Решение № 4727 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12174/2010 г.

Решение № 4727 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12174/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 1431/07.07.2010 г., постановено по административно дело № 1707/2009 г., Административен съд - Варна е отменил Заповед № 259/18.12.2008 г. на Кмета на район "Приморски" при Община Варна, с която е одобрено попълване на кадастралната основа на имот пл. № 925, 939, 940 по плана на к. к. "Чайка", и е осъдил Община Варна да заплати на Добрин Владимиров Блъсков и Велин Владимиров Блъсков от гр. Варна сумата от 1502 лв., от които 52 лв. заплатена държавна такса, 450 лв. възнаграждения за вещите лица и 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Тодорка Петрова Георгиева и Зафирка Петрова Георгиева от гр. Варна, действащи чрез пълномощника си адвокат Маринова. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението и разрешаване на спора по същество чрез оставяне без уважение подадената жалба срещу заповедта, като се претендира и присъждане на сторените деловодни разноски. Ответниците по касация Добрин Владимиров Блъсков и Велин Владимиров Блъсков чрез поверениците си адвокат Горанов и адвокат Григорова в писмен отговор оспорват касационната жалба и молят тя да се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея решение да се остави в сила като правилно. Също претендират присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касация Община Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Решението на Административен съд - Варна, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Аргументите за противното на касаторовият повереник не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на процесуалния представител на касаторите за необоснованост. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал, компетентно изготвените заключения по назначените съдебни експертизи, и в съответствие с приложимата за казуса правна уредба, в проверяваното решение е прието за установено, че оспорената пред Варненския административен съд заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и като незаконосъобразна подлежи на отмяна. Правилно са тълкувани относимите в случая норми на чл. 53, ал. 2 и 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Съобразявайки се със събраните по делото писмени доказателства и изложеното от вещите лица, първоинстанционният съд акуратно е установил от фактическа страна, че Добрин Владимиров Блъсков и Велин Владимиров Блъсков като собственици на част от ПИ № 678 по КП от 1956 г. са заинтересовани лица в производството по промяна на кадастралния план, доколкото техния имот е частично идентичен с имот № 925 по оспорената заповед. Задължително условие за изменение на кадастралния план е наличието на съгласие на всички пряко засегнати собственици, което се обективира с подписването от тях на акт за непълноти и грешки по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР. Актът по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР има за цел да установи липсата на имуществен спор между заявителя по искането за попълване на кадастралната основа и лицата, чиито имуществени интереси са засегнати в качеството им на собственици на имот, в границите на който ще се попълва възстановения по реда на ЗСПЗЗ поземлен имот. След като съставеният акт за непълноти и грешки от 09.07.2008 г. не съответства на изискванията по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, защото не е подписан от всички пряко заинтересувани собственици по смисъла на цитираната разпоредба (във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и чл. 54, ал. 1 от същия закон), дори само на това основание заповедта за попълване на кадастъра е незаконосъобразна, поради неспазване на императивно законово процедурно изискване, нарушаването на което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неподписването на акта за непълноти и грешки от някое от заинтересованите по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР лица, чиито права се засягат от изменението, е отрицателна предпоставка от категорията на абсолютните, преклудираща възможността да се извърши исканото от касаторите попълване на кадастралния план. Предвид това, в съответствие с чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР трябва да се приеме, че преди решаването на спора за собственост между страните одобреното попълване на кадастралния план е недопустимо. В тази връзка следва да се отбележи, че наведените както пред първата инстанция, така и в касационната жалба доводи досежно неналичието на правото на собственост в патримониума на ответниците по касация върху процесния имот, са ирелевантни за изхода на настоящия спор, доколкото обосновават именно спор за материално право, който е неразрешим в съдебно-административното производство, а следва да се разгледа по исков ред, едва след което евентуално би могло да се реализира желаното от касаторите попълване. Не обуславя неправилност на съдебния акт това, че липсват данни такъв спор да е иницииран изрично по съдебен ред: без значение е дали е налице входирана искова молба при условие, че от данните по казуса явства, че спор за материално право обективно съществува. Ето защо тезата, която се силеше да докаже пълномощникът на касаторите, за неправилност на първоинстанционното решение, не може да бъде споделена. Като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Правните му доводи са обосновани и съобразени с материалноправните норми, поради което и при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Предвид установената по-горе неоснователност на главното искане в касационната жалба, неоснователна се явява акцесорната му претенция за присъждане в полза на касаторите на сторените от тях деловодни разноски, а доколкото няма данни ответниците по касация да са направили разноски за производството пред тази инстанция, искането в писмения отговор на техните повереници за присъждане на такива също няма основания да бъде уважено. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,