанени под наем П. Георгиев и членовете на семейството му, за дълъг период от време наемателят не е изпълнявал задълженията си за заплащане на наемната цена и консумативите по ползване на общинското жилище- обстоятелства, неопровергани от жалбоподателя в хода на съдебното дирене. Не са представени доказателства за каквито и да било плащания на установените като дължими суми и в хода на съдебното производство пред АССГ. По горните съображения АССГ е отхвърлил жалбата на П. Георгиев от [населено място] срещу заповед № РКП17- РД56-131 от 12.05.2017 г. на кмета на район "Красна поляна" - СО с произтичащите от това правни последици. Решението на АССГ е неправилно. Неправилен е изводът на АССГ, че, макар постановен от компетентен административен орган, обжалваният административен акт е издаден и в съответствие с административнопроизводствените правила. Безспорно атакуваната заповед съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 1 от АПК. Същата заповед обаче е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в следното: На първо място – уведомлението за отпочване на административното производство по издаване на атакуваната заповед по см. на чл. 26 от АПК не е съобщено валидно на адресата му, доколкото по делото е представено копие на уведомителното писмо, връчено на П. Георгиев при условията на отказ, оформен чрез подписите на двама служители в общинската администрация – способ, неуреден като форма на валидно връчване по смисъла на специалната разпоредба на чл. 61 от АПК / в действащата към датата на оформяне на отказа върху уведомлението дата редакция /. Специалните разпоредби на АПК не предвиждат форма на връчване на административен акт чрез подписа на двама свидетели, удостоверяващи валиден отказ от получаване на уведомлението от адресата му. Разпоредбата на чл. 144 от АПК не препраща субсидиарно към ГПК по отношение връчване на административни актове, а – още по-малко – към уведомления по чл. 26 от АПК по отпочване на административната процедура по издаването им, доколкото систематичното място на чл. 144 от АПК е в Дял Трети "Производства пред съд", каквото не е производството по чл. 26 от АПК и по издаване на оспорвания административен акт. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че, дори да се приеме, че уведомлението по чл. 26 /АПК е съобщено своевременно на адресата му / каквото не е становището на настоящата съдебна инстанция/, то и в този случай е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на административния акт, тъй като с уведомителното писмо / евентуално връчено на П. Георгиев на 6.05.2017 г. – л. 16 по адм. д. № 5403/2017/АССГ/ на П. Георгиев е даден 14-дневен срок за заплащане на дължимите от него суми за наем и консумативи, а оспорената заповед № РКП17- РД56-131 от 12.05.2017 г. на кмета на район "Красна поляна" - СО е издадена на 12.05.2017 г. – т. е. преди изтичането на дадения от самия административен орган 14-дневен срок за плащане на сумите, дължими от жалбоподателя. Обстоятелството, че в рамките на първоинстанционното съдебно производство не са представени доказателства за заплащане на тези суми – изцяло или частично, не могат да санират и валидират извършения от административния орган процесуален пропуск, изразяващ се в издаване на административния акт преди изтичане на дадения от него самия срок за доброволно уреждане и плащане на дължимите суми. Обжалваната заповед е издадена и в противоречие с действащите материалноправни разпоредби. Правилно АССГ е заключил, че по делото са налице две от изискуемите материалноправни предпоставки за постановяване на издадената заповед - двустайното жилище съставлява общинска собственост и П. Георгиев, ведно с многобройното си семейство, е валидно настанен под наем в него. Недоказана по делото остава следващата, кумулативно необходима по закон предпоставка за прекратяване наемните правоотношения на жалбоподателя и семейството му с кмета на район "Красна поляна"- СО, а именно: дължимостта на цитираните в представената по делото от служителите на ответника справка за дължими наемни вноски и консумативи за периода: 1.01.2012 г. - 2.05.2017 г. От представената по делото справка, макар и неоспорена от жалбоподателя, не става ясно дали същата се отнася само за дължими наемни вноски или и за консумативи, съответно – ако се отнася и до дължими консумативи- на база какви първични данни, изготвени от кого същите са определени. На следващо място – по делото е представено писмо от 2008 г., изходящо от кмета на район "Красна поляна", адресирано до кмета на район "Триадица", от което е видно че административният орган, издал оспорената в настоящото производство заповед, заявява, че още през 2007 г. процесният апартамент в резултат на пожар, случил се през 2007 г., е необитаем, поради което като такъв за него не би следвало да се начисляват нито наемна цена, нито консумативи. Въпреки това, видно от представената в административната преписка справка за дължими суми, явяваща се едновременно с това основание за постановяване на обжалваната заповед, всички посочени като дължими суми са формирани след 1.01.2012 г. – т. е. след като апартаментът по твърдения на самия административен орган е станал необитаем. Представените за първи път в касационното производство споразумение от 10.08.2018 г., Заповед № РА-20-36/17.08.2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" и Протоколи № 1 и 2, съответно от 21.09.2018 г. и 8.10.2018 г. като издадени много след постановяване на обжалваната заповед, не могат да се вземат предвид предвид императивната разпоредба на чл. 220 от АПК, забраняваща на касационната инстанция установяването на нови факти, несвързани с касационните основания. С оглед гореизложеното касационната жалба е основателна, а обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което по жалба на П. Георгиев от [населено място] да отмени Заповед № РКП17- РД56-131/12.05.2017 г. на кмета на район "Красна поляна" - СО. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,