Решение № 13334 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6137/2015 г.

Решение № 13334 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6137/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на "Есенс Маркетинг" ЕООД срещу решение № 1311 от 5.03.2015 г. по адм. д. № 4597/2014 г. на Административен съд София-град, първо отделение, 42-ри състав, като се иска отмяна на същото със следващите се от това последици. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Софийският административен съд е отхвърлил жалбата на касатора против Ревизонен акт № 2101306514 от 22.10.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 639/11.04.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП. За да постанови решението си съдът е приел, че като е отказала правото на данъчен кредит в общ размер 106 823,37 лв. и е начислила корпоративен данък за посочените по - горе години в общ размер 16 743,84 лв., ревизията е приложила правилно материалния закон. Тъй като се потвърждават задълженията за корпоративен занък, следва да потвърдени и задълженията за лихви, които са с акцесорен характер и следват главните задължения. Решението е правилно. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, се изисква изпълнението на облагаема доставка, респективно възникване на данъчно събитие. Правото на приспадане на данъчен кредит следва да бъде упражнено през данъчния период, през който са изпълнени едновременно двете изискуеми от закона условия: стоките да са били доставени и/или услугите извършени и данъчно задълженото лице да притежава фактура или друг аналогичен документ, а за да се откаже право на приспадане на данъчен кредит, трябва с обективни данни да се установи, че данъчно задълженото лице, което е получило стоките и услугите, е знаело, или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки и услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки или услуги. В случая спорните фактури не отразяват действително извършени доставки на стоки и услуги, поради което правилно е изведен изводът, че доставчиците са начислили ДДС неправомерно и за жалбоподателя не възниква правото на приспадане на данъчен кредит. От друга страна издадените от доставчиците фактури, по които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, не отразяват реално извършени доставки на стоки и услуги и този факт няма как да не е известен на ревизираното дружество с оглед на това, че същото е получило данъчни документи, но не и стоките и услугите. При това положение правилно на касатора е отказано правото на данъчен кредит в общ размер 106 823,37 лв. Относно облагането по ЗКПО. Увеличението на финансовия резултат е извършено на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО, като за неосъществили се в действителност стопански операции по фактурите, със сумите по същите, касаторът неправомерно е намалил финансовия си резултат. Макар да са осчетоводени при последния, фактурите не съдържат факти, отговарящи на реалното фактическо положение относно данните в тях за стопанските операции, което ще рече, че не следва да се признават за данъчни цели, тъй като са разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО - 26, т. 2 от същия закон. При това положение правилно е начислен данък в размер на 16 743, 84 лв. със съответните лихви. С оглед изложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението на първоинстанционния съд, поради което същото следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение