Решение № 12242 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5894/2015 г.

Решение № 12242 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5894/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Стойчев Костов от гр. Варна, чрез адв. Пламен Танев срещу решение № 586 от 16 март 2015 г., постановено по адм. дело № 3301/2014 г., по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт № 031401479 от 30 юни 2014 г., издаден от органи по проходите при ТД на НАП гр. Варна, офис Търговище, в частта, в която е потвърден с решение № 539 от 26 септември 2014 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при ЦУ на НАП и за ревизираното лице са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и е осъден жалбоподателят да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 409, 00 (четиристотин и девет) лева. Излага оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - по арг. на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно не е признал разходи на стойност 5 076,14 лева, осъществени от Димитър Генчев Димитров от гр. Провадия по силата на предварителен договор за покупко-продажба от 20 февруари 2007 г. за покупка на МПС, представляващ лека автомобил с марка "Мерцедес" С 400 ЦДИ, установени с протокол от 21 януари 2008 г., а е счел, че същите са осъществени от Александър Стойчев Костов. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че разходите са направени от него, поради факта, че всички приложени по делото фактури са подписани от лицето, заплатило разходите по ремонта на процесния автомобил, поради което е поискал да бъде назначена съдебно-графологична експертиза, чрез която да се установи, че подписът на фактурите е положен от Димитър Генчев Димитров и моли последният да бъде допуснат по разпит, в качеството му на свидетел, който да отговори на въпроса дали той е заплатил разходите по ремонта на превозното средство. Прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него съдът се произнесе с решението по същество на спора. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" гр. Варна не изразява становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Варна се е развило по жалба на Александър Стойчев Костов от гр. Варна против решение № 539 от 26 септември 2014 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта с която е потвърден ревизионен акт № 031401479 от 30 юни 2014 г., издаден от органи по проходите при ТД на НАП гр. Варна, офис Търговище, с който са му определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчния период 2007 г., в размер на 2 192,79 лв. - главница и 1 517,06 лв. - лихва и за 2008 г. - 407,77 лв. - главница и 1 737,67 лв. - лихва, всичко в размер на 4 338,23 лв. Досежно частта, касаеща периода за 2009 г. и 2010 г. жалбоподателят в съдебно заседание от 21 януари 2015 г. на Административен съд Варна, проведено по делото е изразил становище, че не оттегля жалбата си против ревизионния акт за тези два периода. Съдът като е взел предвид заявеното от процесуалния представител на Александър Стойчев Костов, на осн. чл. 159, т. 4 от АПК, е оставил без разглеждане жалбата му в тази част и е прекратил производството по делото в тази му част. Протоколното определение не е обжалвано и е влязло в законна сила. След като първоинстанционният съд е определил периода и сумата, която оспорва Александър Стойчев Костов като неправилно установени задължения от органите по приходите, е отхвърлил жалбата му. В подкрепа е изложил мотиви, че жалбоподателят не е оборил изводите, изложени в ревизионния акт досежно твърдените от него фактите, че ревизиращият орган не е признал като разход, платената от него сума, възлизаща на стойност 5 076,14 лева, представляваща плащания по девет броя фактури, издадени от "Балкан Стар Аутомотив" ЕООД за ремонт на лек автомобил с марка "Мерцедес" С 400 ЦДИ. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. В хода на ревизионното производство, образувано по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от 01 януари 2007 г. до 31 декември 2010 г., е постъпило придружително писмо от "Балкан Стар Аутомотив" ЕООД, с което е предоставил на органа исканите документи, във връзка със започналата ревизия на Александър Стойчев Костов - девет броя фактури с № 3030002739 от 03 септември 2007 г., № 3030002740 от 03 юли 2007 г., № 3040001998 от 05 септември 2007 г., № 3030003044 от 25 септември 2007 г., № 3040002142 от 25 септември 2007 г., № 3040002326 от 16 октомври 2007 г., № 3040002402 от 24 октомври 2007 г., № 3040002528 от 07 ноември 2007 г., № 3040002585 от 04 