Решение № 11881 от 22.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4076/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Директорът на дирекция Местни данъци и такси при община Сливен, чрез пълномощника си ст. експерт А. Очкова обжалва решение 9/16.02.2021 г. на Административен съд Сливен, постановено по адм. дело 365/2020 г., с което е отменен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК АУ000903-1/30.06.2020 г. на началник отдел КСМДТ при дирекция Местни данъци и такси в община Сливен. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, съдът е излязъл извън правомощията си по чл. 168, ал.1 АПК, като е обсъждал данъчната основа и размера на определените задължения, при наличието на изрично изявление от страна на жалбоподателя, че не оспорва задълженията по размер, а само основанието, на което са определени. Твърди, че мотивите за приложение на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ са изложени от горестоящия орган. По отношение на таксата битови отпадъци поддържа, че е дължима, тъй като е доказано престирането на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от насрещната страна. Ответникът СД Берко 90 Берковски и сие, град Котел, чрез адв. Л. Дякова оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Сливен е бил Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК АУ000903-1/30.06.2020 г. на началник отдел КСМДТ при дирекция Местни данъци и такси в община Сливен, с който на СД Берко 90 Берковски и сие, град Котел са установени задължения по ЗМДТ за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2019 година в общ размер на 4 531.05 лева и съответните лихви в общ размер на 382.64 лева. За да отмени оспореният административен акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон, както и при липса на мотиви. От фактическа страна съдът е установил, че СД Берко 90 Берковски и сие е собственик на недвижим имот, представляващ жилищна сграда на четири етажа с обекти за стопанска дейност, изградена в УПИ VII-5739, 5740 в кв. 292 по плана на град Сливен с административен адрес ул. Д. Добротич 28 и ул. Железни врата 10. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че за строежа на сградата са съставени следните актове: Акт обр. 14/10.05.2012 г. за приемане на конструкцията за строеж Жилищна сграда на четири етажа с обекти за стопанска дейност, съставен от проектант конструктор, технически ръководител и строителен надзор част конструктивна със заключение, че конструктивните елементи на строежа са изпълнени в съответствие с одобрените проекти и промените, предписани от проектанта в заповедната книга. Носещата конструкция на строежа е в състояние да понесе по време на следващото изпълнение на СМР, както и експлоатацията му, всички постоянни, временни и особени натоварвания, съгласно проекта и действащата нормативна уредба и се разрешава изпълнение на довършителни работи. Констативен протокол (КП) от 11.04.2018 г. съставен от гл. специалисти в дирекция Устройство на територията при община Сливен, с който на основание чл. 181, ал. 2 от ЗУТ е удостоверено, че жилищната сграда е завършена напълно и предстои въвеждане в експлоатация. Според този протокол за довършване остава външна декоративна мазилка върху положена напълно топлоизолация на партерен етаж, вътрешна мазилка на търговските обекти и вертикална планировка на сградата. С констативен протокол от 27.03.2019 г. и констативен протокол от 05.05.2020 г. на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ е удостоверено, че сградата е напълно завършена и предстои въвеждане в експлоатация. На 28.02.2020 г. дружеството подало декларация по чл. 14, ал. 2 ЗМДТ за новопостроена сграда, завършена в груб строеж, с административен адрес гр. Сливен, ул. Железни врати 10, като приложило акт обр. 14/10.05.2012 г. и констативния протокол от 27.03.2019 г. Сградата е въведена в експлоатация с удостоверение 84/15.05.2020 г. На 19.06.2020 г. дружеството е подало декларации по чл. 14, ал. 1, 4, 5 и 6 ЗМДТ. Актът по чл.107, ал. 3 ДОПК е обжалван по административен ред пред директора на дирекция Местни данъци и такси при община Сливен, който в решението си е приел, че задълженията са определени за новопостроена сграда в хипотезата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, изградена в груб строеж на 10.05.2012 г. съгласно акт обр. 14 за приемане на конструкция. Съдът в обжалваното съдебно решение е приел, че този извод е в противоречие с материалния закон. В мотивите си е посочил, че нормата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ установява изключение от общото правило на ал. 1 за облагане на новопостроени сгради, като предвижда, че данъкът върху недвижимите имоти се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно в едногодишен срок от съставяне на констативния акт по чл. 176, ал.1 от ЗУТ, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване. Според съда акт обр. 14 не може да удостовери етапа на строителство груб строеж съгласно чл. 7, т.14 от Наредба 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство. По аргумент от чл. 181, ал. 2 от ЗУТ и легалната дефиниция на понятието груб строеж, дадена в § 5, т. 46 от ЗУТ е приел, че такова удостоверително съдържание може да има само констативен протокол съставен от компетентни служители на общинската администрация. В