Решение № 14071 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5879/2013 г.

Решение № 14071 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5879/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Директорът на Областната дирекция - Добрич на Министерството на вътрешните работи е подал касационна жалба срещу решението от 28.02.2013 г. по адм. дело № 714/2011 г. по описа на Административния съд - Добрич в частта, в която дирекцията е осъдена да заплати на едноличния търговец Тошко Христов Тотов с фирма ЕТ " Хит - Тошко Тотов " със седалище и адрес на управление Балчик сумата 11 209, 99 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Решението е обжалвано и от едноличния търговец Тошко Христов Тотов в частта, в която предявеният от търговеца иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е бил отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 32 868 лева, както и в частта за присъдените в полза на ответника разноски. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено с връщането на делото за ново разглеждане. В касационната жалба се прави и оплакване, че съдът не се произнесъл по претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от отменения административен акт. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е било образувано по исковата молба на едноличния търговец Тошко Христов Тотов с фирма ЕТ " Хит - Тошко Тотов " със седалище и адрес на управление Балчик срещу Областната дирекция - Добрич на Министерството на вътрешните работи, с която са били предявени искове за заплащане на обезщетение общо в размер на 20 000 лева за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт. С разпореждане на съда от 7.10.2011 г. било констатирано, че липсва ясно и точно изложение на фактическите обстоятелства, не е заплатена държавна такса и не са посочени доказателствата по исковите претенции. Поради това исковата молба е била оставена без движение и са били дадени указания за отстраняване на нередовностите й в седемдневен срок. С молба от 24.10.2011 г. ищецът заявил, че ще изложи твърденията си след приключването на заведеното от него дело за обжалването на отказ № 7216/12.08.2011 г. Производството по делото било спряно до приключването на административното дело, образувано по жалбата на едноличния търговец с фирма ЕТ " Хит - Тошко Тотов " срещу отказ № 7216/12.08.2011 г. на началника на Районно полицейско управление - Балчик за подновяване на разрешението на търговеца за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси. Впоследствие, с определение от 11.09.2012 г. съдът възобновил исковото производство С молба от 3.09.2012 г. Тошко Тотов поискал да направи уточнение на иска си, тъй като в течение на производството настъпили изменения във фактическата обстановка. С нова молба от 24.09.2012 г. той заявил, че предявява частичен иск за обезщетение в размер на 50 000 лева за причинените му "материални, финансови, здравословни и морални вреди " от незаконосъобразния отказ на началника на Районно управление "Полиция " - Балчик за подновяване на разрешението му за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси. С определение от 8.10.2012 г. административният съд се произнесъл по молбата от 24.09.2012 г. и след като констатирал, че тя е нередовна, тъй като няма разграничение на претенциите за имуществени и неимуществени вреди и не са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които се търси обезщетение. Съдът указал на ищеца да отстрани нередовностите в срок до първото заседание по делото. С молба от 14.11.2012 г. едноличният търговец заявил, че за периода 1.11.2010 г. - 16.11.2012 г. понесъл загуби от спиране на дейността му, както следва: общо разходи за кредити - 82 699 лева, инвестиции - 42 364 лева, загуби от спиране на дейността - 32 868 лева или общо 157 931 лева. В същата молба ищецът посочил, че предявява частичен иск за половината от тази сума или за 78 966 лева. В открито съдебно заседание, проведено на 16.11.2012 г., административният съд констатирал, че ищецът няколкократно е изменял видовете щети, за които претендира обезщетение, както и размера на обезщетението. Съдът приел, че нередовностите на исковата молба, посочени в определението от 8.10.2012 г., не са напълно отстранени и с определение приел за разглеждане само иска за присъждане на обезщетение имуществени вреди в размер на 32 868 лева, съставляващи загуби от спряната дейност на търговеца, като прекратил производството за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 157 931 лева за останалите искови претенции. Въз основа на събраните доказателства административният съд установил, че едноличният търговец Тошко Тотов с фирма ЕТ "Хит - Тошко Тотов" е извършвал дейност, свързана с ремонт на огнестрелни оръжия съгласно разрешение № 70/31.10.2007 г., със срок на действие до 31.10.2010 г. През периода на действие на разрешението, търговецът реализирал печалба на стойност 42 364,00 лева. На 26.10.2010 г. Тошко Тотов подал заявление до началника на Районно полицейско управление - Балчик за продължаване на разрешението. По искането бил постановен отказ № 7216/12.08.2011 г. на началника на Районно полицейско управление - Балчик за подновяване на разрешението на търговеца за извършването на ремонтна дейност на оръжия и боеприпаси. С решение № 58/14.03.2012 г. по адм. дело № 650/2011 г. по описа на Административния съд - Добрич, влязло в сила на 30.07.2012 г., отказът на административния орган по заявлението на едноличния търговец бил отменен. Според заключението на назначената по делото счетоводна експертиза, за периода 1.11.2007 г. - 22.10.2010 г. търговецът реализирал средномесечна печалба от ремонтна дейност на огнестрелни оръжия в размер на 1099 лева. С оглед на тези данни за периода 1.11.2010 г. - 16.11.2012 г. печалбата му би възлизала на 25 477, 25 лева. От правна страна съдът приел, че искът е основателен за сумата 11 209, 99 лева в размер на имуществените вреди от незаконосъобразния отказ на началника на Районно полицейско управление - Балчик, настъпили в периода от издаването на акта до датата на подаване на исковата молба или от 1.11.2010 г. до 28.09. 