Решение № 13789 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9892/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. П. А. от гр. Хисар, подадена чрез пълномощника адв. Стефанова, срещу решение 4609 от 22.05.2024 г., постановено по адм. дело 508/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 8121К-1122/01.02.2024 г. на министъра на вътрешните работи и е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост на съдебния акт. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени оспорената заповед, а в условията на евентуалност върнато делото за ново разглеждане, както и се присъдят направените по делото съдебни разноски. Ответникът министър на вътрешните работи, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Бучкова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от П. А., против заповед 8121К-1122/01.02.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 4 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за заеманата от него длъжност полицейски инспектор V степен в сектор Охранителна полиция към Второ районно управление /РУ/ при Областна дирекция /ОД/ на МВР Пловдив. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган в рамките на законоустановения срок по чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, както и при спазване на изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съдът е приел също така, че заповедта е постановено и при липсата на допуснати нарушения на административно-производствените правила и спазена процедура по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, както и спазено изискване по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Прието е от съда още, че по делото се установява, че жалбоподателят държи на нерегистрирана флаш памет класифицирана информация, която информация е копие на унищожена класифицирана информация /криптирана информация по СРС/, както и че тази информация е придобита от него без да е спазен редът за завеждане на секретните документи в РУ гр. Хисаря. С оглед на това съдът приема, че служителят е извършел нарушение по чл. 102, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация /ППЗЗКИ/, представляващо запис /всъщност презапис/ на класифицирана информация на нерегистриран предварително на отчет носител, с което е нарушена и забраната по чл. 102, т. 6 от ППЗЗКИ. Според съда в случая несъмнено е установено копиране /размножаване/ на класифицирана информация, което съставлява действие, водещо до нарушаване на защитата на класифицираната информация по смисъла на легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на ЗЗКИ, тъй като флаш паметта, в която класифицираната информация се съдържа, очевидно не се съхранява в съответствие с изискванията на ЗЗКИ и ППЗЗКИ. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че е налице действие, нарушаващо правилата за защита на класифицирана информация, довело до нерегламентиран достъп по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, поради което оспорената по делото заповед е издадена при наличието на фактическо основание за това /изрично посочено в заповедта/ и съответно без противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗМВР, ЗЗКИ и ППЗЗКИ. Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, изразяваща се в нетърпимост към всяко тежко нарушение на служебната дисциплина. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал до верен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържанието по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Правилно съдът приема също така, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на установените сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства е видно също така, че дисциплинарното производство е проведено и в съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР и чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР - оспорващият е запознат с образуваното срещу него дисциплинарно производство, предоставена му е възможност да направи възражения и да даде писмени обяснения, запознал се е с резултатите от проверката в обобщената справка, следователно не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и не се установяват по делото сочените в касационната жалба нарушения. В тази връзка следва да се има предвид по отношение на сочените от касатора нарушения при провеждане на дисциплинарното производство, в това число и извършен преглед на веществени доказателства и съставянето на констативни протоколи, че дисциплинарното производство не съставлява досъдебно такова и за него редът по НПК е неприложим. Неоснователни се явяват и възраженията на касатора за нарушено право на защита в хода на дисциплинарното производство, поради незапознаването му с част от материалите по дисциплинарната преписка, доколкото видно от приложения по делото приемно предавателен протокол от 23.10.2023 г., жалбоподателят се е възползвал от правото си по чл. 207, ал. 8, т. 1 и т. 2, предл. трето от ЗМВР, както и са му били предоставени по искане на адв. Аврамов материалите, събрани в хода на дисциплинарното производство. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че за едно и също деяние прокуратурата е прекратила воденото срещу П. А. досъдебно производство, а министърът на вътрешните работи го наказва дисциплинарно. В случая дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено на основание чл. 203, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, а не на основание чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР /осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност/. Дисциплинарната отговорност на касатора е ангажирана за неизпълнение на служебните задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 101, ал. 1 и чл. 102, т. 2, т. 3 и т. 6 от ППЗЗКИ, довели до нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация. В тази връзка нормата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР изрично визира, че дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР има самостоятелен характер и е независима от "друг вид отговорност" за същото деяние. Поради това дисциплинарната отговорност е различна от наказателната и служителят може да бъде санкциониран дисциплинарно, независимо от наличието или не на данни за извършено престъпление. Ирелевантни по отношение реализирането на дисциплинарната отговорност в случая са установяванията и изводите, съдържащи се Постановлението за частично прекратяване и спиране на наказателното производство от 06.06.2024 г. на Районна прокуратура - Пловдив, постановено по досъдебно производство 297/2023 г. Обосновано административният съд е приел също така, че описаните в оспорената пред него заповед факти са осъществени и доказани, както и правилно е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение и тълкуване на материалния закон при ангажиране на отговорността по чл. 203, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства безспорно се установяват описаните от дисциплинарно-наказващия орган нарушения, а именно че служителят А. държи на нерегистрирана флаш памет класифицирана информация, която представлява копие на унищожена класифицирана информация криптирана информация, придобита при експлоатация на СРС, която и информация е придобита от служителя без да е спазен редът за завеждане на секретни документи в РУ - Хисаря. Това поведение на служителя законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР неизпълнение на служебните задължения във връзка с правилата за защита на класифицираната информация, произтичащи от разпоредбите на 101, ал. 1 и чл. 102, т. 2, т. 3 и т. 6 от ППЗЗКИ, както обосновано е приел и административният съд. Извършените от касатора действия безспорно сочат на нерегламентиран достъп до класифицирана информация по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗЗКИ и е основание действията му да се квалифицират като тежко нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание чл. 203, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. В тази връзка следва да се има предвид, че обстоятелството, че в хода на производството пред административния орган и пред съда не е установено, че извършеното от касационния жалбоподател е довело до узнаването на тази информация от лице, което няма съответното разрешение или потвърждение за това, както и до последици, свързани с нейното разгласяване, злоупотреба, промяна, увреждане, предоставяне или унищожаване, не води до извод за липса на нарушение, доколкото в цитираната разпоредба са дадени няколко хипотези, в които се осъществява нерегламентиран достъп и узнаването от трето лице, както и разгласяването и злоупотребата с нея, не е елемент на всички. В случая дисциплинарно-наказващият орган твърди, че е налице хипотезата по изречение първо от цитираната разпоредба всякакви други действия, водещи до нарушаване на защитата й, като от доказателствата по делото е безспорно, че описаните в заповедта действия на служителя А. са такива, които са довели до нарушаване на защитата на тази информация. Поради това настоящата инстанция приема, че действията на служителя правилно са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, обосноваващи за дисциплинарно-наказващия орган, действащ при условията на обвързана компетентност, налагане на най-тежкото наказание, а доводите на касатора, че не е допуснал описаното нарушение, следва да се приемат за неоснователни. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Тежестта на доказване е разпределена от съда съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като за попълване на делото с доказателства на страните са дадени изрични указания. Решението е постановено след обсъждане съобразно чл. 171, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 39, ал. 1 от АПК, на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводи и възражения на страните, а изводите на съда за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя са мотивирани. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,