Решение № 11152 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7614/2015 г.

Решение № 11152 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7614/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на П. Г. П. от гр. Д. против заповед рег. № 8121К-1395/21.04.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не му е осигурено право на защита в административното производство и не му е дадена възможност да представи обяснения, а също твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби. Моли заповедта да бъде отменена. Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез юрк. М. оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Ж. П. работи като полицейски инспектор VI степен в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" към Районно управление "Полиция"-Д. до прекратяване на служебното му правоотношение като държавен служител от министъра на вътрешните работи. Във връзка с постъпили предварителни данни в предложение с рег. № 26237/9.10.2014 г. по описа на Областна дирекция на МВР Х. за възникнал скандал на 4.10.2014 г. в гр. Д. между полицейския служител и П. К. И. от гр. Д., представител на ПП "ГЕРБ" за 29 многомандатен избирателен район, в рамките на който скандал е установено, че Петров е употребил алкохол, като техническото средство отчита 1,67 промила, е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство (№ 8121Н-2189/15.10.2015 г.) е определена и комисия за дисциплинарно-разследващ орган. От събраните от комисията доказателства, приобщени в административната преписка и обективирани в обобщена справка УРИ: 272р-4555/12.03.2015 г. е установено, че на 04.10.2014 г. в 17.03 ч. в гр. Д., в ОУ "А. К." по време на изпълнение на служебните си задължения като охрана на изборна секция № 11, съгласно план-разстановка рег. № ЯД-27434/18.09.2014 г. П. П. е в нетрезво състояние, като извършената проверка с "Д. А. 7510" с фабричен № ARBA0057 техническото средство отчита 1, 67 промила алкохол в издишания въздух от служителя. Деянието му става обществено достояние чрез статиите във вестниците "Х. М." и "Т.", от 8.10.2014 г. и от 9.10.2014 г. с което е уронен престижа на службата. При тези данни комисията приема, че извършеното от Петров деяние виновно нарушава т. 19 и т. 27 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г., задължаващи държавният служител да пази доброто име на институцията, която представлява, и при изпълнение на служебните си задължения държавният служител не трябва да е употребил алкохол и не трябва да бъде под въздействието на наркотично или друго упойващо вещество, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Тези действия комисията квалифицира като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), поради което предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" (обобщена справка рег. № УРИ272р-4555/12.03.2015 г., становище 4717/13.03.2015 г.). Петров е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, като поради временната му нетрудоспособност са издадени последователни заповеди за удължаване на срока за провеждане на дисциплинарното производство със заповеди с№ № 8121К-2655/18.11.2014 г., 8121К-3012/16.12.2014 г., 8121К-208/5.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Съобразно правилата на административната процедура (чл. 207) служителят се запознава своевременно с материалите от проверката и с обобщената справка, видно от саморъчното отбелязване от жалбоподателя върху нея на 12.03.2015 г. В срока по чл. 207, ал. 10 ЗМВР служителят възразява писмено срещу материалите от дисциплинарното производство. Възраженията му са адресирани до дисциплинарно-наказващия орган. Видно от отбелязването върху тях, министърът на вътрешните работи се запознава с обясненията на 13.03.2015 г. На 21.04.2015 г., в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед рег. № ЧР-03-40/25.08.2015 г., с която приема, че на 4.10.2014 г. в 17.03ч. в гр. Д., в ОУ "А. К." по време на изпълнение на служебните си задължения като охрана на изборна секция № 11, съгласно план-разстановка рег. № ЯД-27434/18.09.2014 г. П. П. е в нетрезво състояние, като извършената проверка с "Д. А. 7510" с фабричен № ARBA0057 техническото средство отчита 1, 67 промила алкохол в издишания въздух от служителя. Деянието му става обществено достояние чрез статиите във вестниците "Х. М." и "Т.", от 8.10.2014 г. и от 9.10.2014 г. с което е уронен престижа на службата и квалифицира поведението на служителя като тежки нарушения на служебната дисциплина съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, ((деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), и налага на служителя дисциплинарно наказание "уволнение". При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, ал. 1 ЗМВР орган и при спазване изискванията за форма. В съответствие с нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР в заповедта са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Факти, описващи, извършеното от жалбоподателя се съдържат и в представената обобщена справка, както и в останалите, цитирани в заповедта и предхождащи издаването й документи с резултатите от проверката на дисциплинарно разследващия орган. Обсъдени са писмените обяснения и възражения на служителя. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 207 от ЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. Последният провежда производство, в което изяснява фактите и събира доказателства за установяване на нарушенията съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР (снети са обяснения от служители на РУП-Д., от кмета на община Д.). Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. П. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата, предвидени в чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Възражението на жалбоподателя за допуснати при постановяване на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила е неоснователно. Служителят е уведомен за образуваното против него дисциплинарно производство, уведомяван е и за всички останали процесуални действия на дисциплинарно-разследващия орган. Възползвал се е от правото по закон след запознаване с обобщената справка да даде писмени обяснения пред дисциплинарно-наказващия орган-министърът на вътрешните работи. По този начин изискванията на закона са изпълнени и на П. е осигурена възможност за участие в дисциплинарното производство по избран от него начин. В тази връзка неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя за нарушаване на правото на защита в административното производство. Неоснователно е и възражението за липса на мотиви в оспорената заповед. Както е посочено по-горе заповедта е издадена в изискуемата форма, съдържаща всички реквизити, посочени в закона, с изложени съображения от министъра на вътрешните работи, обуславящи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Поради изложеното настоящият състав приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната отмяна. Процедурата по налагане на наказание е спазена, правото на участие на жалбоподателя в дисциплинарното производство е осигурено, представени са възражения, обсъдени в акта. Ето защо доводът на жалбоподателя за нарушение на правото му защита е неоснователен. В подкрепа на това заключение е и обстоятелството, че доказателства, опровергаващи установеното в административното производство от страна на жалбоподателя не са ангажирани и пред съда в проведеното открито заседание. При постановяване на оспорената заповед са спазени и материалноправните предпоставки, предвидени в закона за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание. Безспорно са установени фактите и обстоятелствата, доказващи нарушаването на служебната дисциплина и обуславящи налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. В случая изпълнението на служебните задължения от П. в нетрезво състояние, станало обществено достояние е в противоречие с етичните правила, установени за държавните служители от МВР. Това несъмнено води до уронване престижа на институцията и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила, с което се уронва престижа на службата. С издаване на оспорената заповед се постига и предвиденият от законодателя резултат - да се отстранят от държавна служба в РУП-Д. служители, чийто нравствени качества не съответстват на изискванията за осъществяваната от управлението дейност. Поради това следва да се приеме, че оспорената заповед е в съответствие и с целта на закона. По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което жалбата на П. Г. П. срещу заповед рег. № 8121К-1395/21.04.2015 г. на министъра на вътрешните работи като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 400.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,