2011 г. Поради това административният съд осъдил Областната дирекция - Добрич на Министерството на вътрешните работи да заплати на ищеца сумата 11 209,99 лева. За разликата над този размер до 32 868 лева, претендирани като обезщетение за имуществени вреди за периода 28.09.2011 г. - 16.11.2012 г., искът бил отхвърлен с мотив, че съдът има право да се произнесе за причинените вреди, настъпили до момента на подаването на исковата молба. Тъй като ищецът не направил своевременно искане за присъждане на разноски, административният съд присъдил разноски само на ответника, възлизащи на 883,16 лева съобразно отхвърлената част от иска. Решението е неправилно в частта, в която ответната страна е осъдена да заплати обезщетение за вреди в размер на 11 209,99 лева за времето от 1.11.2010 до 28.09.2011 г. За пълнота на проверката следва да се отбележи, че разгледаната от съда искова претенция не е идентична с тази по исковата молба, въз основа на която е образувано производството. На практика с крайния съдебен акт съдът се е произнесъл по нови искове, различни от тези, за които е било образувано производството. В нарушение на процесуалните правила съдът е допуснал заявяването на нови искови претенции и изменение на вече предявените под формата на отстраняване на нередовности на исковата молба. Вместо да прекрати производството, след като недостатъците на исковата претенция не са били отстранени в законния 7-дневен срок, считано от уведомяването на ищеца за разпореждането от 7.10.2011 г., административният съд е позволил няколкократно изменение на исковете по основание и размер, както и предявяването на нови искове, основани на различни от първоначалните фактически твърдения, що се отнася до вида и размера на претърпените вреди . Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди имуществената отговорност на държавата и общините за вреди следва да бъде ангажирана при настъпването на вреди за граждани или юридически лица от незаконосъобразен административен акт или от незаконни действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица. В случая административният съд е присъдил обезщетение без да е било установено, че в резултат на издадения незаконосъобразен административен акт са били причинени вреди на едноличния търговец, изразяващи се в пропускането на печалби от ремонтна дейност на огнестрелни оръжия. Съгласно правилата за разпределението на доказателствената тежест ищецът е следвало да докаже, че вследствие на отказа на административния орган да издаде разрешение за извършване на ремонт на огнестрелни оръжия, той не е могъл да увеличи имуществото си с печалбата от посочената търговска дейност. Такива доказателства обаче не са представени, поради което съдът не е имал основание да определя обезщетение въз основа на счетоводните данни за печалбата на търговеца за предходен период спрямо датата на издаване на увреждащия интересите му административен акт. Изводът за пропускането на ползи от дейността на едноличния търговец би могъл да се направи само при наличието на сигурна имуществена облага, която е трябвало да бъде получена от търговеца в периода след издаване на незаконосъобразния административен акт. След като не е било установено, че едноличният търговец е пропуснал да увеличи имуществото си с възнаграждението за извършена от него ремонтна дейност в пряка причинна връзка с отказа за издаване на разрешение за дейността, осъждането на ответника по делото се явява в нарушение на материалния закон. Представените от ищеца договори за изработка от 14.09.2007 г., 17.07.2009 г., 25.01.2009 г. и 29.10.2010 г. не са послужили за определяне на размера на пропуснатите ползи, но и не биха могли, тъй като нямат необходимото съдържание, с оглед на което да се направи точна преценка относно предмета на договоряне, срока на действие и уговореното между страните възнаграждение. Обезщетението за вреди, съставляващи пропуснати ползи от икономическа дейност, не би могло да се присъжда с оглед хипотетични възможности за увеличение на имуществото, а само при доказването на конкретни факти за реално изгубени доходи в определен размер. Поради това решението на административния съд в частта, в която Областната дирекция - Добрич на Министерството на вътрешните работи е осъдена да заплати на Тошко Тотов обезщетение за имуществени вреди в размер на 11 209,99 лева следва да се отмени и вместо него да се постанови друга, с което да се отхвърли предявения иск. Решението на административния съд в останалата част, която се проверява по касационната жалба на Тошко Тотов, е правилно. Съдът законосъобразно е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди до пълния размер от 32 868 лева, тъй като ищецът, както беше отбелязано по-горе, не е ангажирал доказателства за понесени от него реални вреди на такава стойност. Що се отнася до оплакването на жалбоподателя, че съдът не му е присъдил обезщетение за неимуществени вреди, то не може да бъде разгледано, тъй като постановеното решение не съдържа произнасяне по този иск. С определението от 16.11.2012 г. съдът е прекратил производството по отношение на всички останали претенции на ищеца, освен приетата за разглеждане. Ицещът не е подал жалба срещу това определение и тъй като то е влязло в сила, първоинстанционният съд не е имал задължение да се произнесе с решение по иска на Тошко Тотов за присъждане на неимуществени вреди. Решението на административния съд следва да бъде оставено в сила и в частта за разноските, които съдът е присъдил в полза на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска, по правилата за формиране на възнаграждението за защита, предвидени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касационният жалбоподател е направил и оплакване, че той самият не е получил разноски, макар в останалата част искът да е бил уважен. Действително, съдът е направил невярната констатация, че искането на ищеца е заявено след приключване на съдебните прения, тъй като не е взел предвид молбата на Тошко Тотов от 14.11.2012 г. След като първоинстанционният съд не се е произнесъл относно направените от ищеца разноски, той е следвало да поиска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Тъй като това не е било направено и в решението липсва такъв диспозитив, касационната инстанция не може да извърши съответната проверка. С оглед изхода на делото в касационното производство разноски на жалбоподателя Тошко Тотов не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд,