Решение № 14991 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1922/2010 г.

Решение № 14991 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1922/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Държавната комисия по хазарта /ДКХ/ със седалище град София, против решение от 11.12.2009 г., постановено по адм. дело № 6008/2009 г. на Административен съд София-град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Дилот" ЕАД със седалище град София, чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С решението на АС София - град е отменил решение № 1546/31.07.2009 г. на Държавната комисия по хазарта /ДКХ/, с което е отказано на жалбоподателя да бъде издадено разрешение за организиране на играта "Златен шанс 5 от 55" за срок от пет години, на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 4 и чл. 19, ал. 3 от Закона за хазарта /ЗХ/, поради факта, че заявителят е подал изисканите допълнителни документи след изтичане на 30-дневния срок, определен в закона. Установено е било по делото, че с влязло в сила решение по адм. дело № 8859/2007 г. на Върховния административен съд е оставено в сила решение по адм. дело № 605/2007 г. на състав на СГС е отменено решение № 104/30.01.2007 г. на ДКХ с което, на основание чл. 18, ал. 1, т. 9, 11 и 12 и ал. 4, във вр. с чл. 20, ал. 4 от ЗХ е отказано да се издаде разрешение на "Дилот" ЕАД, София за организиране на лото играта "Златен шанс 5 от 55" за срок от 5 години като незаконосъобразно и преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне. В изпълнение на съдебното решение ДКХ с писмо № 272/13.02.2009 г. е уведомила жалбоподателя, че съдебните решения са получени в комисията и предвид изтичане на срока на част от документите, съдържащи се в подадените искания за организиране на хазартни игри, същите следва да бъдат актуализирани. В писмото е посочено, че при представяне на актуализираните документи комисията ще се произнесе съобразно решението на ВАС в най-кратък срок". Цитираното писмо е изпратено на адреса на адв. Саздов и е получено на неговия адрес на 18.02.2009 г., а не на адреса на седалището на жалбоподателя. "Дилот" ЕАД е депозирало писмо с вх. № 2682/22.04.2009 г., с което е изпратило изисканите документи до ДКХ. С оспореното пред АССГ решение ДКХ е отказала издаването на разрешение на "Дилот" ЕАД, поради представянето на документите след изтичане на 30 -дневния срок по по чл. 19, ал. 3 от ЗХ. Като е обсъдил всички относими към спора доказателства АССГ е изложил мотиви за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, като постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че адв. Саздов е имал адвокатски пълномощия само до момента на приключване на съдебното производство по оспорване на първоначалния отказ, но към преписката липсват доказателства той да е бил упълномощен от търговското дружество да го представлява и при новото разглеждане на заявлението пред ДКХ. Поради това е прието, че след като търговското дружество не е било уведомено на адреса си на управление за изискващите се от него документи, 30-дневният срок не е започнал да тече и поради това документите са представени в срок. Касационната инстанция намира така постановено решение за правилно, поради липса на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неоснователен е наведеният довод, във връзка с неспазването на чл. 19, ал. 3 от ЗХ от страна на жалбоподателя, поради което правилно АССГ е приел наличие на нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Разпоредбата на на чл. 19, ал. 3 от ЗХ предвижда, че "когато представените документи са непълни или не отговарят на задължителните изисквания, или е необходима допълнителна информация, в 14-дневен срок от получаване на писменото искане държавната комисия уведомява искателя и му определя 30-дневен срок от получаване на уведомлението за отстраняване на нередовностите или представяне на допълнителна информация". В случай на неизпълнение на това задължение в така определения срок по ал. 3, ДКХ отказва да издаде исканото разрешение - ал. 4 на чл. 19 от ЗХ. Следователно отказът да бъде издадено разрешение представлява санкция за неизпълнението на задължението на искателя в срока по ал. 3. В случая обаче не са били налице предпоставките на чл. 19, ал. 3 от ЗХ, тъй като задълженията на административния орган произтичат от изпълнение на влязло в сила съдебно решение, в мотивите на което са дадени задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, като са обсъдени всички представени документи от искателя пред административния орган. Поради това той е бил длъжен да изпълни указанията на съда и фактът, че поради отмяна на първоначалния му отказ са изтекли сроковете на валидност на представените документи, води до извода, че органът не може да черпи права от собственото си виновно неизпълнение (в случая забавяне на изпълнението на съдебното решение една година). С оглед на това разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗХ е неприложима и органът няма право да прилага предвидения срок по отношение на искателя при наличие на собствена забава. Освен това са правилно изводите на АССГ, че писмото с изисканите документи не е било изпратено на адреса на управление на търговското дружество - заявител, а на неговия адвокат, който в тази фаза на административното производство не е имал пълномощие да представлява дружеството и да приема съобщения и книжа за него. Неоснователно и е оплакването в касационната жалба, че непроизнасянето на административният орган в срока по чл. 58, ал. 1 от АПК, се смята за мълчалив отказ, срокът на който се започнал да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение. Както по изложените по-горе съображения, че не се касае за първоначално произнасяне на административния орган по направено искане, а е налице задължение на административния орган за изпълнение на влязло в сила решение, е неприложима разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК. Издаването на административният акт е задължение на административния орган, произтичащо от задължителната сила на указанията на съдебната инстанция, които органът не е изпълнил в разумни срокове, като е прехвърлил изпълнението на задълженията си на заявителя. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,