Решение № 301 от 20.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1649/2011 г.

Решение № 301 от 20.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1649/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Главният прокурор на Република България на основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 422, ал. 1, т. 5, чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е направил искане за възобновяване на внохд № 3342/09 г. на Софийския градски съд, отмяна на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В детайли, прокурорът оспорва законността на въззивния състав, дейността на последния по доказателствата, както и това, че мотивите на съдебния акт са вътрешно противоречиви. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа направеното искане.

Защитникът на осъдения изразява становище за основателност на направеното искане.

За да се произнесе ВКС, I-во наказателно отделение взе предвид следното:

С присъда по нохд № 15547/06 г. Районният съд-гр. София осъдил подсъдимия Д. И. И. на основание чл. 198, ал. 1, във връзка с чл. 18, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 НК на три години лишаване от свобода с отлагане на изпълнението на наказанието за срок от пет години, като го оправдал по първоначалното обвинение по чл. 20, ал. 2 НК - да е извършил деянието в съучастие с Р. К. Б..

С решение от 19.02.2010 г., постановено по внохд № 3342/09 г., образувано по жалба на подсъдимия, СГС изменил посочената присъда като намалил размерите на наказанието лишаване от свобода - от три на една година, и на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК - от пет на три години. В останалата част присъдата на СРС е потвърдена.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, I-во наказателно отделение установи:

Искането е допустимо и основателно.

При разглеждане на делото е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила - това по чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК, което предопределя отмяна по реда на възобновяването на оспореното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Данните по делото дават основание за следните констатации:

• с решение по т. 30 от протокол № 3 от 19.01.2010 г. Висшият съдебен съвет на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт е освободил Е. Е. С. от заеманата длъжност "младши съдия" в Софийски градски съд, считано от 28.02.2010 г.

• в описната книга за въззивни наказателни дела е обективирано, че атакуваното решение на СГС е постановено на 4.08.2010 г., като в нарушение на чл. 340, ал. 2 НПК това обстоятелство не е съобщено писмено на страните по делото.

Очевидно е, че С., като чл. на въззивния съдебен състав, няма как да е взел участие при постановяване на решението, близо шест месеца след освобождаването му от заеманата длъжност, с което е нарушен изричния регламент по чл. 28, ал. 2 НПК.

Данните, произтичащи от приложените по делото четири съобщения по реда на чл. 340, ал. 2 НПК от дата 17.02.2011 г., както и тези от датирането на цитираното по-горе въззивно решение, задълбочават проблема относно законността на съдебния състав, без да дават възможност за друг изход на делото, различен от указания вече.

Останалите възражения, развити в искането на главния прокурор, при така установеното, следва да получат убедителен отговор при новото разглеждане на делото.

Ръководен от изложеното на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, I-во наказателно отделение