конкретния случай според съда са налице доказателства, удостоверяващи етапи на въведената в експлоатация сграда. В тази връзка съдът се е позовал на изискването на чл. 15, ал. 7 ЗМДТ и е приел, че за нуждите на прилагането на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, следва да се установи моментът на удостоверяване на изградения груб строеж с протокол съставен от натоварени с такива правомощия длъжностни лица служители на общинската администрация. В случая първият констативен протокол, съставен на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ е от 11.04.2018 г., а акт обр. 15 съставляващ констативен акт по чл. 176, ал.1 ЗУТ е от 10.04.2020 г. Липсват предвидените в закона данни, които да удостоверят кога строежът е достигнал ниво груб строеж, доколкото общинската администрация не е съставил надлежен протокол за това. Според съда неправилно горестоящият административен орган е приел, че представеният протокол обр. 14/10.05.2012 г. удостоверява реализация на груб строеж, тъй като законът изисква и вменява компетентност за такива установявания на друг орган, различен от комисията, приемаща акт обр. 14 и друга форма на акта констативен протокол. С тези мотиви съдът е приел, че задълженията за ДНИ са определени в нарушение на материалния закон. По отношение на задълженията за ТБО съдът е посочил, че актът не съдържа каквито и да било мотиви за данъчната оценка и за всяка от предвидените в чл. 62 услуги, което препятства съдебния контрол за законосъобразност в тази част. Решението е правилно постановено. Основният спор по делото е относно облагането с ДНИ на новопостроена сграда, собственост на СД Берко 90 Берковски и сие в хипотезата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ. Правилно съдът е приел, че в чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г. е предвидено изключение от общото правило за облагане с ДНИ на новопостроени сгради преди завършването им по смисъла на чл. 15, ал. 3 от ЗМДТ, установено с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на ЗУТ. Предвидено е, че данъкът върху недвижимите имоти се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно в едногодишен срок от съставяне на констативния акт по чл. 176, ал.1 от ЗУТ, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване. Като установено в закона изключение, нормата следва да се тълкува стриктно. Съгласно чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ в приложимата за 2019 г. редакция завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 2 ЗУТ. Обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт от служители на общината. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото, съдът е приел, че в конкретния случай обстоятелствата по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ не са установени с констативен протокол от служители на община Сливен съгласно чл. 15, ал. 7 ЗМДТ. Първият констативен протокол, с който се удостоверява завършване на сградата в груб строеж на основание чл. 181, ал. 2 от ЗУТ е от 11.04.2018 г., а констативният акт по чл. 176, ал.1 ЗУТ е от 10.04.2020 г., поради което към момента на въвеждане на сградата в експлоатация на 15.05.2020 г. предвидените в чл. 15, ал. 5 ЗМДТ срокове не са изтекли. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че приложеният по делото акт обр. 14 от 10.05. 2012 г. удостоверява изграждането на сградата в груб строеж по смисъла на §5, т. 46 от ЗУТ. Първоинстанционният съд е дал обоснован отговор на това възражение, като се е аргументирал със съдържанието на този акт за строителство, регламентирано в чл.7, т.14 от Наредба 3/2003 г., както и с чл. 15, ал. 7 ЗМДТ, според която норма компетентността за удостоверяване на обстоятелствата по ал. 5 е на други органи, с други вид акт - констативен протокол. Недължимостта на ДНИ за 2019 г. на основание чл. 15, ал. 5 ЗМДТ обосновава незаконосъобразност и на определените задължения за ТБО за същия недвижим имот на основание чл. 64, ал.1 във връзка с чл. 11 ЗМДТ. Следва да бъдат споделени и съображенията на първоинстанционния закон за липса на мотиви в акта, който съдържа само размера на задълженията. В решението на директора на дирекция МДТ при община Сливен са изложени конкретни данни за начина на определяне на таксата само за част от имотите, които не изпълняват изискването за мотиви. Изчисляването на задълженията с помощта на софтуер, ползван в администрацията, не освобождава административния орган от задължението да мотивира издадения акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е излязъл извън пределите на съдебния контрол по чл. 168, ал.1 АПК. Съдът не е обвързан от доводите на страните и в рамките на искането за отмяна на акта изцяло, с което е сезиран, законосъобразно е извършил преценката за законосъобразност на оспорения административен акт на всички законови основания. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора следва да се присъдят разноски на ответника по касация в размер на 400 лева, платено в брой адвокатско възнаграждение за защита в касационното производство по договор от 01.10.2021 г. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на платените от насрещната страна разноски за адвокатска защита, е неоснователно с оглед обжалвания материален интерес и съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,