ноември 2007 г. и ксероксни копия от касовите бележки за извършените плащания в брой по изброените фактури във връзка с ремонтни дейности на лек автомобил с марка "Мерцедес" С 400 ЦДИ. След издаване на ревизионния доклад са постъпили писмени обяснения от ревизираното лице, в които заявява, че разходите от 5 076,14 лв. са направени от Димитър Генчев Димитров, въз основа на сключен между двете лица предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 20 февруари 2007 г. и протокол към процесния предварителен договор за покупко-продажба от 21 януари 2008 г., с който страните в изпълнение на т. 3 от предварителния договор са се уговорили, че купувачът е заплатил разходи за ремонт и поддръжка на автомобила в размер на 5 076,14 лв. Ревизираното лице е закупило процесния автомобил с договор от 30 януари 2007 г., а на 21 януари 2008 г. го е продал с окончателен договор на Димитър Генчев Димитров, като договора е оформен с нотариална заверка на подписите. Съдът е приел, че жалбоподателят Александър Стойчев Костов не е доказал наличието на основанието и действително извършено плащане от купувача Димитър Генчев Димитров, преди прехвърляне правото на собствеността върху моторното превозно средство. Решението е правилно. Изложените в касационната жалба оплаквания по същество се свеждат до възпроизвеждане на фактите и констатациите в РА и в решението на директора на дирекция "ОДОП" гр. Варна, като излага тезата, че разходите по ремонта на процесния лек автомобил са направени не от него, а от купувача Димитър Генчев Димитров. С касационната жалба е направено искане за назначаване на съдебно-графологична експертиза, както и да бъде допуснат до разпит един свидетел, за да се установи кой е заплатил разходите по фактурите. В съдебно заседание от 13 октомври 2015 г. съдът се е произнесъл и е оставил без уважение исканията. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че съгласно чл. 220 от АПК, пред касационната инстанция е утвърден принципът на забрана на нови фактически установявания, като Върховният административен съд следи за валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, но въз основа на изрично установени от първата инстанция факти, а пред нея касаторът не е предявил тези доказателствени искания. В чл. 124, ал. 2 от ДОПК е посочен и начинът на разпределяне на доказателствената тежест в съдебно-административния процес, която пада в тежест на ревизираното лице да обори констатациите на ревизионния акт. За това и установените данъчни задължения по ЗДДФЛ се считат за верни до доказване на противното. Главният извод на административния съд в тази насока е, че жалбоподателят не е доказал възраженията си, а констатациите на РА се ползват с обвързваща доказателствена сила. Правилно съдът е приел, че сумата от 5 076,14 лв., платена за ремонтни дейности по лекия автомобил, не следва да се признае за разход и съответно да се включи към парични поток, въз основа на който е формирана данъчната основа за периода 2007 г. - 2008 г. В случая, както правилно е приела и инстанцията по същество, позоваването на предварителния договор за прехвърляне на собствеността и владението върху процесното моторно средство не доказват факта, че Димитър Генчев Димитров (купувачът) е извършил действително плащанията по деветте фактури за ремонта преди прехвърлянето на МПС с окончателния договор от 21 август 2008 г. Ревизираното лице се е позовало само на частни свидетелстващи документи, в това число предварителният договор и протоколът, съставен към него, които не се ползват с доказателствена материална сила, поради което правилно съдът е приел, че не могат да бъдат противопоставени на факта, че плащането на разходите по ремонта на автомобила е извършен от Димитър Генчев Димитров, а не от касатора. При съдебното обжалване доказателства за установяване на авторство и достоверност на представените частни документи не са представени и по този начин ревизираното лице не опровергава с всички допустими доказателства и доказателствени средства по ДОПК верността на констатациите на ревизионния акт и по този начин не е оборил презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, да установи, че за ревизирания период сумата от 5 076,14 лв. следва да се включи в данъчната основа и следователно да установи твърдяното от него превишаване на определения му дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и обоснованост, чрез извършена от съда съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Следователно атакуваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,